Съдебен експерт от Виена: В България ДС пази едни колекционери, но безмилостно атакува други

Митко Станков описва себе си като заклет и сертифициран съдебен експерт за антично изкуство и антична нумизматика в Австрия и целия Европейски съюз. От близо 30 години живее и работи във Виена. Клуб Z зададе въпроси на г-н Станков по имейл. 

Г-н Станков, как е изградена мрежата за колекциониране и търговия с културно-исторически предмети в България? Какви хора участват в нея, каква е структурата й?

Въпреки че не съм в България от 22 септември 1991 г., аз не съм преставал да се интересувам от тази тема. Информацията, която имам, е от приятели, заслужаващи моето доверие, интернет сайтове и от българските медии. По тази причина смятам, че съм достатъчно компетентен, за да дам мнение и оценка.

В Република България колекционирането не е удоволствие, а привилегия. За обикновените хора то е невъзможен лукс и риск да бъдат обявени за нарушители на правните норми. Законите, регулиращи тази благородна дейност и обичайна форма на човешката свобода и човешките права, са направени така, че да обслужват една малка част от гражданите на държавата.

Колекционирането е достъпно само за избрани хора, които принадлежат на олигархическите структури и без изключение са били свързани с бившата Държавна сигурност (ДС). 

Останалите колекционери просто вегетират. Те си мислят, че са колекционери, а всъщност са наивни, сантиментални мечтатели. Без достатъчно капитал, ограничени от брутални законови норми и неспособни да се конкурират с мафията на ДС и олигарсите, те са някакви изгубени в пространството донкихотовци.

Как тази мрежа е действала преди 1989 г. и как се преструктурира в годините на промени?

Преди 1989 г. колекционерската дейност премина през различни етапи, но темата е много обширна. Въпреки наличието на силно ограничаване на гражданските свободи и права колекционерски организации съществуваха. Имаше законово регистрирани дружества на любителите на нумизматиката, фалеристиката и филателията. Имаше и колекционери на фолклорни предмети, редки книги, картини, часовници, пеперуди, минерали и т.н. Имаше и едно постановление на Министерския съвет, в което между другото се казваше, че държавата насърчава и поощрява гражданите да създават лични сбирки и колекции от произведения на изкуството. Моят текст е по памет, а не буквално. 

Под „произведения на изкуството“ се разбираше не само съвременното, а изкуството от всички епохи на човешката цивилизация. Един от най-изявените представители на колекционерите беше писателят Богомил Райнов, близък мой приятел. Той притежаваше не само произведения на съвременните художници, но и антични предмети, и монети от всички епохи.

Мога да кажа по-конкретно за дейността на Българското нумизматично дружество, чиито член основател съм от 1966 г. Провеждаха се редовни сбирки, един път седмично в клуба, който обикновено беше клуб на ОФ (Отечествения фронт, бел. ред.). Там се разменяха, купуваха и продаваха монети от всички епохи без ограничение. Правехме национални и регионални изложби. Издавахме бюлетин с актуална информация и публикации на членовете на организацията. Дружеството имаше, доколкото си спомням, около 10 хиляди членове. Някои от колекционерите смятаха, че е нормално в ръководството да има служители на МВР и ДС, а председателите да бъдат бивши величия. Такива бяха бившият министър на МВР Ангел Солаков, един бивш председател на ОФ и други подобни.

Как изглежда днес тази мрежа, кои са основните играчи в нея, има ли тайни общества?

Не мога да не коментирам факта, че съществува една организация - Съюз на колекционерите в България (СКН), чийто председател на управителния съвет (УС) е проф. Валери Стефанов. Ако се потърси неговата биография, ще се види, че той е бил агент - доносник и клеветник, на ДС. Ето и извадка от неговото досие: Със свои решения № 230 от 16 юни 2011 г. и № 2–1134 от 28 ноември 2017 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 1985 г. Валери Стефанов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент към Шесто управление, отдел VII-IV, занимаващ се с тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност и издирване на лица. Вербуван е на 21 август 1985 г. и е регистриран на 4 септември 1985 г. като секретен агент с псевдоним „Андрей Николов“.

Създатели на този Съюз на колекционерите в България са изключително офицери и агенти от ДС.

Ето кои са в неговия управителен съвет: проф. Валери Стефанов  – председател, акад. Светлин Русев, Александър Александров, Антонио Василев, Бойко Ватев, Колю Бянов, Людмил Веселинов, проф. Иван Маразов, Стефан Шоселов, Тенчо Попов, национално дружество „Традиция”, представлявано от Станчо Джумалиев, фондация „Арèте-Фол”, представлявана от Нина Дебрюне (на ченгето Димитър Иванов), фондация „Тракия”, представлявана от Кирил Христосков (част от тези хора фигурират в решенията на комисията по досиетата за обявяване на принадлежност към бившата ДС на хора, заемащи публична длъжност или упражняващи обществена дейност, други обаче не - б.р.).

И тази „обществена организация“, както и абсолютно всички сфери на публична дейност в България се контролират от „бившата“ Държавна сигурност. Те държат бизнес, те седят в парламента, те управляват медии, те управляват държавата... Те са „изявените патриоти колекционери и спасители на националните ценности“. Техни представители са и академици, и професори, и доктори на науките. Хора привилегировани и назначени за „учени“. Те пишат и тълкуват българската история, която поради това изглежда смешна и жалка в очите на компетентните учени не само в България, но и в чужбина.

Доколко силовите структури на държавата – звена в МВР и прокуратурата, са наясно с действията на тази мрежа? Има ли служители на МВР, държавното обвинение и магистрати, лица от други административни структури, които да са включени в нея?

Като имаме предвид, че в България не се проведе очистителният процес на лустрация, а в „демократичните“ органи за безопасност и сигурност преминаха без контрол офицерите на Държавна сигурност, то става ясно, че йерархическата структура на тази антибългарска служба е запазила връзките между „водещите офицери“ и техните „агенти“. 

Те са днес и в МВР, и в прокуратурата, и в съдебната система. Принадлежността им към тази схема играе голяма роля при издигането им по стълбата на кариерата на съответната държавна служба. Както във всички дейности, свързани с пари, така и в тази мрежа участват бившите ДС офицери и техните агенти. Достатъчно е да припомня факта, че агент Петров - Николай Енчев Соларов, е прокурор в отдел Първи на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Над 8 години работи основно по престъпленията срещу културното наследство. Той е бил и в Комисията за първоначално назначаване на свободните длъжности за „прокурор“ във  ВКП.

Ето едно негово изказване:

„Известни български археолози работят "на двата фронта" и подпомагат иманярството и трафика на антики. Това заяви в интервю за "Дарик" прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов. По думите му има немалко археолози, които са били засечени чрез специални разузнавателни средства в разговори с трафиканти на културни ценности.“ 

Последствия няма. Той само плаши, а защо - досещайте се. Като имаме предвид, че „пъпната му връв“ е свързана с дейността му на агент на престъпната организация ДС - майката на Съюз на колекционерите в България, няма съмнение, че и връзката с големите „колекционери“ е здрава.

Помня думите на диктатора Тодор Живков, че ДС е работила „като филиал на КГБ“.

Как се използват службите в България за пренареждане на пазара на антики?

Въпросът е, ако има пазар на антики, кого обслужва? Отново стигаме до ДС, нейната агентура и олигарсите. Един затворен кръг. Пренареждането на пазара на антики мисля, че е подобен на пренареждането и на другите официални и неофициални дейности в държавата - хазарта например. Как там се използват службите, вие би трябвало да знаете по-добре. То е една публична срамна тайна.

Има ли нелегален износ на исторически ценности от и през България? Как действат тези канали, има ли замесени институции?

Отговорът на този въпрос би ме направил свидетел, на когото ще се позоват избирателно, но не обективно, агентите на ДС, които сега са прокурори и полицаи в „демократична“ България. 
Има, защото аз редовно съм попълвал личната си колекция с „материал“, който излиза само от територията на днешна България. Лицата, които изнасят, са свързани с органите и спецслужбите. Те ги покровителстват и им дават възможност да купуват от хората, които притежават такъв „материал“. 

В българските медии съм чел за „контрабанди на исторически ценности“, но съм се убедил, че такива разкрития се правят програмирано и контролирано с цел да заблудят „обществото“, че много работят. 

По материалите от делата става ясно, че се осъждат хора за притежанието на артефакти с нищожна стойност, която се надува от вещите лица до небесата, за да създават впечатление, че са „спасили“ безценни предмети или монети. А тази дейност на вещите лица и прокуратурата представлява престъпление по законите на страната.

Перат ли се пари чрез културно-историческо наследство? Как става това?

Би могло да се перат, но то не е по-различно от прането на пари и с друг вид стока. Вземете който и да е „артикул“, който се използва за тази цел и го наречете „културно-историческо наследство“ и ще ви стане ясно. Ако мислите, че аз ще ви дам този „джокер“, грешите. Аз съм заклет съдебен експерт и познавам законите. Едва ли са по-различни и в България с тази разлика, че в това подобие на държава те не важат за определена категория лица.

Имало ли е случаи, в които „държавата“ да пази едни колекционери, но да атакува други? 

