От миналия вторник в САЩ гневни американци протестират срещу расизма и полицейското насилие. За тези седем дни страната се плъзна в спирала на насилието, която откровено е провокирана не от кой да е, а лично от президента на САЩ. Доналд Тръмп е първият президент в историята на САЩ, който от първата си предизборна кампания до ден-днешен използва като печеливша стратегия разделението и насъскването на сънародниците си едни срещу други.

Повод за протестите стана убийството на афоамериканец от полицай. Джордж Флойд издъхна, притиснат от коляното на бял полицай при задържането си в Минеаполис. Цели девет минути задържаният мъж се моли за глътка въздух и казва, че се задушава, полицаят обаче продължава да притиска с коляно врата му, посред бял ден, без провокация и опасност за него и колегите му, докато минувачите снимат и крещят да спре.

Голяма част от протестите продължават да са мирни, макар че се стигна и до хаос, плячкосване на магазини и чупене на автомобили и частна собственост. Над 40 града наложиха вечерен час, а повечето щати мобилизираха Националната гвардия.

Това са най-големите размирици в страната от убийството на Мартин Лутер Кинг през 1968 година насам. Сякаш някой е възпламенил бурето с барут, върху което тази страна седи от десетилетия.

Защо протестират американците? Ето кратка статистика от последните пет години, която донякъде обяснява това.

От 2015 година в САЩ има 4728 души, застреляни от полицията. 1252 от тях са афроамериканци. Това прави 26,5%. Афроамериканците обаче са само 13% от населението в САЩ. В случая с Джордж Флойд имаме хладнокръвно убийство на афроамериканец от бял полицай посред бял ден пред камерите на минувачи. Също така 27% от жертвите на епидемията от коронавируса са афроамериканци. При 13% афроамериканци от цялото население. Защо?

Пандемията предизвика и икономически срив, който вече е сравняван с Голямата депресия от 30-те години на миналия век. 40 милиона души останаха без работа, голяма част от тях отново цветнокожи. Те по-рядко имат работа, която позволява хоумофис, по-често са ниско платени, по-често са уволнявани, те са шофьори на автобуси, медицински сестри, продавачи – все професии, които ги излагат на риска от зараза. Живеят по много хора в малки жилища, хранят се лошо, нямат достъп до добро здравеопазване...

Какво казва за това президентът на нацията? Нищо. Осъди насилието над Флойд и заплаши демонстрантите с армията. Подробно описа плячкосването, анархията, престъпленията, до които се стига, но не спомена мирните протести, проблема с расизма. Заплаши, че ще прати „хиляди и хиляди въоръжени войници срещу протестиращите“, докато той самият се скри в бункера на Белия дом.

Излезе от него само за малко, за да си направи снимка пред разрушена от демонстриращи църква. Път към нея му проправиха въоръжени гардове, които разпръснаха протестиращи и медии с гумени куршуми и сълзотворен газ. Президентът се снима с библия в ръка, без да каже и дума. Тази инсценировка предизвика дълбокото възмущение на представителите на църквите в САЩ, които осъдиха действията на президента и го критикуваха, че дори не се е помолил, а само е използвал църквата за фон за политическите си речи.

Прерастването на протестите на отделни места в плячкосване и мародерство идва дюшеш за Тръмп. Неслучайно той почти не споменава мирните демонстрации, а се концентрира във вандалските прояви като дори налива още масло в огъня, заплашвайки в туитър, че мародерите трябва да бъдат разстреляни.

Тръмп се опитва да имитира Никсън, който успя да спечели изборите след размириците през 1968 година със заявката, че ще наложи законност и ред. Но за разлика от него Тръмп изобщо не смята да търси диалог.

Дали тази тактика на разделяне и насъскване на омраза, с която той успя да спечели и първия си мандат, ще му донесе нова победа през ноември е трудно да се прогнозира. Заради абсолютната му неспособност да вземе мерки, само за няколко месеца в САЩ загинаха 100 000 души от коронавирус, а 40 милиона останаха без работа. В размириците Тръмп провидя единствения си шанс да вземе втори мандат и явно е готов на всичко, за да успее.

Този път обаче дори и руските му приятели са шокирани и засега не изглеждат готови да го подкрепят. „Росийская газета“ написа: „Случаят с Флойд е ужасяващ дори и за американските мащаби. Това, което стана в Минеаполис, не може да бъде окачествено по друг начин освен като хладнокръвно убийство. Полицията в Минеаполис се опитва да овладее проблема, показа разкаяние и започна чистка в собствените си редици. Нещо изключително рядко в САЩ, където полицейското насилие рядко има последствия“.

Проблемът с бедността на цветнокожите и социалното разделение далеч не се появи с управлението на Тръмп. Той не може да бъде обвинен за възникването му, но напълно съзнателно го задълбочава, за да стабилизира властта си. С непрекъснатите си гневни изблици, обидите на политически противници и атаките си срещу медиите Доналд Тръмп създаде отровна атмосфера, в която американците живеят де факто в състояние на гражданска война – изправени едни срещу други по цвят, религия, сексуална ориентация, доходи, политически пристрастия.

Политическите му опоненти отдавна не са просто хора с различен мироглед, а „предатели и врагове“. От такъв президент няма защо да очакваме думи за помирение и разкаяние, няма да видим протегната ръка и опит за възстановяване на диалога. Разделението и омразата са неговите единствени оръжия и единственото му средство в предизборната кампания. Колкото повече хаос сега, толкова по-малко въпроси за жертвите на коронавируса и за милионите безработни – това е простичката му идеология.

Горещото лято на 1968 г. приключи с изборната победа на Ричард Никсън и обещанието му за ред и законност. Колкото по-дълго трае горещото лято на 2020 година, толкова по-голяма е вероятността Тръмп да спечели своя втори мандат. При това без да се налага да прави нещо различно от единственото, което умее – да пише отровни, всяващи омраза туитове. Защото редът и законността в тази ситуация все още е отговорност предимно на губернаторите и кметовете. Те ще трябва да извадят горещите кестени от пожара, на който Доналд Тръмп се грее.