Article_top

Миналата нощ американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, чрез която изисква създаването на нови правила за дейността на социалните мрежи, за да не може вече да се ползват от същата юридическа защита, както досега. Причината - любимата му платформа Twitter маркира негови съобщения като потенциално заблуждаващи.

Каква е тази юридическа защита? Става дума за чл. 230 от "Закона за комуникационно благоприличие", какъвто е буквалният превод на "Communications Decency Act", част от по-голям общ закон за телекомуникациите, приет през 1996 г.

В основата си законът е първи опит на американския Конгрес да регулира порнографията в Интернет. Но докато тези елементи от него биват премахнати и отслабени в следващите години, една по-късна добавка - в български смисъл внесена "между четенията" от републиканец и демократ - се оказва ключова за съществуването на Световната мрежа такава, каквато я познаваме днес.

Какво казва чл. 230?

Той има два параграфа, от които за ключов се счита първият:

"Никой доставчик или потребител на интерактивна компютърна услуга не се счита за създател или говорител на всяка информация, предоставена от друг доставчик на информационно съдържание."

Вторият параграф е уточняващ. И той е този, на който Тръмп базира тезата си, че социалните мрежи не действат "добросъвество" (in good faith) по отношение на съдържанието на консервативното съдържание в техните платформи.

"Никой доставчик или потребител на интерактивна компютърна услуга не носи отговорност за:

(A) всяко доброволно действие, предприето добросъвестно с цел ограничаване на достъпа до или наличността на материали, които доставчикът или потребителят счита за нецензурни, небрежни, мързеливи, мръсни, прекомерно насилствени, затормозващи или нежелателни по друг начин, независимо дали такъв материал е защитен конституционно или не; или

(Б) всяко действие, предприето за предоставяне или предоставяне на достъп до доставчиците на информационно съдържание или други технически средства за ограничаване на достъпа до материали, описани в параграф 1."

Корените на чл. 230 са в казуси отпреди епохата на Интернет. През 50-те години започва спор дали собствениците на книжарници са отговорни, ако продават нецензурни книги, което не е защитено от Първата поправка. Един от тези случаи стига до Върховния съд на САЩ, който отсъжда, че не можеш да държиш отговорен за чужда съдържание някой, който само го продава. 

В началото на 90-те в САЩ се появяват първите онлайн форуми. Някои от тях са тежко модерирани, други - не. Тези, които решават да не модерират съдържанието си, се измъкват от дела именно с тази теза - че платформите им по подразбиране не са контролирани и там важат защитите на Първата поправка. Една от компаниите, които обаче контролира съдържанието си - Prodigy, не може да ползва тази защита, и съдията в делото заявява: "Вие сте по-скоро вестник, отколкото вестникарска будка". 

Това води до логичното притеснение, че подобни дела ще спрат растежа и развитието на онлайн платформите, заради което се ражда и чл. 230.

Как работи чл. 230?

Ако clubz.bg беше американски сайт през 1995 г. в САЩ, преди чл. 230 да влезе в сила, и някой от нашите по-цветисти потребители наклевети друг в коментарите под статия, наклеветеният може да съди не само този, който е писал неверни неща за него в коментарите, но и нас, защото сме допуснали клеветата да бъде на нашата платформа.

За нашия сайт едно възможно, но скъпо решение би било да наемем екип от 10-тина модератори, които всекидневно да проверяват коментарите и да трият тези, които могат да доведат до дело. При американската правна система то би могло да ни струва милиони, така че подобна инвестиция би била допустима.

Но в една социална мрежа всекидневно се изписват трилиони съобщения. Напълно невъзможно е, дори с помощта на съвременни алгоритми, да се филтрират и модерират всички те. Затова и защитата на чл. 230 предпазва платформата.

Вторият параграф пък "развързва ръцете" на модераторите на даден сайт все пак да могат да трият определено съдържание - например език на омразата, нещо, което е практика във Facebook и Twitter, въпреки факта, че езикът на омразата е защитен от Първата поправка. 

Тези защити важат както за голяма социална мрежа като Facebook, така и за нечий блог, например. "Добросъвестно" ограничаване на достъпа или наличността на материали означава именно това - да има изградени стандарти за това какво съдържание допускаме на нашата платформа и какво не. Тези стандарти могат да се намерят в нашите Общи условия, подобна секция имат практически всички сайтове в Интернет.

Експертите подчертават, че защитите в параграф 1 и параграф 2 на чл. 230 са независими една от друга - т.е. тезата на Тръмп, че социалните мрежи не действат "добросъвестно", защото трият повече коментари и изказвания на консерватори, дори и да е вярна, по никакъв начин не ги прави отговорни за съдържанието, което оставят.

Ако Тръмп не може да махне чл. 230, каква е опасността?

Американският президент не може да премахне чл. 230 по няколко причини - първо, защото това не е във възможностите на неговите изпълнителни заповеди, второ, защото би влязъл в директен конфликт с Първата поправка на Конституцията. 

Неговата заповед обаче създава възможност на регулаторните органи, като Федералната комисия по комуникации, да отслабят защитата на чл. 230. 

