Румен Радев, доскоро президент, а вече просто гражданин с политически амбиции, отрича, че се крие. Ще участва в листите и ще бъде в парламента, а не на дивана. Той не иска да е имитатор на Царя и на Слави Трифонов, но засега така се получава. 

Много неласкави неща могат да се кажат за Бойко Борисов, но определено липсата на политически инстинкт и нюх, както и способността за находчиви образи (макар и понякога на границата на вулгарността) не е сред тях. Право в целта улучи и когато преди дни обяви, че Радев се държи като цар, даже направо като Царя, както Борисов нарича бившия премиер Симеон Сакскобургготски. На лидера на ГЕРБ тук може да му се има доверие - все пак като баш бодигард следеше от първа ръка събитията по идването и печеленето на властта от Симеон в началото на новия век.

Цар и президент

Засега такава е играта и на Радев - отстранено, с поглед отгоре и с готовността да приеме всички, без яснота по нищо и още по-малко конкретика. Малката разлика е, че Сакскобургготски се появи с визитката си на дете монарх в изгнание, съответния ореол и произтичащата от това привлекателност сред любителите на вълшебни приказки. Без никакъв опит, но и без негативи, натрупани в минало на реален управленец. Затова и еуфорията около неочакваното гарантираше немалък толеранс към проявите на Симеон и обвитите в дим обещания ала 800 дни. Радев обаче беше девет години президент, а немалка част от тях и реален глава на изпълнителната власт чрез служебни правителства. Така че той трудно може да играе с картата на политическата неопитност или целомъдрие.

Засега, около месец и половина след захождането си от „Дондуков“ 2,  доскорошният държавен глава упорито се придържа към сценария, в който той печели парламентарните избори, като продължава да се прави на президент. Тази шизофренична претенция вероятно ще свърши работа за вота – заради инерцията, а и заради постоянното желание на избирателите да вярват и да пробват, че отнякъде някой ще им предложи магическата формула на идеалното управление. Радев и неговите най-близки съратници са измислили, че той трябва да поддържа известен ореол и загадъчна отдалеченост, да не се смесва с политическата тълпа (която в парламента се раздава и в последно време надмина себе си по долнопробност иначе). Няма го в публичното пространство, освен чрез някакви известия в социалните мрежи, в които благоволява да ни извести позицията си, която винаги е в посока на догаждане какво "народът, хората смятат и искат" и "кое е най-добро за България" и която винаги е в известния му атакуващ критикарски стил, утвърден през годините – срещу всички, сега основно срещу действия на служебното правителство. Радев се появява рядко, но с идеята да прави впечатление - например, на 3 март в Стара Загора. 

Няма го и като лице на политическото образувание, с което ще ходи на изборите. Може би и за да не се смесва с мандатоносителите на коалицията, някои от които бяха асоциирани нелицеприятно с варненската ТИМ. На преден план са доверениците му (или той на тях) - Гълъб Донев и Димитър Стоянов. Освен че са заедно през цялото време на „Дондуков“ 2, а Донев и Стоянов и на „Дондуков“ 1, където вероятно се планира да се върнат, е, и тримата са хора със силно военно минало, а вероятно ще се оглеждат и за още подобни управленци. Тази казармена закалка доста интересно хармонизира (или точно обратното) със заявката в името на коалицията „Прогресивна България“. Не е нереалистично да се предположи, че прогресивна е бил един от малкото свободни епитети, останали за словосъчетание с България. Нещо, което да звучи хем като промяна и развитие, хем с лек соцполъх, хем и да не е екстравагантно. Наблюдатели отбелязаха обаче, че навява на евролиберализъм, от който в България се бяга през глава, а самият Радев от първите си дни като президент е отричал. Екстравагантно някак обяснение за "прогресивен" дойде от един от верните хора на Радев и бивш евродепутат, а още по-бивш и журналист – Иво Христов. Ето как той се аргументира защо Румен Радев е прогресивен човек, а не консервативен:

"Той е човек, който е на "ти" с технологиите, сваля апликации, практикува екстремни спортове, общува с млади хора, така че аз нямам впечатление да е консервативен човек. Що се отнася до бекграунда му - факт е, че от един военен се очаква йерархия и някаква закотвеност в традицията, но аз не мисля, че двете неща се бият. Този наднационален консуматор-потребител, който ражда неолиберализмът в цял свят последните години, изживява времето си, в много страни, имаме откат от глобализацията и възвръщане към идентичността. И в това няма нищо лошо. Може да се каже даже, че е изпреварващо."

