29-годишният гражданин на Узбекистан Сайфуло Сайпов е идентифициран от властите в САЩ като нападателя от Ню Йорк, който уби осем души и рани още 11 на 31 октомври.

Той се е радикализирал, след като се мести в САЩ през 2010 г., обяви губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо.

"Той започва да се информира за "Даеш" и радикалния ислям, след като идва в САЩ", каза Куомо. 

Сайпов не е първият имигрант от централноазиатската държава, свързан с терористично нападение през последните години. През април мъж от узбекистански произход прегази четирима души в центъра на Стокхолм. По-късно стана ясно, че е започнал да се интересува от дейността на "Даеш", след като му е отказано гражданство в Швеция. Двама узбеки и гражданин на Казахстан пък бяха арестувани през 2015 г. в Бруклин, защото подкрепят терористичната организация.

"Моделите на радикализация на узбеките са сходни с тези на мигранти от други страни - невъзможност да се впишат в обществото, в което са живели досега, но и неуспех при осъществяването на американската мечта", казва експертът по Централна Азия в Колежа за международна сигурност Ерика Марат.

"Те търсят своята принадлежност и екстремистката идеология става привлекателна за тях."

Бедност и репресии гонят младежите от Узбекистан

След разпада на Съветския съюз през 1991 г. Узбекистан е управляван от несменяемия 26 години президент Ислам Каримов. Той създава авторитарен режим, който контролира всички аспекти от живота на хората. Две трети от тях живеят средно със 100-150 долара месечно. 

Ограниченията и бедността карат много млади узбеки да напуснат страната. Озовали се зад граница обаче, те често не успяват да се пригодят към новите условия, смятат експерти.

"Узбекистан е голяма страна, но икономиката й не е особено жизнена", смята Ерика Марат. "Освен това е сред най-потисническите страни в света и младите хора бягат от диктатурата. Те обаче често не могат да се впишат в западните общества."

В продължение на четвърт век Ислам Каримов, който почина през миналата година, окуражава гражданите на страната да изповядват своята мюсюлманска вяра, но по точно определен начин, който не противоречи на държавната политика. Имамите се одобряват от властите, джамиите се контролират стриктно, а тези, чиито вярвания не отговарят на стандарта, подлежат на репресии, разказва "Политико".

Твърдата политика на Каримов спрямо исляма се затяга още повече след бунта в Андижан през 2005 г. Властите хвърлят вината за безредиците върху т.нар. Ислямско движение на Узбекистан. Критиците на режима обаче твърдят, че обвиненията в ислямски радикализъм са само претекст за засилване на репресиите.

Движението цели сваляне на Каримов, но репресиите го отслабват. През 2015 г. организацията декларира верността си към "Даеш" и се обябява за неин регионален клон, но има ограничено влияние.

По-голяма част от извършителите на терористични актове в централноазиатската страна са граждани на съседните Афганистан, Киргизстан и Таджикистан от узбекски произход, твърди "Политико". Стриктните правила на таджикските власти върху вероизповеданията както липсата на модерни средства за комуникация и информация не позволяват на гражданите на страната да се присъединяват масово към терористични организации.

Когато напуснат страната обаче, узбеките се сблъскват с терористичната пропаганда на организации като "Даеш" и част от тях се радикализират, някои дори заминават като бойци в Близкия изток.

"Младите узбеки се сблъскват за пръв път с идеологията на "Даеш" в САЩ чрез социалните мрежи. След като не осъществят плановете си за добър живот в чужбина, те бързо се радикализират", допълва Ерика Марат.