Главният прокурор Иван Гешев заяви, че прокуратурата ще поиска промeни в Наказателния кодекс, които да позволят по-лесно издаване на осъдителни присъди. Гешев каза това пред парламента, където бе гласуван докладът на прокуратурата за 2019 г.

"Българският Наказателен кодекс е морално остарял в голямата си част. Той е кърпен десетки пъти Урежда и регулира обществени отношения, които не съществуват и не урежда нововъзникнали отношения. Прокуратурата има намерение да изложи своите виждания за най-важните промени в НК. Стандартът на доказване в българския Наказателен процес е най-високият в ЕС", каза Гешев.

Според него, ако за осъдителна присъда у нас се иска една единица доказателства, в Европа тази стойност е 0,1. Гешев заяви, че е чел осъдителни присъди на европейски съдилища, в които се използва терминът най-вероятно.

"В българска присъда това ще означава оправдателна присъда", убеден е Гешев.

Той допълни, че е виждал прокурорски акт по обвинение за пране на пари внесен в английски съд от две странички.

"Български обвинителен акт за пране на пари щеше да е от тук до Съдебната палата", каза още Гешев.

Той се обяви за по-гъвкав подход - сътрудничещи свидетели, агенти под прикритие, по-малко наказание за провокация към подкуп и т.н.

"Такива правни регламентации съществуват. Българската прокуратура няма да предложи извънредно законодателство, а работещи практики от нашите европейски партньори", заяви Гешев.

По доклада на прокуратурата не се изказа нито един депутат. На първия ред в лявата част на залата, където е опозиционната БСП, бяха двама членове на правната комисия и видни соцостриета по юридически въпроси - Крум Зарков и Филип Попов. В свои медийни изяви Зарков наскоро заяви, че прокуратурата се хвали много с ниския процент оправдателни присъди - 2,5%. Но в този процент влизат най-знаковите дела и точно поради тази причина в обществото няма усещане за справедливост. Зарков обаче не взе думата, за да каже същото и от парламентарната трибуна в присъствието на Гешев. Изказа се малко преди това, когато бе разгледан докладът на Висшия съдебен съвет и заяви, че България продължава да има тежки проблеми със съдебната система.

Що се отнаса до Попов, той не само, че не се изказа, но и размени няколко думи с Гешев, когато главният прокурор напускаше залата.

В изказването си председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов изтъкна, че парламентът често приема актове под натиск на общественото мнение. Той акцентира и върху заплахите, които са получавали съдии за издадени от тях присъди. Панов заяви, че има "агресивна медийна среда към магистратите".

"Колегите са подлагани на безпредецентни атаки. Много често координрани с извляниея и действия, включително на министъра на правосъдието. Крайната цел е да възпита покорство на магистратите и да бъде ликвидирана независимостта на съда. Съдийската колегия дори се включва в тези атаки", каза Панов.

За пример той даде предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман. Панов припомни, че съдийската колегия е препратила сигнал от политическа партия към Инспектората, който преди месец и половина стигна до решение за липса на нарушение. Междувременно обаче съдиите издали присъдата, които Панов определи като безупречни професионалисти, са били обект на обществено недоволство, патриотични протести и т.н.

Панов каза, че е готов да отговаря на въпроси, включително от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, който бе в залата. Председателката на парламента Цвета Караянчева обаче заяви, че вече е обявила край на разискванията.

Депутатите приеха всички доклади от съдебната власт - на прокуратурата, на ВСС, на Инспектората към ВСС, на административите съдилища и съдилищата.