Например на потребителите може да им се препоръча да пускат жалби към Федералната търговска комисия, когато техен коментар е изтрит заради конкретно политически обвързано ограничение на платформата. Множество консерватори считат расистките си изказвания за част от тяхната идентичност като консерватори, те са защитени от Първата поправка, съответно ако Facebook трие подобни изказвания и налага 30-дневно блокиране на потребителския профил, това може да се счита за "недобросъвестно".

Указът на Тръмп интерпретира чл. 230 по много различен начин от съдилищата в САЩ. И дава нареждане на регулаторите да използват това тълкуване. Рано или късно това ще стигна до съд, вероятно дори до Върховния съд - но междувременно сериозно ще притесни всички онлайн платформи, които допускат потребителско съдържание.

Но Тръмп не е единственият, който иска да промени чл. 230 - същото искат и демократите. Бърни Сандърс и Елизабет Уорън заявиха преди месеци, че считат за нужно да се реформира този текст, а Джо Байдън, който в крайна сметка остана кандидатът на демократите за президенския вот наесен в САЩ, заяви пред "Ню Йорк Таймс", че "моментално" ще го отмени.

Според експерти чл. 230 в действителност дава твърде широки защити на платформите и твърде малко задължения - и се нуждае от реформа. Но как точно ще се променят "26-те думи, които създадоха Интернет" е ключово за продължаващото му съществуване.

Добрата новина - Европа може да протегне ръка

В ЕС важат подобни защити на онлайн платформите и те не влизат в конфликт с Първата поправка, защото такава няма - езикът на омразата в европейските държави не е защитен от закона.

Затова и часове след атаката на Тръмп срещу Twitter германски министър призова компанията да се премести в Германия, където няма да има подобни проблеми.

Възможно ли е промени в чл. 230 да принудят американските онлайн платформи да се преместят в Европа? Не е невъзможно, но подобна трансформация може да доведе до ограничаване на дейността им в САЩ и загуба на основния им пазар. Макар YouTube, Facebook, Twitter и много други да са популярни в цял свят, огромна част от приходите им зависят от американските потребители.

 

Миналата нощ американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, чрез която изисква създаването на нови правила за дейността на социалните мрежи, за да не може вече да се ползват от същата юридическа защита, както досега. Причината - любимата му платформа Twitter маркира негови съобщения като потенциално заблуждаващи.

Каква е тази юридическа защита? Става дума за чл. 230 от "Закона за комуникационно благоприличие", какъвто е буквалният превод на "Communications Decency Act", част от по-голям общ закон за телекомуникациите, приет през 1996 г.

В основата си законът е първи опит на американския Конгрес да регулира порнографията в Интернет. Но докато тези елементи от него биват премахнати и отслабени в следващите години, една по-късна добавка - в български смисъл внесена "между четенията" от републиканец и демократ - се оказва ключова за съществуването на Световната мрежа такава, каквато я познаваме днес.

Какво казва чл. 230?

Той има два параграфа, от които за ключов се счита първият:

"Никой доставчик или потребител на интерактивна компютърна услуга не се счита за създател или говорител на всяка информация, предоставена от друг доставчик на информационно съдържание."

Вторият параграф е уточняващ. И той е този, на който Тръмп базира тезата си, че социалните мрежи не действат "добросъвество" (in good faith) по отношение на съдържанието на консервативното съдържание в техните платформи.

"Никой доставчик или потребител на интерактивна компютърна услуга не носи отговорност за:

(A) всяко доброволно действие, предприето добросъвестно с цел ограничаване на достъпа до или наличността на материали, които доставчикът или потребителят счита за нецензурни, небрежни, мързеливи, мръсни, прекомерно насилствени, затормозващи или нежелателни по друг начин, независимо дали такъв материал е защитен конституционно или не; или

(Б) всяко действие, предприето за предоставяне или предоставяне на достъп до доставчиците на информационно съдържание или други технически средства за ограничаване на достъпа до материали, описани в параграф 1."

Корените на чл. 230 са в казуси отпреди епохата на Интернет. През 50-те години започва спор дали собствениците на книжарници са отговорни, ако продават нецензурни книги, което не е защитено от Първата поправка. Един от тези случаи стига до Върховния съд на САЩ, който отсъжда, че не можеш да държиш отговорен за чужда съдържание някой, който само го продава. 

В началото на 90-те в САЩ се появяват първите онлайн форуми. Някои от тях са тежко модерирани, други - не. Тези, които решават да не модерират съдържанието си, се измъкват от дела именно с тази теза - че платформите им по подразбиране не са контролирани и там важат защитите на Първата поправка. Една от компаниите, които обаче контролира съдържанието си - Prodigy, не може да ползва тази защита, и съдията в делото заявява: "Вие сте по-скоро вестник, отколкото вестникарска будка". 

Това води до логичното притеснение, че подобни дела ще спрат растежа и развитието на онлайн платформите, заради което се ражда и чл. 230.

Как работи чл. 230?

