Руските власти са създали 13 лагера, където напълно противозаконно държат хора, отказали да воюват поради своите различни убеждения.

Това заяви в Европейския парламент в Брюксел Саша Белик от руския фонд „Сфера“, защитаващ интересите на ЛГБТ-общността.

Подкомисията по правата на човека организира дебат за отказа от военна служба поради убеждения като човешко право. Специално бе обсъдена ситуацията в Русия след началото на агресията в Украйна.

Лагерите се намират на територията на самообявилите се Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР). Най-големият от тях е в село Зайцево край Луганск.

Там „отказниците“, както ги наричат в Русия, биват държани в нечовешки условия и подлагани на мъчения. Всички очакват те да бъдат върнати обратно на бойното поле.

Съществуването на тези лагери се игнорира от руските власти, допълни Милана Шестерякова – директор на Международното бюро на Руското младежко демократично движение „Весна“ („Пролет“). Стотици хора изпратили до правителството в Москва петиции с молба да ги информират за задържаните им близки. Оттам молбите били препратени до местните власти в ДНР и ЛНР. Отговор така и не дошъл.

Руските власти твърдят, че това са центрове за психологическа рехабилитация, уточни Саша Белик.

Той алармира, че особено сериозна е ситуацията с някои коренни народи. Заради войната в армията са призовани много хора от Тува, Бурятия, Башкортостан. Така много етнически групи са заплашени от изчезване.

Отказът от военна служба поради различни убеждения е форма на проява на съвестта и мнението, заяви Михаел Винер от службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека. Досега в този дух са приети 12 резолюции от Върховния комисариат и от Съвета по правата на човека в Женева.

„Такова право остава в сила и по време на война. Международният пакт за политически и граждански права не позволява преследване по причини, свързани с правото на свобода на изразяване на мнението и на вероизповедание“, категоричен бе той.

Въпреки войната в Русия има законна възможност за отказ от военна служба поради убеждения, каза Сергей Кривенко от съвета на ликвидираната правозащитна организация „Международен мемориал“. Той е и председател на неправителствената организация „Гражданин, армия, право“.

В момента руски гражданин може да стане военнослужещ по три начина:

• 1. Чрез повиквателна за срочна военна служба за 1 година. Призовават се мъже от 18 до 27 г., но не всички. В Русия няма задължения всички млади да служат;

• 2.Чрез договор за доброволна военна служба. Теоретично всеки може да подпише такъв договор;

• 3. Чрез мобилизация, както е сега. Може да бъде призован всеки мъж на възраст до 50 години, а също така и жени с определени специалности като медсестри и радистки.

От 1993 г. правото на отказ от военна служба е записано в руската конституция. То е гарантирано от цели три члена. При това два от тях – за гарантирането на всеки на свобода на съвестта и за невъзможността държавата да принуждава човек да се откаже от убежденията си, не могат да бъдат отменени дори при въвеждането на военно положение. Третият член предвижда право на алтернативна гражданска служба, която може да бъде отбивана в държавни учреждения като болници, старчески домове, пощи и др.

До агресията срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г., около хиляда души годишно са постъпвали на алтернативна служба. Сега броят на молбите доста се е увеличил. Правозащитниците обаче не разполагат с точни сведения. Военните окръжия, а и наборните комисии ги отхвърлят, изтъкна Кривенко.

През есента на 2022 г. е имало хайки срещу „отказници“. В тях са участвали сътрудници на полицията, макар това да е забранено със закон.

Хората са били хващани на улицата и не са имали физическа възможност да подадат молба за алтернативна служба.

Същевременно пропагандисти на режима в Москва тръбят, че няма такова нещо като алтернативна служба.

Все пак неуточнен брой хора успели да се уволнят и след началото на войната поради различни убеждения. Те били от тези, които прекалено много настоявали за правата си и били подпомагани от различни правозащитни НПО.

След 21 септември 2022 г. обаче и това не е възможно. Тогава президентът Владимир Путин подписал указ, забраняващ анулиране на подписаните договори. А Наказателният кодекс вече криминализира отказа от участие във войната и бойните действия. „Отказниците“ имат шанс единствено да искат служба без използване на оръжие.

И макар законът и конституцията да позволяват отказ от военна служба заради убеждения, руските власти поставят много административни бариери. Хората просто трябва да се борят, казаха правозащитниците. Те призоваха евродепутатите и Европейската комисия да направят така, че страните от ЕС да дават политическо убежище на отказалите да воюват граждани на Русия.

Войната е принудила и Киев да обърне гръб на това право, посочи Сам Бисеманс - първи зам.-председател на Европейското бюро за отказ от военна служба поради убеждения.

Така само преди седмица – на 23 февруари, противозаконно бил осъден украинският гражданин Виталий Алексеенко. Той получил една година затвор заради отказа си да воюва.

„Съвсем естествено, Алексеенко трябва да бъде освободен колкото се може по-бързо“, настоя Бисеманс.