Article_top

През последните 30 години захарен диабет втори тип (ДТ2) се разпространи толкова много по света, че учените обявиха пандемия: Броят на болните нарасна 4 пъти и достига 500 млн. души; само в САЩ те са 34 милиона, като 26% от хората над 65-годишна възраст са диабетици. В България броят на хората с ДТ2 е около 500 000, тоест всеки седми-осми българин е с ДТ2.

И тъй като ДТ2 се среща често в общата популация, той се среща често като придружаващо заболяване и у заразените със SARS-CoV-2. Но дали хората с ДТ2 боледуват по-често от COVID-19, и ако да, коя е причината – регионът, етносът, възрастта или защото като цяло са по-податливи на инфекции? Според съобщение в сп. European Journal of Clinical Nutrition повечето проучвания показват, че в групата на заболелите от COVID-19 процентът на диабетиците е сходен с този на недиабетиците. Тогава защо в Англия 26% от починалите от COVID-19 са с ДТ2?

Въпросите са много, но някои вече имат отговори.

Защо те боледуват по-тежко

Как диабетът утежнява протичането на COVID-19 не е напълно ясно, но засега се смята, че за това са отговорни няколко фактора:

  • Нестабилното ниво на кръвната захар – редуване на хипергликемия (висока кръвна захар) и евентуална хипогликемия (ниска кръвна захар) по време на заболяването.
  • Нарушеният имунен отговор в резултат от лошия контрол на кръвната захар, който довежда до силна цитокинова буря.
  • Съпътстващите диабета заболявания като затлъстяване, хипертония, сърдечни и бъбречни заболявания.

При пациенти с диабет COVID-19 протича много по-тежко - наблюдава се извънредно силна цитокиновата буря, която е причина за острия респираторен дистрес синдром (ОРДС), който пък довежда до увреждането на много органи, включително сърце, черен дроб, бъбреци и развитие на септичен шок и смърт. 

Възможно е увреждане и на панкреаса, което да създаде допълнителни трудности при овладяването на хипергликемията. 

Да добавим и факта, че при хора с ДТ2 има първоначално повишена склонност към образуване на тромби (дисеминирана интраваскуларна коагулация), което може да стане директна причина за смъртта.

Пациентите с диабет и/или хипер/хипогликемия са с по-висока смъртност

Очевидно е, че като всяко друго инфекциозно заболяване и COVID-19 влошава протичането на диабета и преддиабетните състояния у болния.

Ретроспективно проучване на 7377 случая на COVID-19 в провинция Хубей, от които 952 с ДТ2, установява, че диабетиците се нуждаят от повече медицински интервенции и имат значително по-висока смъртност - 7,8% срещу 2,7%. В същото време при хора с добре контролирана кръвна захар се наблюдава значително по-ниска смъртност в сравнение с индивиди с лошо контролирана (над 10,0 mmol/L), съобщават китайски учени в Cell Metabolism.

Проучване при 1122 пациенти с COVID-19 в 88 центъра в САЩ установява, че при хора с диабет смъртността е 4 пъти по-висока (The Guardian).

Проучване между 31 март и 12 май в Англия показва, че от 22 332 души с COVID-19, които умират в болница, 26% са диабетици (не е изяснен кой тип диабет). Тоест в Англия диабетът е най-честото придружаващо COVID-19 заболяване.

Защо лечението на COVID-19 и диабет е много по-трудно:

  1. При случаите с леко протичане на COVID-19 приемът на лекарства за лечение на диабета може да продължи без корекции. Но при тежко протичане някои от тези лекарства трябва да бъдат спрени, а на други дозите да бъдат коригирани. Всичко това се извършва в хода на заболяването.  
  2. Особено проблемно е приемането на лекарства за съпътстващите диабета заболявания.
  3. Тъй като състоянието на пациента бързо се влошава, се налага по-агресивна терапия с включване на допълнителни медицински интервенции.
  4. Неизяснените въпроси около взаимодействията между лекарствата за самия COVID-19, които могат да повлияят кръвната захар, усложняват работата на лекуващия лекар, като например:
  • Хлорокинът има слаб антихипергликемичен ефект и съществува теоретичен риск от хипогликемия, когато се използва в комбинация с други антихипергликемични лекарства.
  • Кортикостероидите често се използват при ОРДС и могат да влошат кръвно-захарния баланс.
  • Възможно е вирусът директно да уврежда панкреаса и пациентите, които се възстановяват, да се нуждаят от големи корекции в хранителния и лечебния режим. Напоследък се съобщава за случаи на новопоявил се диабет при пациенти, излекувани от COVID-19.