Ако clubz.bg беше американски сайт през 1995 г. в САЩ, преди чл. 230 да влезе в сила, и някой от нашите по-цветисти потребители наклевети друг в коментарите под статия, наклеветеният може да съди не само този, който е писал неверни неща за него в коментарите, но и нас, защото сме допуснали клеветата да бъде на нашата платформа.

За нашия сайт едно възможно, но скъпо решение би било да наемем екип от 10-тина модератори, които всекидневно да проверяват коментарите и да трият тези, които могат да доведат до дело. При американската правна система то би могло да ни струва милиони, така че подобна инвестиция би била допустима.

Но в една социална мрежа всекидневно се изписват трилиони съобщения. Напълно невъзможно е, дори с помощта на съвременни алгоритми, да се филтрират и модерират всички те. Затова и защитата на чл. 230 предпазва платформата.

Вторият параграф пък "развързва ръцете" на модераторите на даден сайт все пак да могат да трият определено съдържание - например език на омразата, нещо, което е практика във Facebook и Twitter, въпреки факта, че езикът на омразата е защитен от Първата поправка. 

Тези защити важат както за голяма социална мрежа като Facebook, така и за нечий блог, например. "Добросъвестно" ограничаване на достъпа или наличността на материали означава именно това - да има изградени стандарти за това какво съдържание допускаме на нашата платформа и какво не. Тези стандарти могат да се намерят в нашите Общи условия, подобна секция имат практически всички сайтове в Интернет.

Експертите подчертават, че защитите в параграф 1 и параграф 2 на чл. 230 са независими една от друга - т.е. тезата на Тръмп, че социалните мрежи не действат "добросъвестно", защото трият повече коментари и изказвания на консерватори, дори и да е вярна, по никакъв начин не ги прави отговорни за съдържанието, което оставят.

Ако Тръмп не може да махне чл. 230, каква е опасността?

Американският президент не може да премахне чл. 230 по няколко причини - първо, защото това не е във възможностите на неговите изпълнителни заповеди, второ, защото би влязъл в директен конфликт с Първата поправка на Конституцията. 

Неговата заповед обаче създава възможност на регулаторните органи, като Федералната комисия по комуникации, да отслабят защитата на чл. 230. 

Например на потребителите може да им се препоръча да пускат жалби към Федералната търговска комисия, когато техен коментар е изтрит заради конкретно политически обвързано ограничение на платформата. Множество консерватори считат расистките си изказвания за част от тяхната идентичност като консерватори, те са защитени от Първата поправка, съответно ако Facebook трие подобни изказвания и налага 30-дневно блокиране на потребителския профил, това може да се счита за "недобросъвестно".

Указът на Тръмп интерпретира чл. 230 по много различен начин от съдилищата в САЩ. И дава нареждане на регулаторите да използват това тълкуване. Рано или късно това ще стигна до съд, вероятно дори до Върховния съд - но междувременно сериозно ще притесни всички онлайн платформи, които допускат потребителско съдържание.

Но Тръмп не е единственият, който иска да промени чл. 230 - същото искат и демократите. Бърни Сандърс и Елизабет Уорън заявиха преди месеци, че считат за нужно да се реформира този текст, а Джо Байдън, който в крайна сметка остана кандидатът на демократите за президенския вот наесен в САЩ, заяви пред "Ню Йорк Таймс", че "моментално" ще го отмени.

Според експерти чл. 230 в действителност дава твърде широки защити на платформите и твърде малко задължения - и се нуждае от реформа. Но как точно ще се променят "26-те думи, които създадоха Интернет" е ключово за продължаващото му съществуване.

Добрата новина - Европа може да протегне ръка

В ЕС важат подобни защити на онлайн платформите и те не влизат в конфликт с Първата поправка, защото такава няма - езикът на омразата в европейските държави не е защитен от закона.

Затова и часове след атаката на Тръмп срещу Twitter германски министър призова компанията да се премести в Германия, където няма да има подобни проблеми.

Възможно ли е промени в чл. 230 да принудят американските онлайн платформи да се преместят в Европа? Не е невъзможно, но подобна трансформация може да доведе до ограничаване на дейността им в САЩ и загуба на основния им пазар. Макар YouTube, Facebook, Twitter и много други да са популярни в цял свят, огромна част от приходите им зависят от американските потребители.

Коментари

ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Успех , Президент Тръмп !

И през втория мандат-всекиму своето...
Иван Панов's picture
Иван Панов
Ванко Американчето

???

не е ли това чист комунизъм, , еднолична диктатура, като в северна Корея. Вожда винаги е прав. всички работим за вожда.

Единственият изход е през

Единственият изход е през ноември да успеем да се отървем от това долно безмозъчно говедо. Иначе още четири години простотии.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

" Множество консерватори

" Множество консерватори считат расистките си изказвания за част от тяхната идентичност като консерватори, те са защитени от Първата поправка, съответно ако Facebook трие подобни изказвания и налага 30-дневно блокиране на потребителския профил, това може да се счита за "недобросъвестно"."

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате през лятото?