Шансът предложените поправки в пакета „Мобилност“ да бъдат одобрени от Европарламента на второ четене е почти нулев.

И той ще остане във вида, от който недоволстват българските превозвачи.

Такива са преобладаващите очаквания в Брюксел. Днес Комисията по транспорт и туризъм в ЕП трябва да гласува предложените поправки. Те са 85 на брой и са по трите досиета на пакета, одобрен от Съвета на ЕС на първо четене на 7 април. Досиетата са следните:

• Директива за преразглеждане на изискванията за прилагане и за определяне на правила за командироването на водачи;

• Регулиране на максималното време на работа и минималното време на почивка на водачите и определянето на местоположението чрез тахографи;

• Регламент относно достъпа до пазара на автомобилен превоз на товари и до професията автомобилен превозвач на товари или автомобилен превозвач на пътници.

Процедурата

Съветът на ЕС прие преди два месеца пакета „Мобилност“ на първо четене.

Каквото и решение да бъде взето днес, то ще изпрати по-скоро политически сигнал. Всичко ще се реши не на комисия днес, а в пленарната зала на 8 юли. Тогава евродепутатите ще разглеждат пакета с измененията, ако такива изобщо бъдат направени.

За да бъде приета една поправка, в парламентарната комисия е необходимо обикновено мнозинство (повече „за“, отколкото „против“, а в ЕП - абсолютно мнозинство, т.е. 50%+1 от гласовете).

Вариантите в пленарната зала са три.

• 1. Парламентът отхвърля поправките и приема позицията на Съвета на ЕС. Така пакетът „Мобилност“ става закон;

• 2. Отхвърля се позицията на Съвета и Еврокомисията трябва да прави ново предложение;

• 3. ЕП приема една или повече поправки и тогава пакетът отново трябва да се обсъжда от Съвета.

Най-вероятен е първият вариант. И той унищожава всякакви шансове разглеждането на пакет „Мобилност“ да бъде отложено за след края на пандемията от коронавирус. Така поискаха наскоро в писмо до председателя на ЕП Давид Сасоли българските евродепутати Петър Витанов, Андрей Новаков, Илхан Кючюк и Ангел Джамбазки. Второто четене в парламента е ограничено във времето. То може да бъде 3 месеца с максимално удължаване за срок от месец. Това означава, че най-късно до 4 месеца, независимо дали измененията са приети или не, пакетът става закон. А дотогава не се очаква пандемията да свърши.

Какво очакват българските евродепутати

Пакетът „Мобилност“ е може би единствената тема, по който всички 17 български евродепутати са единодушни. Според тях в този вид превозвачите от нашата страна са сериозно ощетени.

„Моите надежди не са свързани толкова с предстоящото заседание на Комисията по транспорт, защото аз не виждам политическа воля за промяна на това статукво, което беше договорено преди няколко месеца. Депутатите са останали същите, те са представители на новия Европарламент и няма нито един, който да не е запознат с казуса „Мобилност“. Няма нито един, който да не е получил съответните указания от своето национално правителство”, заяви за Клуб Z Петър Витанов от БСП и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) – единствения български постоянен член на транспортната комисия.

Малко по-оптимистичен бе Андрей Новаков от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

„Нека да кажем, че не очакваме чудеса, но работим за справедливост. Към момента всички ние – ако можем да наречем „отбор“ българите от различните партии в Комисията по транспорт, то нашият отбор е силен и сплотен. Всички работим заедно за общите изменения, които внесохме“, каза той.

И допълни, че българските депутати са се фокусирали върху това камионите да не се връщат на всеки 8 седмици и водачите да избират сами къде да почиват.

Новаков обаче смята, че имаме малко по-голям шанс в пленарната зала. Защото там всички засегнати от пакета „Мобилност“ държави, дори тези, които нямат представители в транспортната комисия, ще могат да гласуват. А и тези, които поради коронавируса гласуват от домовете си, няма да могат да бъдат повлияни от свои колеги в последния момент.

Сблъсък между страни, а не между партии

Пакетът „Мобилност“ е една от малкото теми, по които в ЕП се наблюдава сблъсък не межу политическите сили, а между отделни държави. България е част от бунтовната „деветка“ - т.нар. група на единомислещите. В нея влизат още Румъния, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Естония, Малта и Кипър. Транспортните министри от тази група предупредиха през февруари, че веднага след обнародването на пакета в "Официален вестник" ще внесат искова молба в Съда на Европейския съюз (СЕС).

Според Петър Витанов обаче сме пропуснали да действаме на ниво правителство и Съвет. Той припомни, че в началото българската позиция е била подкрепена от 13 държави. Но по-късно броят им е намалял на 6-7.

Социалистът обвини някои страни, че са обещавали съвсем различни неща, за да променят отношението си по пакета „Мобилност“. И даде за пример Словакия, която си е променила мнението, след като Братислава е била избрана за седалище на Европейския орган по труда. (Един от кандидатите бе София – б.а.)

„Пакетът е многопластов. Той не е свързан само с движението и превозваческия бизнес. Той е част, ако щете, от предизборните обещанията  на президента Макрон, на обещанията на г-жа Меркел пред германските синдикати. Много е трудно, когато най-мощните страни от ЕС лобират за това законодателство, малките държави да успеят да устоят. Видяхте как преди няколко месеца ни пометахо като валяк“, обобщи Петър Витанов.

Надеждата за България е Съдът на ЕС да определи някои разпоредби като непропорционални, изтъкна Андрей Новаков. Такава е връщането на камиона. Има разлика във връщането от Германия до Италия, ако фирмата е базирана на Апенините. Докато при връщане от Германия в България ще бъде похарчено двойно или тройно повече за ториво.

Накрая и Витанов намери повод за оптимизъм в това, че дори правилата да бъдат приети в този вид, ще отнеме почти две години да влязат в сила. Така че ние все още разполагаме с време. И на този етап няма опасност българските превозвачи да загубят работата си.