Въпроси, които чакат отговора си

  • Какъв е инкубационният период при хора с диабет?

  • Възможно ли е млади хора, които имат отскоро диабет и той е добре контролиран, да боледуват по-леко?
  • Какви са особеностите на протичането на заболяването при ДТ2?
  • Кои са правилните лекарства за пациенти с ДТ2?
  • Как наличните хронични възпалителни процеси повлияват развитието на цитокиновата буря?
  • Ако елиминирането на вируса при диабетици на кортикостероиди е намалено, значи ли това, че те могат да останат заразни за по-дълъг период (да представляват по-дълго опасност за общността)?
  • Каква е зависимостта между контрола на кръвната захар и необходимостта от медицински интервенции при хора с COVID-19 и диабет?
  • Трябва ли да очакваме увеличаване на броя на хората с новооткрит диабет след преболедуване от COVID-19?
  • Има ли етнически вариации в тежестта на COVID-19 при пациенти с диабет?
От началото на пандемията, причинена от SARS-CoV-2, до сега са публикувани над 40 научни съобщения за връзката между диабета и COVID-19. Вече е доказано, че при хора с добре контролирана кръвна захар се наблюдава значително по-ниска смъртност и този фактор може да служи като прогностичен индикатор за изхода от заболяването. Следователно основното предизвикателство пред лекарите е да се научат отлично да управляват гликемията (нивото на кръвната захар) по време на лечението на двете (или n на брой) болести. Належащо е финансирането на мащабни клинични проучвания и анализи, които да покажат пътя към по-ефективното лечение и съответно към намаляване на смъртността при тези пациенти.

Има ли връзка между етническата принадлежност, диабета и протичането на COVID-19 - четете в в следващата част.

 

През последните 30 години захарен диабет втори тип (ДТ2) се разпространи толкова много по света, че учените обявиха пандемия: Броят на болните нарасна 4 пъти и достига 500 млн. души; само в САЩ те са 34 милиона, като 26% от хората над 65-годишна възраст са диабетици. В България броят на хората с ДТ2 е около 500 000, тоест всеки седми-осми българин е с ДТ2.

И тъй като ДТ2 се среща често в общата популация, той се среща често като придружаващо заболяване и у заразените със SARS-CoV-2. Но дали хората с ДТ2 боледуват по-често от COVID-19, и ако да, коя е причината – регионът, етносът, възрастта или защото като цяло са по-податливи на инфекции? Според съобщение в сп. European Journal of Clinical Nutrition повечето проучвания показват, че в групата на заболелите от COVID-19 процентът на диабетиците е сходен с този на недиабетиците. Тогава защо в Англия 26% от починалите от COVID-19 са с ДТ2?

Въпросите са много, но някои вече имат отговори.

Защо те боледуват по-тежко

Как диабетът утежнява протичането на COVID-19 не е напълно ясно, но засега се смята, че за това са отговорни няколко фактора:

  • Нестабилното ниво на кръвната захар – редуване на хипергликемия (висока кръвна захар) и евентуална хипогликемия (ниска кръвна захар) по време на заболяването.
  • Нарушеният имунен отговор в резултат от лошия контрол на кръвната захар, който довежда до силна цитокинова буря.
  • Съпътстващите диабета заболявания като затлъстяване, хипертония, сърдечни и бъбречни заболявания.

При пациенти с диабет COVID-19 протича много по-тежко - наблюдава се извънредно силна цитокиновата буря, която е причина за острия респираторен дистрес синдром (ОРДС), който пък довежда до увреждането на много органи, включително сърце, черен дроб, бъбреци и развитие на септичен шок и смърт. 

Възможно е увреждане и на панкреаса, което да създаде допълнителни трудности при овладяването на хипергликемията. 