След като Христов любезно изясни що е то прогресивен човек и съответно партия, нещата си дойдоха несъмнено на мястото. А онези, които продължават да твърдят, че нищо около проекта на Радев не е ясно – няма послания, няма политическа физиономия, няма политически предложения и линия, разбраха, че е излишно да задават въпроси – важното е, че неформалният лидер общува с млади хора и обича екстремни спортове. Името на формацията обаче е това, което има най-малко значение и е най-малкият проблем - сред политическите партии в България, сочи опитът, формата е пищна, но рядко има нещо общо със съдържанието.

И още едно дежавю

Битката около името на всяка нова всеядна и широкообхватна формация не е новост. Напрежения имаше около партията на вече споменатия цар. Да не говорим какво гърчене падна около названието на сегашното образувание ИТН – "Има такъв народ". Неговите сценаристи искаха да се казва "Няма такава държава", което законът някак си не позволява. Критиците му пък са все по-убедени, че най щеше да му приляга "Няма такава партия".

Споменаването на ИТН и неговия лидер от дивана и пред фейсбук Слави Трифонов не е извън контекста на темата за партийната кариера на Радев. Дългоочакваната поява на подалия оставка преди малко повече от месец президент на политическия партиен терен засега задава усещането на още едно дежавю. Радев е решил да имитира и Слави Трифонов, не в частта с дивана, очевидно. Което, ако не настъпи някаква промяна, може да донесе само разочарование и досада. Често припомнян афоризъм е, че в историята всичко обикновено се повтаря като фарс. Но тук възниква проблем - тогава обаче като какво ще се повтори фарсът (с мисъл за ИТН)...

И не става въпрос, че онези, които гласуваха за ИТН, масово ще се преориентират към новата формация на Радев, както към момента показват социологическите изследвания. Това не звучи точно като лоша новина, защото може да ни спести поредната порция политически неграмотни, но агресивни претенденти за политици и да намали дозата лош вкус и автентична простащина и долнопробност.

Имитацията е на ниво публично поведение и подход към логиката на партийното строителство и присъствие. Приликите с генезиса на ИТН са твърде много и не в добрия смисъл. Над месец Радев и компания тънат в мъгла и мълчание - първо беше тръпненето за името и формата, под които ще участват в изборите. Не се знаят хората около формацията - освен двамата съратници на Радев и лидерите на мандатоносителите, за водачите на листи е рано, за програма, за идеи, за цели, за бъдещи коалиционни партньорства. Нищо. Залагат на критикарство и бягане от конкретика, а останалите гадаят какво се случва, като са я докарали дотам, че правят психолингвистични анализи и търсят метанивото в писания на бившата президентша във фейсбук. 

Вече бившият президент засега следва тертипа на Слави Трифонов за мъгляво-загадъчно общуване, като пестеливо отронва понякога по нещо, освен изявление в отработения стил на "казах ли ви аз" - за еврото, за войната в Украйна, за горивата...

Само преди пет години се чакаше пак така кои ще са водачите на листи на ИТН, после странните избори за премиери и министри, озадачаващите решения да не правиш правителство и какво ли още не. Това обикновено се случваше със съмнителна театралност, фалшиво напрежение и през фейсбук, разбира се. Все пак тук има поне една добра новина за бъдещето ни – нито Радев, нито екипът му пишат песни със съмнително музикално ниво и още по-съмнителни послания. Слава Богу, и не си мислят, че могат да пеят. Или да съчиняват скечове. Не е малко.

По модела на ИТН обаче Радев и сие вървят в експлоатация на темата „антистатукво“, „борба срещу корупцията“, „свалянето на модела Борисов-Пеевски“, реформиране на съдебната система. ИТН успя да похити енергията от протестите през лятото на 2020 г. без реално да ги организира и даже да участва в тях. Малко по маниера „от диванчето“. И така да стигне даже до първа политическа сила на изборите през юли 2021 г. – макар и с почти символична преднина пред ГЕРБ. А после да направи всичко по силите си – дали съзнателно, дали от безсилие, в серия от странни решения и кадрови избори, да смаже и обезсърчи гражданския подем.

