Кризата с коронавируса сякаш подхранва вярата в радикалната промяна. Учудващите 71 на сто от европейците днес подкрепят въвеждането на универсален базов доход. Това показват данните от проучване, осъществено от моя изследователски екип в Оксфорд. Във Великобритания процентът е 68 на сто.

Още по-обезкуражаващ, поне за онези, които вярват в либералната демокрация, е друг стряскащ резултат от допитването - не по-малко от 53 на сто от младите европейци смятат, че авторитарните държави ще се справят по-добре с климатичната криза. Изследването беше проведено от eupinions през март, когато вече повечето от европейските страни въвеждаха карантина зарази вируса, но въпросите бяха формулирани на по-ранен етап.

Сега би било интересно да попитаме европейците чия политическа система се е оказала по-добра в битката с пандемията - и то докато САЩ и Китай, световният демократичен лидер и най-голямата диктатура в света, се засипват с взаимни обвинения.

Тези два противоречащи си, но еднакво стряскащи резултати от изследването, показват колко големи са залозите сега когато излизаме от медицинското извънредно положение и се изправяме пред идващата след него икономическа пандемия и нейните политически последици.

Какъв ще е историческият момент - и за Европа, и за света? Може да ни отведе към най-добрите времена. Или към най-лошите.

Досега предложението за универсален основен доход беше отхвърляно често като утопично и необичайно. Но по време на карантината заради пандемията много от развитите страни въведоха нещо близко до него. Министърът на икономиката на Испания смята, че минималният доход може да стане постоянен инструмент в системата на страната. Почти не минава и ден без да прочета някоя статия, че на универсалния базов доход, или на някакъв негов вариант, вече му е дошло времето.

Това може да е един от елементите на възможно бъдеще, в което ще сме успели да превърнем една от най-големите следвоенни кризи в една голяма възможност. Можем да се насочим към растящото неравенство, икономическо и културно, което подпокопава основите дори на установени либерални демокрации като Великобритания и САЩ. Вече свикнали да работим по различен начин - повече от дома и с по-малко ненужни пътувания - може да превърнем това в нов модел за живот и работа.

След като излизахме по балконите и терасите в цяла Европа, за да аплодираме лекарите, медицинските сестри, социалните работници и другите работещи на първа линия, да не ги забравяме, когато отмине здравната опасност. Те не само трябва да получат повече социални и икономически придобивки - сещам се за следвоенния лозунг "домове за героите"*- но и това, което полските популисти хитро наричат  "преразпределение на уважение". И като направим това нeобходимо преразпределение, ще отнемем на националистите-популисти един от техните предизборни лозунги.

В същото време осъзнаваме, че планета, преследвана от сериозни глобални заплахи като този вирус и климатичните промени, има нужда от повече международно сътрудничество, не от по-малко. И ЕС, който свика международна среща, за да събира средства за борба с COVID-19 (за финансиране на изследвания за ваксина срещу коронавируса - бел. ред.) става двигател на глобални колективни действия.

Това е мечтата. Но и кошмарът. Като в ситуация след война сме, но какво ще е, ако се окаже, че сегашният момент повече прилича на годините след Първата световна война, отколкото на периода след 1945 г. - на либерална и социалнодемократическа реконструкция. Националистическите импулси, които виждаме в Доналд Тръмп и Си Дзинпин стават по-натрапчиви. С политики, с които се вреди на другите държави, посткоронавирусната рецесия може да се превърне в голяма депресия. Неравенството расте вместо да бъде намалено - вътре в обществата на отделните държави, но и между различните страни. 

В Европа богатите северноевропейски държави като Германия и Нидерландия просто не показват нужната степен на солидарност с ударените икономики на южноевропейските членки на еврозоната. Вместо това те използват вдигането заради кризата на ограниченията за държавната помощ в ЕС, за да наливат публични средства в свои ключови индустрии и така да увеличават пропастта  в еврозоната между държавите от Северна и Южна Европа.  След няколко години популист като Матео Салвини, или някой дори по-лош от него, (да, и това е възможно) ще вземе властта в Италия, където в момента публичният дълг е 160 на сто от БВП и ще хвърли вината за нещастията на страната си върху липсата на солидарност от страна на Северна Европа.

Междувременно в източните части на контитента Унгария остава диктатура като временните извънредни пълномощия на Виктор Орбан мистериозно станаха постоянни. Полша, където управляващата партия в момента гротескно настоява президентските избори да са изцяло с гласуване по пощата, което няма как да е свободно и честно, върви по пътя на Унгария. ЕС, който вече не е общност на демокрации, и е разкъсван по осите север-юг и запад-изток, постепенно отслабва и се дезинтегрира. Оставени на самите себе си, държавите членки не успяват да предложат достатъчно перспективи за работни места, социална сигурност и бъдеще с екологична ангажираност за своите по-млади граждани. И, както вече показват шокиращите резултати от нашето изследване, те се обръщат към авторитарни предложения.

Европа гледа все по-малко към САЩ и все повече към Китай.

Затова и на сайта, където сме представили резултатите от нашето изследване, публикувахме и въпросник, който всеки може да попълни за 10 минути - като сподели своите най-добри и най-лоши европейски моменти, както и надеждите си за Европа през 2030 г. Засега падането на Берлинската стена е най-често споменаването положително събитие, а Брекзит - най-лошото. Но може би коронавирусът ще ги засенчи. Тук може да кажете какво мислите вие  - на europeanmoments.com.

--------------------------

*През 1918 г. тогавашният британски премиер Дейвид Лойд Джордж произнася реч, в която обещава да превърне Великобритания в" добра страна за живот на героите", той обещава "домове, подходящи за герои".  След края на Първата световна война изграждането на нови жилища се оказва важна задача за нова социална политика - в изграждането на по-добри жилища за работната сила като начин да се търси и по-висока производителност. На следващата година парламентът приема амбициозен закон, с който се предвиждат правителствени субсидии за изграждането на 500 хил. къщи в рамките на три години. 

Тимъти Гартън Аш е британски историк, ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа „Сейнт Антъни“, Оксфорд. Един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на Централна и Източна Европа. Автор на книгите: „Ти повече не си ми брат. ГДР днес“ (1981), „Полската революция: „Солидарност“ (1983), „Вълшебният фенер: революциите от 89-а във Варшава, Будапеща, Берлин и Прага“ (1990), „В името на Европа: Германия и разделеният континент“ (1993), „Досието: една лична история“ (бълг. издание „Фама“, 2012), „История на настоящето“ (2000), „Свободният свят: Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада“ (бълг. издание „Обсидиан“, 2005), „Свободното слово“ (2016) и др. Носител на наградата „Оруел“ и на наградата „Карл Велики“ за принос в обединението на Европа (2017).

Той е и колумнист на "Гардиън", където е публикуван и този негов текст.