Да добавим и факта, че при хора с ДТ2 има първоначално повишена склонност към образуване на тромби (дисеминирана интраваскуларна коагулация), което може да стане директна причина за смъртта.

Пациентите с диабет и/или хипер/хипогликемия са с по-висока смъртност

Очевидно е, че като всяко друго инфекциозно заболяване и COVID-19 влошава протичането на диабета и преддиабетните състояния у болния.

Ретроспективно проучване на 7377 случая на COVID-19 в провинция Хубей, от които 952 с ДТ2, установява, че диабетиците се нуждаят от повече медицински интервенции и имат значително по-висока смъртност - 7,8% срещу 2,7%. В същото време при хора с добре контролирана кръвна захар се наблюдава значително по-ниска смъртност в сравнение с индивиди с лошо контролирана (над 10,0 mmol/L), съобщават китайски учени в Cell Metabolism.

Проучване при 1122 пациенти с COVID-19 в 88 центъра в САЩ установява, че при хора с диабет смъртността е 4 пъти по-висока (The Guardian).

Проучване между 31 март и 12 май в Англия показва, че от 22 332 души с COVID-19, които умират в болница, 26% са диабетици (не е изяснен кой тип диабет). Тоест в Англия диабетът е най-честото придружаващо COVID-19 заболяване.

Защо лечението на COVID-19 и диабет е много по-трудно:

  1. При случаите с леко протичане на COVID-19 приемът на лекарства за лечение на диабета може да продължи без корекции. Но при тежко протичане някои от тези лекарства трябва да бъдат спрени, а на други дозите да бъдат коригирани. Всичко това се извършва в хода на заболяването.  
  2. Особено проблемно е приемането на лекарства за съпътстващите диабета заболявания.
  3. Тъй като състоянието на пациента бързо се влошава, се налага по-агресивна терапия с включване на допълнителни медицински интервенции.
  4. Неизяснените въпроси около взаимодействията между лекарствата за самия COVID-19, които могат да повлияят кръвната захар, усложняват работата на лекуващия лекар, като например:
  • Хлорокинът има слаб антихипергликемичен ефект и съществува теоретичен риск от хипогликемия, когато се използва в комбинация с други антихипергликемични лекарства.
  • Кортикостероидите често се използват при ОРДС и могат да влошат кръвно-захарния баланс.
  • Възможно е вирусът директно да уврежда панкреаса и пациентите, които се възстановяват, да се нуждаят от големи корекции в хранителния и лечебния режим. Напоследък се съобщава за случаи на новопоявил се диабет при пациенти, излекувани от COVID-19.

Въпроси, които чакат отговора си

  • Какъв е инкубационният период при хора с диабет?

  • Възможно ли е млади хора, които имат отскоро диабет и той е добре контролиран, да боледуват по-леко?
  • Какви са особеностите на протичането на заболяването при ДТ2?
  • Кои са правилните лекарства за пациенти с ДТ2?
  • Как наличните хронични възпалителни процеси повлияват развитието на цитокиновата буря?
  • Ако елиминирането на вируса при диабетици на кортикостероиди е намалено, значи ли това, че те могат да останат заразни за по-дълъг период (да представляват по-дълго опасност за общността)?
  • Каква е зависимостта между контрола на кръвната захар и необходимостта от медицински интервенции при хора с COVID-19 и диабет?
  • Трябва ли да очакваме увеличаване на броя на хората с новооткрит диабет след преболедуване от COVID-19?
  • Има ли етнически вариации в тежестта на COVID-19 при пациенти с диабет?
От началото на пандемията, причинена от SARS-CoV-2, до сега са публикувани над 40 научни съобщения за връзката между диабета и COVID-19. Вече е доказано, че при хора с добре контролирана кръвна захар се наблюдава значително по-ниска смъртност и този фактор може да служи като прогностичен индикатор за изхода от заболяването. Следователно основното предизвикателство пред лекарите е да се научат отлично да управляват гликемията (нивото на кръвната захар) по време на лечението на двете (или n на брой) болести. Належащо е финансирането на мащабни клинични проучвания и анализи, които да покажат пътя към по-ефективното лечение и съответно към намаляване на смъртността при тези пациенти.

Има ли връзка между етническата принадлежност, диабета и протичането на COVID-19 - четете в в следващата част.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията