Вторият по големина белгийски град Антверпен е премахнал статуя на втория монарх на Белгия, крал Леополд II, и я е преместил в музей.

Решението очевидно следва вълната антирасистки вълнения, залели света след смъртта на чернокожия Джордж Флойд в ръцете на бял полицай в американския град Минеаполис на 25 май. 

Според говорител на кмета на Антверпен Барт де Вевер статуята е трябвало бъде махната през 2023 г. в рамките на планирани промени на площада. "Но тъй като тя беше подложена на сериозен вандализъм през миналата седмица", прехвърлянето й в музея "Миделхайм" е било ускорено.

Група на име "Да поправим историята" иска да бъдат премахнати всички статуи на краля от обществените места в Брюксел, като го обвинява в "ликвидирането" на милиони конгоанци.

Накратко, белгийският "Альоша" се казва Леополд II.

Той действително е противоречива историческа фигура, както днес дипломатично се изразява Франс прес. 

Възкачил се на трона през 1865 г., Леополд II е може би най-амбициозният и действен монарх, който белгийците са имали. Няма да сбъркаме, ако кажем, че тази тогава малка, не много богата провинциална и само 35-годишна държавица дължи на него статута си на бъдеща колониална империя и на една от 15-те най-богати страни в икономически развития свят.

Леополд II (1835-1909 г.) е вършил престъпления, за които приживе и посмъртно не е бил съден. И във възпитаното политическо общество няма да срещнете тази дума до неговото име. Той е направил това, което днес е Демократична република Конго, свое лично владение през 1885 г. и го е управлявал като такова до 1908 г. с методи, пред които и холокостът бледнее.

Смята се, че от принудителен труд в добива на каучук са загинали между един и пет милиона местни жители на "Свободната държава Конго", както се е наричала тогава. Частната армия на Леополд II, т.нар. Force publique, е рязала човешки ръце за наказание на непокорните и за да отчете патроните за лов на слонове като изстреляни по нарушители на реда.

През всички тези години кротките и много напредничави в политическо отношение за времето си белгийци не са знаели и дори не са се интересували за това какво става в Конго. Докато международна анкета е разкрила зверствата и потресаващата експлоатация и е принудила краля им да предаде личното си владение на белгийската държава и официално то да получи статут на нейна колония, т.е. над режима в Конго да има някакъв публичен контрол.

Ненапразно Конго е сцената на първия антиколониален роман в световната литература "Сърцето на мрака" на Джоузеф Конрад през 1899 г.

Разбираем на фона на тези събития е черният гняв срещу Леополд II и желанието за някакво историческо възмездие.

Само че...

Ако Белгия иска да бъде последователна в раздялата с неговото наследство, тя трябва да признае, че и до днес живее върху плодовете на черна кръв и пот. Освен паметниците на Леополд II тя трябва да разруши и дълъг списък от обществени сгради, паркове, музеи и инфраструктура, които са изградени именно с парите от Конго. Между тях са паркът на 50-илетието в Брюксел с монументалната триумфална арка и богати музеи, Кралските галерии, Музеят на Централна Африка в Тервюрен и заобикалящият го парк.

В историята на страната си Леополд II e останал с прозвището Краля Строител, а не краля убиец.

Последователно би било Белгия да редактира прякора му и да събори и многобройните замъци и дворци, които Леополд II е построил, между които дворецът в Лаакен и Кралските оранжерии и огромния парк до него, също пълен с архитектурни паметници. 

И разрушаването няма да стигне. Ще трябва да бъдат изгорени или пренаписани тонове литература, в които Леополд е описан като цивилизатор и строител в Африка. По същата причина ще трябва да бъде заличено или забранено медийно съдържание, което го представя по същия начин и датира от повече от век.

Последователно би било, заличавайки паметта за Леополд II, Белгия да забрави, че вместо да раздели цялото си огромно наследство между дъщерите си, кралят го завещава на белгийската държава и от него в хазната ѝ досега текат приходи.

Т.е., за да бъде последователно и напълно ликвидирана прославата на Леополд II, трябва да бъде разрушена и заличена половин Белгия. От това неговата памет няма да загуби нищо. Главните губещи ще бъдат разрушителите. Те са еднакви диваци и варвари във всяка точка на земното кълбо - от Минеаполис през Антверпен до София.

По-жалки от тях са само властите, които от страх и целесъобразност се огъват пред първосигналното желание за мъст тук и сега. 

По-жалки от тях са само либералните деспоти и цензори, които шъткат и зачеркват, когато вместо "ром" напишеш "циганин" и вместо "афроамериканец" - "негър".

Колкото повече го правят, колкото повече тиранична политическа коректност и "положителна дискриминация" ни заливат, толкова повече ще има крайна десница, ксенофобия, нативизъм, расизъм и насилие. Защото крайностите не стоят сами. Те винаги намират своите противоположности.

Случаят с Джорж Флойд е само последната печална илюстрация на тази закономерност. 

Опитите да бъда заличавана историята не я променят. Те само произвежат още история - от същата: ненаучена и тъжна.