Article_top

Много се гордея, когато българските първи мъже говорят чужди езици. Още повече, когато става дума за днешните политически великани. Едно време беше лесно – голямата политика се правеше на руски и с целувки в устата. Според мен честите целувки на Живков, Хонекер и компания с Брежнев не бяха израз толкова на любов и симпатии, а по-скоро удобен начин да замажеш някой грешен падеж.

Идва другарят Брежнев на гости в подопечната му държавица от соцблока, строяват народонаселението по шосетата и булевардите от Калотина до Варна, пляскат му, водят го на резиденция и на шатра, пеят му естрадни певици, поднасят му кебапчета и яребици, но от време на време между две песни и три хапки, все пак се налага и малко да се раговаря. И нашият Първи започва: „Товаришч Брежнев, ний очень хорошо, нали, хахахаха, асфалт от Калотину до Варну ваш, очен хорошо, хахаха, спасибо, ний таквоз...“, кратко запъване как да поискаме още и понеже нищо повече на руски не може да каже, мляс!, една целувка в устата. Пак си е език и то чужд, така да се каже. Като на бай Тошо му беше лесно, все пак българският е по-близо до руския от немския, например. Затова и Хонекер по-често целуваше Брежнев. Но явно много по-некадърно. Защото у нас имаше асфалт, а в ГДР-то – съветски войски.

Бай Тошо си отиде, обаче фетишът към асфалта остана. Само дето сега, за да го получиш на аванта, се налага да се говорят повече езици за съжаление. С „Конграчулейшън“ може да минеш един-два мандата, ама към третия се налага малко да разнообразиш така наречения smalltalk.

„Либе Ангела, либе фройнде“, каза оня ден Първия на чист немски и това беше едно добро начало. После мина на български и в следващите три минути благодари. За асфалта, за еврата, за подкрепата, за слънцето и въздуха, без които нито едно живо същество не може, както ГЕРБ без еврофондовете. Ако не бяхме в карантина, сигурно щеше даже да хване Меркел за врата и да я понатисне малко, както обича да прави с шефката на парламента, но вирусът си има и добра страна. Не се налага да гледаме политически секс.

Обаче в политиката е като в реалния живот – нагоре може да пробиеш с акъл, образование, талант и владеене на езици. Или ако нямаш всичко това -  само с език. От тоя, байтошовския.

Сега, покрай коронавируса на хоризонта са се задали едни милиони, които ЕС ще отпуска безвъзмездно на страните в неравностойно положение и езиците отново заиграха. Добре, че шефката на Еврокомисията е германка, та се налага само да се шпреха. Щото можеше да е финландка. Тогава да го видя бате Бойко как ще извърти едно: „Раккат юстават антават мейле рахаа!“ Което на финландски означава „Скъпи приятели, дайте ни пари!“

Тъй като битката за тия милиони тепърва предстои, все пак може би е добре Борисов да си запише на ръкавелите няколко фрази на важни езици, с които да сломи европейските сърца и да опразни европейската касичка.

Датски: „Киере ванер гивар ас пинг“.  Превод: „Скъпи приятели, дайте ни пари!“

Латвийски: „Искилиут но шейнес“. Превод: „Вие бегайте от тука!“

Холандски: „Ливе фринден, гив ос гелд“. Превод: „Скъпи приятели, дайте ни пари!“

Чешки: „Достат вен, пенизе со про нас“. Превод: „Махайте се, парите са за нас!“

Френски: „Вуле ву куше авек моа?“ Превод: „Ако ни дадете пари, аз мммм“

Испански: „Еста каса но ес миа!!!!“ Превод: ....не се чете

Италиански: „Тути салути от ел падроне!“ Превод:.... няма, преводачите избягаха.

Немски: „Либе Ангела, айнцуцвайнцудрайн цу дрън, цвай гугудкен на керемидкен, их тебе с 200, цена по договаряне!“

Мисля, че това е достатъчно за първия транш. Нататък може и карантината да падне, тогава ще си се оправяте с вашия език. Поздрави, Лола!

 

Много се гордея, когато българските първи мъже говорят чужди езици. Още повече, когато става дума за днешните политически великани. Едно време беше лесно – голямата политика се правеше на руски и с целувки в устата. Според мен честите целувки на Живков, Хонекер и компания с Брежнев не бяха израз толкова на любов и симпатии, а по-скоро удобен начин да замажеш някой грешен падеж.