Радев също добре попи от протестната вълна през 2020 г. – със спечеления втори мандат като президент. Но тогава поне имаше и някакъв тип присъствие – макар и изработено от действията на прокуратурата. При внушителните национални протести от края на 2025 г. той беше отново в постоянен опит за качване на вълната и вероятно затихващият прилив на протестна енергия и желание за промяна и гласуването против сегашния модел ще го прибере той/"Прогресивна България".

Но въпреки постоянната реторика анти-Борисов и анти-Пеевски, която поддържа от години и която от известно време сериозно е позатихнала, с безкрайното си забавяне и нагласяне на сметките около оттеглянето си от власт, Радев всъщност направи повече от добра услуга точно на олигархичния модел, който толкова громи иначе. Под постоянната динамика на събитията – и вътрешни като случая „Петрохан“, но особено международни - гневната, концентрирана обществена енергия с ясни адресати, отново се разби на различни малки частици. Всъщност той даде нужното време на Борисов и Пеевски да се възстановят и прегрупират.

Снишаване и лебеди

Добре дошло за тях. Какво направиха те – на първо време просто изчезнаха, спотаиха се. Пеевски спря с всекидневните си ултиматуми, команди и закани от ранни зори и изявите се на господар на правителството и всичко останало. Така добре се скри, че пак събуди позаспалите позитивни версии, които го изпратиха за хиляден път през годините в Дубай без билет за обратно. Спря да дразни, наблегна на ефекта на късата памет. Сниши се. Остави партии и депутати, доскоро в управляващата коалиция, да му вършат мръсната работа в парламента и в нападките към политическите врагове – най-вече и най-първо към ПП-ДБ. 

Големият майстор на снишаването, учил се от най-добрите – разбирай Тодор Живков, и после доразвил метода до затаяващи дъха висоти, както винаги, е бил и остава – Бойко Борисов. Сега даже не му се наложи и дълго да зачезва от фокус. Картите му се наредиха бързо и доста добре. Фокусът за критики не е върху него. На него му е доста комфортно.

Има сякаш негласно примирие - Радев е (по)забравил за Борисов и Пеевски. От другата страна, никой от толкова време и дума не е изрекъл поне за „пътя на Копринката“, ако не нещо друго по-ударно.

В това време Борисов става все по-лежерен. Измежду туровете из страната, в които наглежда големите успехи на ГЕРБ и неговите трудови хора, и монолозите си в подкастове, той намира време да си говори с лебеди и разиграва сюжети от бюргерски филми по романите на Розамунде Пилхнер  (която всъщност била британка и се казвала Розамънд Пилчър, но това е друга история).

С кого и срещу кого

Засега социолозите казват, че вълната "Радев" е налице, но далеч от възможността за самостоятелно формиране на правителство. Радев и неговите говорители дават смесени и объркващи сигнали – дали с БСП, или не (все пак партията може да не влезе в НС и то точно заради очакваното мощно засмукване на и без това прогресивно намаляващите ѝ избиратели от формацията на доскорошния президент), не и с ПП-ДБ, май... А  на фона на демонстративни разходки в Стара Загора на Румен Радев заедно с дългогодишния кмет на ГЕРБ Живко Тодоров, може би Борисов, известен с политическата си гъвкавост, си прави някои сметки не без кръчмаря.

Докато Костадин Костадинов трескаво търси нов враг, за когото да се залови, за да компенсира загубите от отлива на привърженици към „Прогресивна България“ и даже е готов с голи гърди да въведе мир в Иран, докато ПП-ДБ пак прави планове и сметки, които никога не излизат, работата върви към цитиране на класика – същото ще е както без Радев, но само че сега ще е с Радев.

Просто следващите парламентарни избори ще бъдат спечелени от президент (виждали сме вече цар, бодигард, тв шоумен да го правят). Но не е изключено с по-малко от очакванията, ако продължи да се прави на свръхпредпазлив популист-имитатор.