Днешният ден е труден за отношенията между Русия и Турция. Намесата на Москва в конфликта в Сирия, вземайки еднозначно страната на окопалия се режим на президента Башар ал-Асад, разгневи Анкара, която от години призовава за оттеглянето на Асад, пише в анализ „Вашингтон пост“.

Ситуацията стана още по-мрачна след съобщенията, че руски изтребители са нарушили турското въздушно пространство преди седмица.

„Атака срещу Турция е атака срещу НАТО“, каза президентът Реджеп Тайп Ердоган, чиято държава разполага с втората по големина армия в Алианса, припомня американското издание. Ердоган предупреди Кремъл, че отношенията му с Турция са в опасност.

"Нашите добри отношения с Русия са известни“, каза той. „Но ако Русия изгуби приятел като Турция, с когото си е сътрудничила в много направления, ще изгуби много и трябва да знае това“.

Едва прикритото предупреждение е само малък знак за мащаба на настоящата криза. През последните години двете държави поддържаха обяснимо близки отношения заради енергийните си интереси. Освен това, политическият стил на Ердоган много прилича на поведението на руския президент Владимир Путин.

В същото време историята помни достатъчно изострени отношения между лидерите на Русия и Турция. По време на Студената война Турция беше тежко въоръжена крепост на НАТО пред портите на Съветската империя. Дори и доста преди идването на СССР и съвременната турска република, маневрите на руснаците и турците имаха огромно отражение върху политическата съдба на голяма част от Европа и Близкия изток.

Войни, изселвания и призрака на геноцида

През 18 и 19 век експанзионистичната Руска империя и Османците са водели безброй войни. Резултатът от повечето от тях било отстъпление за Османската империя, докато руснаците завоюват контрол над северния бряг на Черно море и успяват да откъснат от отоманците парчета в Източна Европа и Балканите. (включително и обособяването на Княжество България и Източна Румелия през 1878 г. - б.р.)

Кримската война – кървав и остър сблъсък през 1850-те, довел до съюз от европейски сили в защита на Османската империя и превърнала се в първи сблъсък с ужасите на широка окопна война. Владетелите и на двете империи гледали на себе си като на единствени носители на цивилизацията – Османците като седалище на Исляма, а руснаците – като спасители на Православието и дори като освободители на наследството на древна Византия.

Московските царе бленували по Истанбул и гледали на завоюването му като на пътека към топлите води на Средиземноморието и към Светите земи.

Това никога не се случило, но много други неща се случили. Руските нападения в Кавказ и земите по бреговете на Черно море довели до кръвопролития и масови изселвания на тюркско мюсюлманско население. През 1864 г. например руските войски извършват нещо, което някои приемат за „първия съвременен геноцид на европейска почва“, след като превземат земите на Черкезите около Сочи.

Десетки хиляди черкези са систематично убивани; безброй други умрели от глад и студ, след като тръгнали да бягат. Според някои изследвания близо половин милион – половината от цялата етническа група, са умрели по това време. Днес близо 5 милиона турци смятат, че имат черкезки или друг кавказки произход.

Другата страна не останала по-назад. Най-позорното събитие от времето на Първата световна война е масовото изселване и унищожаване на арменците в Османската империя, повечето от които живеели в днешна източна и централна Турция. От страх да не би арменците-християни да се превърнат в пета колона на Русия, Османската власт решила да се освободи от тях.

Трагедията от началото на 1915 г. е изследвана от много учени. Безброй арменци са били убити, изнасилени и принудени да тръгнат пеша към смъртта си в пустинята. Изследователи, международни организации и много държави приемат тези зверства за геноцид. Предполага се, че 5 милиона цивилни поданици на Османската империя са загинали между 1914 и 1922 г. като жертви на катаклизмите, породени от разпадането на империята. Стотици хиляди арменци избягали към руските земи, като някои се заселват в днешна Армения, а други тръгват към България и от там към цял свят.

Раждането на нациите

През 19 век Русия изиграла значителна роля в събуждането на национализма в Източна Европа и Балканите, подчинени векове по-рано от Отоманската империя. Русия се включва в освободителните движения в България, Гърция и Сърбия. Това довело до геополитическо съперничество с Австроунгарската империя.

Войните в края на 19 век, включително и Руско-турската война от 1877-1878 г., както и последвалите Балкански войни, които продължили в Първата световна война, на практика избистриха границите на източноевропейските национални държави. Тези войни доведоха и до християнски, еврейски и мюсюлмански бежанци в различни посоки и до разпадането на крехкия космополизъм, който бил типичен за Османската империя.

Картата на Близкия изток

Политическата карта на съвременния Близък изток се приема, че е продукт на френски и британски схеми за разпределение след Първата световна война и рухването на Османската империя. Но Русия има своята роля и тук, след като приема споразумението от 1916 г. Сайкс-Пико, според което частично са очертани границите в региона.

Болшевишката революция анулира някои от ангажиментите към Москва, сред които бил контролът на Истанбул и правото на глас за източния Анадол. Но френските и британски стратези от онова време са били наясно със сянката на Русия и са съобразили своите сфери на влияние с това.

Появилите се арабски държави до една са вкопчени в собствените си недостатъци – проблеми с управлението, идентичността и етническия си състав. Във всичко това прозират посятите много по-отдавна конфликти, сред които Русия и Турция играят главна роля. 

Текстът е публикуван във "Вашингтон пост" под заглавие "Как съперничеството между Русия и Турция оформи днешния свят".