Идва другарят Брежнев на гости в подопечната му държавица от соцблока, строяват народонаселението по шосетата и булевардите от Калотина до Варна, пляскат му, водят го на резиденция и на шатра, пеят му естрадни певици, поднасят му кебапчета и яребици, но от време на време между две песни и три хапки, все пак се налага и малко да се раговаря. И нашият Първи започва: „Товаришч Брежнев, ний очень хорошо, нали, хахахаха, асфалт от Калотину до Варну ваш, очен хорошо, хахаха, спасибо, ний таквоз...“, кратко запъване как да поискаме още и понеже нищо повече на руски не може да каже, мляс!, една целувка в устата. Пак си е език и то чужд, така да се каже. Като на бай Тошо му беше лесно, все пак българският е по-близо до руския от немския, например. Затова и Хонекер по-често целуваше Брежнев. Но явно много по-некадърно. Защото у нас имаше асфалт, а в ГДР-то – съветски войски.

Бай Тошо си отиде, обаче фетишът към асфалта остана. Само дето сега, за да го получиш на аванта, се налага да се говорят повече езици за съжаление. С „Конграчулейшън“ може да минеш един-два мандата, ама към третия се налага малко да разнообразиш така наречения smalltalk.

„Либе Ангела, либе фройнде“, каза оня ден Първия на чист немски и това беше едно добро начало. После мина на български и в следващите три минути благодари. За асфалта, за еврата, за подкрепата, за слънцето и въздуха, без които нито едно живо същество не може, както ГЕРБ без еврофондовете. Ако не бяхме в карантина, сигурно щеше даже да хване Меркел за врата и да я понатисне малко, както обича да прави с шефката на парламента, но вирусът си има и добра страна. Не се налага да гледаме политически секс.

Обаче в политиката е като в реалния живот – нагоре може да пробиеш с акъл, образование, талант и владеене на езици. Или ако нямаш всичко това -  само с език. От тоя, байтошовския.

Сега, покрай коронавируса на хоризонта са се задали едни милиони, които ЕС ще отпуска безвъзмездно на страните в неравностойно положение и езиците отново заиграха. Добре, че шефката на Еврокомисията е германка, та се налага само да се шпреха. Щото можеше да е финландка. Тогава да го видя бате Бойко как ще извърти едно: „Раккат юстават антават мейле рахаа!“ Което на финландски означава „Скъпи приятели, дайте ни пари!“

Тъй като битката за тия милиони тепърва предстои, все пак може би е добре Борисов да си запише на ръкавелите няколко фрази на важни езици, с които да сломи европейските сърца и да опразни европейската касичка.

Датски: „Киере ванер гивар ас пинг“.  Превод: „Скъпи приятели, дайте ни пари!“

Латвийски: „Искилиут но шейнес“. Превод: „Вие бегайте от тука!“

Холандски: „Ливе фринден, гив ос гелд“. Превод: „Скъпи приятели, дайте ни пари!“

Чешки: „Достат вен, пенизе со про нас“. Превод: „Махайте се, парите са за нас!“

Френски: „Вуле ву куше авек моа?“ Превод: „Ако ни дадете пари, аз мммм“

Испански: „Еста каса но ес миа!!!!“ Превод: ....не се чете

Италиански: „Тути салути от ел падроне!“ Превод:.... няма, преводачите избягаха.

Немски: „Либе Ангела, айнцуцвайнцудрайн цу дрън, цвай гугудкен на керемидкен, их тебе с 200, цена по договаряне!“

Мисля, че това е достатъчно за първия транш. Нататък може и карантината да падне, тогава ще си се оправяте с вашия език. Поздрави, Лола!

Коментари

Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Това е ясно – Вожда е

Това е ясно – Вожда е полиглот и владее езиците, както чекмеджетата.
Натрупал е бисери, като конгратулейшън, парле ви франсе и майнен клайнен фройден аз тебе ню-ню, ню-ню мит гезунден.
Но сте пропуснали съвършеното владеене на език Мутра.
А той е малко сложен, защото на него "тъпа, кърджалиска пу…" значи много я обичам тая и трябва да се цунка главата на обекта.
Поздравления за текста!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Какъвто

е манталитетът на мнозинството от народа,такова му е и управлението,което той сам си произвежда!Какво неясно има?Ако народът бе по-възпитан,по-културен,по-интелигентен и по смел-първо,нямаше да си избере такива първенци-и второ,ако случайно и по погрешка го бе направил,щеше доста бързо след това да ги изрине!Никого не искам да обидя-от такива сме като народ,като слагам и себе си в този общ кюп!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Ние,

подсъзнателно или не,се възхищаваме от простаци,с вид на тарикати!Затова и умираме да ги поставяме начело!А понякога това се случва,и защото се страхуваме да им се противопоставим открито,защото ни е заложено в манталитета или да им се възхищаваме,или когато нямаме кураж да им се противопоставяме,просто започваме да им подражаваме!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията