Article_top

Еврокомисията реши да предяви пред Съда на ЕС иск срещу България поради закъснение в представянето на доклада по Рамковата директива за морска стратегия.

Брюксел призова страната ни да спази задължението си.

Целта на тази директива е да се постигне по-ефективното опазване на морската среда в цяла Европа. В нея е предвидено задължение за страните членки до 15 октомври 2018 г. да представят на ЕК актуализирана информация на изготвените от тях първоначални оценки, определянето на добро екологично състояние и напредъка в изпълнението на екологичните цели.

Идеята е до края на 2020 г. да се постигне добро екологично състояние на морските води в ЕС и да се осигури защита на ресурсите, от които зависят свързаните с морето икономически и социални дейности. Тази директива представлява първият законодателен инструмент на ЕС, насочен към опазването на всички аспекти на морското биологично разнообразие (биологични видове, местообитания и екосистеми). Той съдържа изрична регулаторна цел за поддържане на биологичното разнообразие като основен фактор за постигане на добро екологично състояние.

Всяка страна от ЕС е длъжна да разработи стратегия за морските си води. Морските стратегии трябва редовно да се актуализират, като на всеки шест години те се преразглеждат и съответната информация се докладва на ЕК.

Комисията призова българската страна да изпълни задължението за докладване съгласно Директивата в два случая - с официално уведомително писмо, изпратено през март 2019 г., и с мотивирано становище от октомври 2019 г. Тъй като това задължение все още не е изпълнено, Комисията реши да отнесе случая до Съда на ЕС.

Уведомления и становища

Отделно ЕК изпрати до българските власти още няколко официални уведомителни писма и мотивирани становища.

• ЕК реши днес да предприеме по-нататъшни стъпки по процедурата за нарушение срещу 10 държави, сред които и България. Целта е да се гарантира, че националните регламенти и административните практики изцяло изпълняват регламентите на ЕС за услугите и признаването на професионалните квалификации. Освен България става дума за Белгия, Хърватия, Чехия, Германия, Гърция, Ирландия, Латвия, Малта и Полша. По-специално ЕК дава на съд Чехия и Полша за това, че не са предприели мерки срещу нарушенията на европейското законодателство относно споменатите квалификации. Комисията изпраща до страната ни и формално уведомление, и мотивирано становище. Брюксел смята, че сме нарушили регламентите на ЕС за услугите и законодателството за адвокатите.

• Същевременно ЕК изпрати формални уведомления до България и Естония за неправилно транспониране в националните законодателства на директивата за оповестяване на нефинансова инфомация. Двете държави не изискват компаниите да разкриват данни за човешките права, корупцията и подкупите, както и за упревлението на рисковете. София и Талин трябва да дадат задоволителен отговор до 3 месеца.

• Във формално уведомление ЕК известява България, Франция и Ирландия, че не са свързали своите централни, търговски и дружествени регистри с инструмента за съответните регистри на ЕС. Трите страни не са изпълнили това изискване, въпреки че е изтекъл тригодишният срок да го направят.

• В друго мотивирано становище Комисията призовава България и още 6 страни да съобщават за мерките, които предприемат за транспониране на Директивата за правата на акционерите, най-вече по отношение на насърчаването на дългосрочната им ангажираност.

• Комисията също така настоява България, Унгария и Финландия да не допускат инциденти в рамките на Директивата за контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества. За целта те трябва да приведат националните си законодателства в съответствие с тази директива. Специално България не е вкарала термина „друг вид“, което води до поредица от клаузи, които не изпълняват изискването.

• България трябва също така да предприеме необходимите стъпки за опазване и управление на своите мрежи „Натура 2000“, гласи друго умедомително писмо от „Берлемон“. Става дума за Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Страната ни е посочила като специални защитени територии само 22 от общо 229 места, представляващи важна цел на Общността от общ интерес, като специални защитени райони за консервиране. Шестгодишният срок за това е изтекъл. Отделно България постоянно не успява да постави специфични за всяко място подробни цели за опазване. 

• Също така от България се изисква да прилага правилно регламента на ЕС за търговията с изворна и минерална вода. Законодателството ни не забранява търговията с такива води с повече от едно търговско описание, произлизащи от един и същи извор. Освен това законът у нас не изисква името на извора да бъде поставяно на етикета.

• България, заедно с Латвия и Финландия, следва да транспонират европейското законодателство за защита от радиация.

• Освен това страната ни трябва да приеме национална програма за стопанисването на радиоактивните отпадъци, която да спазва регламентите на ЕС.

 

Еврокомисията реши да предяви пред Съда на ЕС иск срещу България поради закъснение в представянето на доклада по Рамковата директива за морска стратегия.

Брюксел призова страната ни да спази задължението си.

Целта на тази директива е да се постигне по-ефективното опазване на морската среда в цяла Европа. В нея е предвидено задължение за страните членки до 15 октомври 2018 г. да представят на ЕК актуализирана информация на изготвените от тях първоначални оценки, определянето на добро екологично състояние и напредъка в изпълнението на екологичните цели.

Идеята е до края на 2020 г. да се постигне добро екологично състояние на морските води в ЕС и да се осигури защита на ресурсите, от които зависят свързаните с морето икономически и социални дейности. Тази директива представлява първият законодателен инструмент на ЕС, насочен към опазването на всички аспекти на морското биологично разнообразие (биологични видове, местообитания и екосистеми). Той съдържа изрична регулаторна цел за поддържане на биологичното разнообразие като основен фактор за постигане на добро екологично състояние.

Всяка страна от ЕС е длъжна да разработи стратегия за морските си води. Морските стратегии трябва редовно да се актуализират, като на всеки шест години те се преразглеждат и съответната информация се докладва на ЕК.

Комисията призова българската страна да изпълни задължението за докладване съгласно Директивата в два случая - с официално уведомително писмо, изпратено през март 2019 г., и с мотивирано становище от октомври 2019 г. Тъй като това задължение все още не е изпълнено, Комисията реши да отнесе случая до Съда на ЕС.

Уведомления и становища

Отделно ЕК изпрати до българските власти още няколко официални уведомителни писма и мотивирани становища.

• ЕК реши днес да предприеме по-нататъшни стъпки по процедурата за нарушение срещу 10 държави, сред които и България. Целта е да се гарантира, че националните регламенти и административните практики изцяло изпълняват регламентите на ЕС за услугите и признаването на професионалните квалификации. Освен България става дума за Белгия, Хърватия, Чехия, Германия, Гърция, Ирландия, Латвия, Малта и Полша. По-специално ЕК дава на съд Чехия и Полша за това, че не са предприели мерки срещу нарушенията на европейското законодателство относно споменатите квалификации. Комисията изпраща до страната ни и формално уведомление, и мотивирано становище. Брюксел смята, че сме нарушили регламентите на ЕС за услугите и законодателството за адвокатите.

• Същевременно ЕК изпрати формални уведомления до България и Естония за неправилно транспониране в националните законодателства на директивата за оповестяване на нефинансова инфомация. Двете държави не изискват компаниите да разкриват данни за човешките права, корупцията и подкупите, както и за упревлението на рисковете. София и Талин трябва да дадат задоволителен отговор до 3 месеца.

• Във формално уведомление ЕК известява България, Франция и Ирландия, че не са свързали своите централни, търговски и дружествени регистри с инструмента за съответните регистри на ЕС. Трите страни не са изпълнили това изискване, въпреки че е изтекъл тригодишният срок да го направят.

• В друго мотивирано становище Комисията призовава България и още 6 страни да съобщават за мерките, които предприемат за транспониране на Директивата за правата на акционерите, най-вече по отношение на насърчаването на дългосрочната им ангажираност.

• Комисията също така настоява България, Унгария и Финландия да не допускат инциденти в рамките на Директивата за контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества. За целта те трябва да приведат националните си законодателства в съответствие с тази директива. Специално България не е вкарала термина „друг вид“, което води до поредица от клаузи, които не изпълняват изискването.

• България трябва също така да предприеме необходимите стъпки за опазване и управление на своите мрежи „Натура 2000“, гласи друго умедомително писмо от „Берлемон“. Става дума за Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Страната ни е посочила като специални защитени територии само 22 от общо 229 места, представляващи важна цел на Общността от общ интерес, като специални защитени райони за консервиране. Шестгодишният срок за това е изтекъл. Отделно България постоянно не успява да постави специфични за всяко място подробни цели за опазване. 

• Също така от България се изисква да прилага правилно регламента на ЕС за търговията с изворна и минерална вода. Законодателството ни не забранява търговията с такива води с повече от едно търговско описание, произлизащи от един и същи извор. Освен това законът у нас не изисква името на извора да бъде поставяно на етикета.

• България, заедно с Латвия и Финландия, следва да транспонират европейското законодателство за защита от радиация.

• Освен това страната ни трябва да приеме национална програма за стопанисването на радиоактивните отпадъци, която да спазва регламентите на ЕС.

Коментари

Това за радиоактивните отпадъци

не го казвайте, че ще ни изгонят от ЕС!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията