Китайският парламент одобри спорен законопроект за националната сигурност, отнасящ се до Хонконг - решение, което се очаква да предизвика протести в този международен финансов център и да повиши напрежението със САЩ. Това се казва в статия на ДПА, цитирана от БТА.

Но какво точно представлява този закон? Плановете на Китай за опазване на националната сигурност в Специалния административен район Хонконг са най-драстичната намеса в автономията на региона и бележат повратен момент с историческо значение в развитието на бившата британска колония.

Когато през 1997 г. Хонконг бе върнат на Китай на базата на принципа "една страна, две системи", на неговите 7 милиона жители беше обещано, че правата и свободите им ще бъдат спазвани в продължение на 50 години.

Какви подбуди стоят зад новия закон?

Според китайската държавна информационна агенция Синхуа законът има за цел "да предотвратява, възпира и наказва действия, заплашващи националната сигурност". В него е упоменато противодействие на такива деяния като "разделяне на страната, сваляне на държавната власт, организиране и извършване на терористична дейност и други видове поведение, които представляват сериозна заплаха за националната сигурност". В закона се казва недвусмислено, че Китай "решително се противопоставя на намесата в работите на Специалния административен район Хонконг от страна на която и да било чужда или външна сила под каквато и да било форма и ще вземе необходимите контрамерки".

Кога се очаква законът да бъде въведен?

Общокитайскoто събрание на народните представители (парламентът) прие само резолюция; което е първата стъпка. Тази резолюция обаче оторизира Постоянния комитет на парламента да формулира закон за националната сигурност за Хонконг и да включи съответното законодателство в приложението към Основния закон на региона, за да може да влезе в сила там. Катя Дринхаузен от Института за китайски изследвания "Меркатор" (МЕРИКС) смята, че това може да стане факт "в следващите месеци".

Какви е правното основание за приемането на закона?

Пекин действително разполага с правомощията да въвежда определени закони чрез анекс към миниконституцията на Хонконг, макар че за закона за националната сигурност засега се използва друг път: по силата на член 23 от Основния закон специалният административен регион има правото и задължението да формулира свой закон за националната сигурност. Но за изминалите над 20 години от връщането му на Китай това никога не е правено поради обществената съпротива. Сега Пекин предприема едностранни действия. Макар че ще се наложи да бъдат консултирани правителството на Хонконг и Комисията по Основния закон на града, според Дринхаузен не се очаква от тяхна страна да има някаква кой знае каква съпротива.

Ще започнат ли да действат в Хонконг китайските структури от сферата на националната сигурност?

Това вече не може да бъде изключено. Макар и досега китайските правителствени структури да се държаха на страна от ежедневното управление на Хонконг, в резолюцията е записано, че за в бъдеще "когато е необходими, съответните органи на Централната народна власт от сферата на националната сигурност ще изградят структури в Специалния административен район Хонконг, които да изпълняват съответните задължения по опазване на националната сигурност в съответствие със закона".

Защо сега?

Китайското ръководство очевидно е стигнало до извода, че не е в състояние да потуши протестите в Хонконг, без да стегне още повече юздите на контрола. От миналата година в Хонконг има ежеседмични протести, като в някои случаи по улиците имаше по над 1 милион души. Имаше и сериозно нарушаване на обществения ред като реакция на закон за екстрадицията, който щеше да улесни депортирането в континентален Китай на жители на Хонконг, смятани от китайските власти за заподозрени лица. Изправено пред масови протести, правителството на Хонконг оттегли законопроекта.

Какво искат демонстрантите?

На първо място истинска демокрация, както беше обещано на района при връщането му на Китай през 1997 година. Протестите са насочени срещу назначеното от Пекин правителство, бруталните според участниците действия на полицията срещу демонстрациите и дългата ръка на комунистическото ръководство. В началото на годината протестите отслабнаха в известна степен - после дойде и коронавирусната пандемия. Стъпките за приемането на новия закон влошиха отново политическия климат.

Ще се сблъска ли Китай с международни санкции?

Плановете за приемането на закона срещнаха остра критика по целия свят - особено в САЩ. При всички случаи американско-китайските отношения са силно обтегнати. Още преди в Пекин да вземат решението за въвеждането на тези мерки, държавният секретар на САЩ Майк Помпейо уведоми Конгреса, че Вашингтон повече не вижда основание Хонконг да се ползва със статут на специален търговски партньор с оглед на засилващата се намеса на Китай в делата на автономната територия.

"Няма разумен човек днес, който да каже, че Хонконг разполага с висока степен на автономия от Китай, като се имат предвид фактите на терена", заяви Помпейо.

Какво ще стане след тази преоценка?

Продължава да е неясно какви ще са последиците. Привилегированият статут на американски търговски партньор е много важен за икономиката и жителите на региона. Така например наказателните мита, наложени от САЩ на китайския износ, не важат за стоки, които са внос от Хонконг. Отмяната на тези привилегии може да постави под заплаха мястото на Хонконг като международен делови и финансов център. Регионът, със своя свободен бизнес сектор, е важна врата към континентален Китай. Годишната търговия между САЩ и Хонконг под формата на стоки и услуги възлиза на 67 милиарда долара.