Кой ще предложи разказ за бъдещето? Това като че ли е най-трудната за рисуване реалност. Защото нито един участник или статист в обществено-политическия живот в България не може през последните три десетилетия да представи с идеи и предложения как си представя нашата държава след 5, 10 или 20 години. Втренчени в миналото, но и вкопчени в своите нечисти отношения помежду си политици, бизнесмени с обвинения и без, че дори и двама поредни главни прокурори монотонно се канят да правят ревизии – на приватизацията, на „сделките на прехода“, на управлението на един или друг кабинет. 

Това обаче не е ревизия, а обикновен реваншизъм, който е давал и продължава да дава енергия за поддържане на едно безидейно и безпътно статукво. ГЕРБ и БСП са единодушни да правят анкетни комисии в парламента, главният прокурор Иван Гешев ще отваря стари досиета на приватизацията, от Дубай Васил Божков тръгва да гради партия с обещанието: „финансова ревизия на досегашното управление“. Заявки, които предизвикват циничен смях. 

Вероятно само с едно изключение, българските граждани и избиратели не са получавали нищо друго като идейна платформа от общото разбиране за ревизия и реванш.

Така бе устроена двупартийната система в България, когато „дясното“ и „синьото“ бе всичко, което не е „лявото“ и „червеното“. Едните изграждаха образа си около „антикомунистическата реторика“, предлагаха лустрация, разследване и съд за „престъпния режим на Тодор Живков“. Другите поддържаха разказа за силната държава, евтиното сирене, работа за всички, които е осигурявала системата преди 1989 година. Правят го и днес.

Да, правителството на Иван Костов работи активно за влизането на България в НАТО и присъединяването ни към европейската общност. Но идеологически така наречената автентична десница се крепеше и продължава да се самоинсценира през реваншизма и борбата с комунистите. Днес много "десни" хора гласуват за ГЕРБ на Борисов, за да "не се върнат комунистите".

Вероятно затова и първият, който обърка разказа на миналото в разказ за бъдещето, бе Симеон Сакскобургготски. Макар и неговите „800 дни“ да се оказаха розов балон с хелий, а имотните му интереси – личен приоритет, той все пак се опита да внесе позитивен тон в публичното пространство. И обеща на неговите избиратели програма, която е с поглед напред.

Но второто десетилетие на икономически подем успя да роди интересни управленски образувания. Системата „3-5-8“ при Тройната коалиция, когато политическата класа се възползва и от подема на влизането на България в Европейския съюз, не успя да продължи разказа за бъдещето, подет от коронования премиер. Напротив, очевидната злоупотреба отключи нова реваншистка реторика, която даде на ГЕРБ и Бойко Борисов пълно мнозинство в парламента. 

Борисов дойде на власт през 2009 г. в разгара на икономическа криза и обещания да ревизира схемите в управлението на Тройната коалиция.

„Не може четири години да крадете, 20 години да крадете и народът все да иска да забравя. Затова има една българска поговорка „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Много искат, някои могат и да могат, но възмездието можем да го дадем само ние, защото сме го показали“, казваше през лятото на 2009 г. Борисов.

И само след четири години към ГЕРБ се чуха същите закани. От парламентарната трибуна Христо Бисеров от ДПС вадеше "зъбите" на Цветан Цветанов. 

"Сега боли ли? Боли ли, боли ли, като ви вадят зъбите? Така ще бъде. Да знаете как се чувстваха хората, които мачкахте, на които откраднахте бизнеса, на политици, на общински съветници, на зам.-кметове, които разхождахте по полиция, съдилища", заканваше се Бисеров през юни 2013 г.

За да стигнем до последния кабинет на ГЕРБ и "Обединени патриоти", които още в първите дни на мандата си решиха да променят Конституцията и да се разследва "целият криминален преход на приватизацията". Основния закон не успяха да променят, но обещанието за ревизия е на път да се превърне във водещ лайтмотив на предизборната кампания. Вече се сглобяват анкетни парламентарни комисии, вадят се списъци с "олигарси". И това би било чудесно, ако не се правеше избирателно и против всякакви принципи на правовата държава.

Защото обещанието за ревизия не само помпа електорална сила за партиите, но много умело се използва за размествания по върховете на властовите елити и дори рейд срещу бизнес опоненти. Срещу едните се стоварва цялата мощ на държавата, други като "черни ангели" (по определението на Вежди Рашидов) разперват криле и чистят с дарения своя имидж.

А амбициите за влизане в политиката растат. От Дубай Васил Божков, който сам призна, че години наред е плащал за политически чадър, за да върви бизнесът му, обяви, че готви политически проект, чиято основна цел е „върховенство на закона“ и ревизия на управлението на ГЕРБ. Явно докато е вървял бизнесът на Божков, върховенството на закона не е бил приоритет. От Белград пък Цветан Василев гласно заявява, че щом Бойко Борисов може – и той би бил премиер. А в България бившият неофициален бизнес партньор и на двамата – депутатът Делян Пеевски, докато поздравява децата за 1 юни, също настоява упорито за „ревизия на прехода“. За да обобщи строго Валентин Златев: "Всички граници на търпимост са преминати."

Кой обаче кого ще ревизира, когато разследващите са не по-малко компрометирани от разследваните, никой не може да каже. Тази ревизия няма да се случи, защото отдавна е станала една митологема.

Разказът за миналото не може да намери своя завършек, защото всеки разказвач има своя версия и преминава от една форма в друга. А какво да се каже за разказа за бъдещето, как ще изглежда България след 10 години, как искаме да изглежда нашето общество, как ще се развият икономиката, образованието, как ще се справим с големите предизвикателства пред опазването на околната среда. Този разказ няма кой дори да го започне.