Икономиката на България ще се свие с пет процентни пункта до края на 2020 година. Прогнозата е на Европейската банка за възстановяване и развитие, която днес пусна своите икономически очаквания за страните, които ползват нейните програми. 

В доклада се казва, че страната ни има голям шанс за бързо възстановяване догодина, но само ако развитието на заразата от коронавирус продължава да дава възможност за отпускане на мерките. Ако всичко остане нормално, очакваният ръст на БВП може да стигне до 4% през 2021 г.

Данните показват, че най-тежко е ударен секторът на услугите, който заедно с друг сериозно пострадал сектор - този на търговията, генерират около 25 на сто от целия брутен вътрешен продукт. На 10% е изчислен приносът на почти "мъртвият" в момента туризъм.

Общата прогноза е, че пред България има добри перспективи, но кризата ще бъде дълбока и дълга и ще окаже дългосрочни икономически последствия. Също така тя ще повлияе на социалния живот и може да има политически последици, смятат от банката.

3,5% среден срив в държавите, ползващи програмите на банката

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страните, които изпълняват нейни програми, ще спадне с 3,5 на сто през 2020 година заради последиците от пандемията от новия коронавирус, обобщава БТА.

За 2021 година те ще се върнат към растеж от 4,8 на сто.

Свиване на БВП през 2020 година се очаква във всички тези страни с изключение на Египет, Туркменистан и Узбекистан, които вероятно ще отчетат растеж съответно от 0,5 на сто, 1 на сто и 1,5 на сто. Кризата се оказа изключително сериозен удар, а преодоляването няма да бъде по-лесно. 

"Сега не е време за икономически изолационизъм и протекционизъм, а за гарантиране на по-добро бъдеще за всички, запазвайки линията на водене на свободна търговия на борба срещу климатичните промени и икономическо сътрудничество", заяви главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик.

Според прогнозата на ЕБВР кризата, предизвикана от пандемията, ще окаже умерено влияние на дългосрочната траектория на промяната на обемите на икономическото производство. Още през третото тримесечие на 2020 година ЕБВР очаква възобновяване на икономическия растеж на страните в региона. В доклада се отбелязва, че са потенциално възможни значителни дългосрочни икономически, политически и социални последици от пандемията.

В страните от Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Монголия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) ЕБВР очаква свиване на БВП с 1,2 на сто през тази година и растеж от 5,8 на сто през следващата. В страните от Централна Европа и Балтика (Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Хърватия и Естония) се очаква среден спад от 4,3 на сто през 2020 година и растеж от 4,5 на сто през 2021 година.

В страните от Източна Европа и Кавказ (Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдава и Украйна) ЕБВР прогнозира среден спад от 4,3 на сто и растеж отново с 4,3 на сто през 2021 година. За Украйна очакваният спад тази година е 4,5 на сто при растеж от 5 на сто догодина.

За страните от Югоизточна Европа (България, Гърция, Кипър и Румъния) прогнозата е да свиване на БВП с 4,8 на сто, но по-продължително възстановяване от 4,6 на сто година по-късно. В страните от югоизточната част на Средиземноморието (Египет, Йордания, Ливан, Мароко и Тунис) банката очаква икономически спад средно от 0,8 на сто и последващ растеж от 4,8 на сто.

За Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Сърбия, Черна гора, също и Косово) банката очаква свиване на БВП с 4,8 на сто и нарастване със 7,1 на сто догодина. За Турция ЕБВР прогнозира свиване на икономиката с 3,5 на сто тази година и нарастване с 6 на сто догодина.

Списъкът на страните, в които днес ЕБВР работи активно, включва държавите от Централна Европа до Централна Азия, страните от Южното и Източното Средиземноморие, Западния Бряг и ивицата Газа. Единствената членка на банката, която вече не изпълнява програми на банката и не получава инвестиции, е Чехия.