Очаква се президентът Доналд Тръмп да изтегли САЩ от споразумението за иранската ядрена програма на 12 май. Техеран подписа Съвместния всеобхватен план за действие с Китай, Франция, Германия, Русия, Великобритания и САЩ през 2015 г. 

Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на вдигане на някои санкции. Изтеглянето на САЩ обаче вероятно ще потопи сделката. Ако това се случи, Иран може да отвърне, като подкопае интересите на Вашингтон и на неговите съюзници в Близкия изток.

Ето няколко възможни сценария:

Ирак

Когато "Ислямска държава" превзе голяма част от Ирак през 2014 г., Иран бързо подкрепи Багдад. Иран оттогава помогна във въоръжаването и подготовката на хиляди шиитски бойци в Ирак. Тези Сили за народна мобилизация са също една значима политическа сила.

Ако сделката се провали, Иран може да насърчи фракции в Силите за народна мобилизация, които искат САЩ да напуснат Ирак, да засилят словесните, а може би и военните атаки срещу американските сили.

Това може да се изрази в ракетни и минометни атаки или в атаки със заложени край пътя бомби, които не са пряко свързани с конкретна шиитска милиция, което ще позволи на Иран да отрече, че е променил позицията си за избягване на директен контакт с американските сили в Ирак.

Сирия

Иран и паравоенни съюзници като ливанското шиитско движение Хизбула участват в сирийската война от 2012 г. Иран въоръжи и обучи хиляди шиитски паравоенни бойци, които да подкрепят правителството. Израел каза, че Иран е набрал най-малко 80 000 шиитски бойци.

Иранското присъствие в Сирия вкара за първи път Техеран в директен конфликт с Израел с поредица от привлекли вниманието сблъсъци през последните месеци. Израелски представители казват, че никога няма да оставят Техеран или Хизбула да установят постоянно военно присъствие в съседна Сирия.

Ако ядрената сделка се провали, Иран ще има малко стимули за възпиране на съюзническите шиитски милиции в Сирия да извършат атаки срещу Израел.

Иран и силите, които контролира в Сирия, могат също така да причинят проблем на около 2000-те американски военни, разположени в Северна и Източна Сирия в подкрепа на бойците, предвождани от сирийските кюрди.

Висш съветник на иранския върховен лидер каза през април, че се надява, че Сирия и нейните съюзници ще изгонят американските военни от Източна Сирия.

Ливан

През 2006 г. Хизбула води 34-дневна гранична война с Израел. Според израелски и американки представители Иран сега помага на Хизбула да строи предприятия за производството на ракети с прецизно насочване или да оборудва ракети с голям обсег със системи за прецизно насочване.

Израелските сили на няколко пъти атакуваха Хизбула в Сирия, където групата предвожда много от съюзническите на Иран шиитски милиции. Риториката между Израел и Иран ескалира през последните дни. Въпреки че Хизбула и Израел казаха, че не са заинтересувани от конфликт, напрежението може лесно да се разрасне в нова ливанска война.

Хизбула каза миналата година, че всяка война, водена от Израел срещу Сирия и Ливан, може да привлече хиляди бойци от други страни, в това число Иран и Ирак, намеквайки, че шиитски милиции може да дойдат в Ливан, за да помогнат на Хизбула.

Хизбула е също значима политическа сила в Ливан и може да укрепи позициите си на изборите на 6 май. За момента групата работи с политическите си опоненти, по-специално премиера Саад Харири, който е подкрепян от западните правителства.

Ако ядрената сделка обаче се провали, Иран може да упражни натиск върху Хизбула да изолира противниците си, нещо, което според експерти по развитието, може да дестабилизира Ливан.

"Хизбула буквално контролира ливанската политика", казва Хилал Хашан, професор по политически изследвания в Американския университет в Бейрут. "Ако те направят това, то ще бъде очевиден повод за безпокойство", допълва той.

Йемен 

Иран никога не призна директна военна намеса в Йемен. САЩ и саудитските представители обаче казват, че Иран доставя на бунтовниците хуси ракети и други оръжия. Хусите изстреляха ракети по Рияд и саудитски петролни обекти, казвайки, че отвръщат така на въздушните удари по Йемен.

Иран и Саудитска Арабия са вкопчени в регионална борба за власт. Поддръжници на иранската ядрена сделка казват, че тя е предотвратила този конфликт да се превърне в открита война. Ако сделката се провали, Иран може да увеличи подкрепата си за хусите, вероятно предизвиквайки военен отговор от Саудитска Арабия и съюзниците й от Залива, като Обединените арабски емирства.

"Не изключвам иранска подкрепа за хусите", казва Хашан.

Договор

Иран също има опции, пряко свързани с ядрената му програма. Ирански представители казаха, че една от опциите, която проучват, е изтегляне напълно от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) - споразумение, предназначено да спре разпространението на ядрените оръжия. Върховният лидер аятолах Али Хаменей каза, че страната не е заинтересувана от разработването на ядрени оръжия. Но ако Иран се изтегли от ДНЯО, това ще бие тревога в глобален план.

"Това, разбира се, ще бъде катастрофален курс за Ислямската република, тъй като тя ще се окаже изолирана", казва Али Алфоне, високопоставен експерт в Атлантическия съвет.
Дори ако Иран не се изтегли от ДНЯО, той каза, че вероятно ще увеличи обогатяването на уран, строго ограничено съгласно ядрената сделка, за да бъдат успокоени страховете, че той може да бъде използван като материал за атомна бомба. Съгласно настоящата сделка нивото на обогатяване на уран от Иран трябва да остане около 3,6 процента. Иран спря да произвежда обогатен на 20 процента уран и предаде по-голямата част от запасите си като част от споразумението от 2015 г. 

Уранът, обогатен до 20 процента, е отвъд 5-те процента, които обикновено се изискват за захранване на атомни централи, въпреки че е доста под високо обогатения уран, или обогатен на 80 или 90 процента - степента, необходима за атомна бомба.

Тази седмица ръководителят на Иранската организация за атомна енергия Али Акбар Салехи каза, че Иран е способен да обогати уран до по-високо ниво от това отпреди сделката.
Действията на Иран може да бъдат повлияни от степента, до която останалите страни по договора реагират на американското изтегляне, казват анализатори.

Това ще зависи: от степента, в която Франция, Германия и Великобритания настояват, че техните компании могат да продължават да правят бизнес с Иран по силата на едно международно споразумение, утвърдено единодушно от Съвета за сигурност на ООН; от нивото на дипломатическа подкрепа за Иран от Русия, нейния партньор в Сирия; и от това колко много Китай иска да привлече Иран в своята инициатива за външна търговия и инвестиции 

"Един пояс, един път".

Ще бъде тест на твърдостта на волята, ако администрацията на Тръмп възстанови санкциите и заплаши нарушителите с изключване от банковата система на САЩ. От другите страни по договора само Китай, най-големият купувач на ирански петрол, би бил способен да пренебрегне такива американски действия.

БТГ по Ройтерс.