Ако наричате България „държава“, то ще ви отговоря, че тя наподобява държавно образувание, в което ДС играе главна роля. То „пази едни колекционери, но безмилостно атакува други“. Държавата в лицето на нейните агенти от прокуратурата и спецслужбите пази членовете на Съюза на колекционерите в България (СКБ), а преследва обикновените граждани колекционери. Погледнете списъка с имената им и ще получите отговора на вашия въпрос.

Как от Виена ви изглежда казусът с колекцията на хазартния бизнесмен Васил Божков. Тя беше иззета при операция на прокуратурата, след като му бяха повдигнати обвинения.

Ако всичко е направено според предвидените от закона процедури, то няма никакъв проблем. След като мине съдебното дирене, ако няма незаконно придобити обекти, то тя ще бъде върната на законния си собственик.

Както чета в медиите, на които не вярвам много-много, то само една незначителна част от артефактите са регистрирани според предписанията на закона. На първо време е нужна експертиза. На мен не ми е известно кой ще я прави, защото всички специалисти са били свързани и са получавали пари от Фондацията. Ако има нещо нередно, то не Васил Божков трябва да отговаря, а човекът, който е бил материалноотговорно лице. Както добре се знае, това е Кирил Христосков.

Когато на един магазинер или склададжия в повереното му „помещение“ се открие стока без документи или с друг незаконен произход, то той подлежи на санкции от страна на правораздавателните органи. Но никъде не прочетох, че Христосков е задържан или подведен под отговорност. Как да направят това, като прокурор Николай Соларов, а и други бивши агенти и офицери от ДС са били зависими от бившия шеф на Христосков и са зависими и до ден днешен. А този „шеф“ е членът на продукта на ДС-СБК - големият колекционер и бивш шеф на Шести отдел на Шесто Главно управление (ШГУ) на ДС, професор доктор Димитър Иванов-Гестапото. Защо не повдигнаха обвинение на Кирил Христосков? В този въпрос се намират отговорите на поставените ми по-горе въпроси.

От Дубай Васил Божков обяви, че ритон от иззетата му колекция е обявен за продажба. Вие като експерт можете ли да кажете, че тази ценност е автентична и е част от неговата колекция?

За автентичността на ритона мога да се произнеса едва тогава, когато го държа в ръце. Всякакво друго прибързано мнение може да бъде само хипотеза. Дали е същият, който е иззет, може да се каже едва когато се покажат качествени фотографии на иззетия ритон и на купения. Сигурни са фактурата, от която се вижда, че са заплатени 600 хиляди долара, и снимката на ритона. На мен ми се струва, че цената е нереално висока, но след като купувачът я е заплатил, значи тя го удовлетворява. А на продавача ще кажа само „браво“!

Преди десет години в едно от малкото интервюта, които сте давали, за първи път сравнявате вашата колекция от ценности с Пещерата на Али Баба. Там твърдите, че тя ви е била отнета още през 1986 г. Васил Божков пусна комикс отново с този сюжет, но разказа за неговия хазартен бизнес. Имат ли нещо общо двете истории – вашата и тази на колекционера Божков?

Двете истории се развиват по различно време и на различно място. Общото е бившето ченге от ДС Кирил Христосков. Таз мутра грабеше и носеше предметите от моята колекция по един варварски начин, а реве, когато се изземат неописаните и без произход предмети на Фондацията, чието материално отговорно лице е той. Дълго време хранех надеждата, че тази персона ще отговаря един ден пред закона за кражбата, която той и неговите колеги извършиха в моя дом. Липсват и много от ценните предмети. Оказа се, че няма не само съд, който да търси отговорност на престъпниците от ДС, но и държава няма! Приватизираха си я заедно с хората и всичко, от което могат да се печелят пари.

Какво трябва да се направи, за да се създадат условия нито една ценност от колекцията на Васил Божков да не изчезне? Националният исторически музей и Министерството на културата са отговорни за съхранението на тази колекция, докато тече разследването.

Трябва всички лица, които са свързани с нея, да бъдат отстранени и недопускани до завършване на съдебното дирене. Това са професори, археолози, реставратори, администрация и най-важното: Кирил Христосков да бъде арестуван. В противен случай ще активира старата агентура в прокуратурата и „държавата“ и накрая ще се окаже, че някои ценности са „подменени“, „не са автентични“ или са „откраднати“.

Други двама известни с колекция си от монети бизнесмени са разследвани – това са братя Бобокови. Какво знаете за тяхната колекция?

Доколкото съм запознат, това е една наистина сериозна колекция. Познавам само монетите, които са публикувани в няколко книги. Непубликуваният материал не ми е познат.

Коя е най-голямата тайна, която все още никой не смее да изрече на глас около търговията и колекционирането на исторически ценности в България?

Че всичко е в ръцете на уж бившата Държавна сигурност. Така както е и цялата държава.
 
Редакцията на Клуб Z е готова да даде възможност за отговори на споменатите в интервюто лица.