Само половината от младите хора във Франция и Испания вярват, че деморацията е най-добрата форма на управление, а процентът е още по-нисък при анкетираните в Полша, сочат данните от сравнително изследване в няколко европейски държави.

Все пак средно 57 на сто или мнозинството от представителите на Генерация Z на Стария контитент предпочита демокрацията. Нивата на одобрение обаче варират значително, като в Полша са под половината - едва 48 на сто, във Франция и Испания - 50-51 на сто. Най-висок е процентът на младите хора, които избират демокрацията в Германия - 71 на сто.

Данните са от проучване на YouGov за фондация "Tui", която се занимава с проекти, посветени на младежите в Европа. Изследването е проведено през април и май тази години сред 6700 души на възраст между 16 и 26 години във Великобритания, Германия, Франция, Испания, Италия, Полша и Гърция.

21 на сто, или над една пета от анкетираните, биха одобрили авторитарно управление при определени обстоятелства. Процентът е най-висок в Италия - 24 на сто, най-нисък е в Германия (15 на сто). 23 на сто е резултатът за Франция, Испания и Полша. Близо един на всеки десет отговаря, че не се интересува дали управлението е демократично или не, 14 на сто не знаят или не отговарят.

Тьорстен Фаас, политолог от Свободния университет в Берлин, който е работил по проучването, отбелязва, цитиран от "Гардиън":

"Сред хората, които определят себе си политически вдясно от центъра и се чувстват икономически в неизгодна позиция, подкрепата за демокрацията потъва до само един на всеки трима - т.е. до около една трета"

Демокрацията е под натиск - и отвън, и отвътре

48 на сто от анкетираните се тревожат, че демократичната система в страната им е в опасност - 61 на сто е процентът в Германия, където икономиката, най-голямата в Европа, изпитва сериозни затруднения, а крайнодесните са много активни, като получават сериозна подкрепа от симпатизанти в млада възраст.

Връщането на Доналд Тръмп в Белия дом, възходът на Китай, пълномащабната война, която Русия води в Украйна  - всичко това е изместило силата извън Европа, така виждат геополитически ситуацията участниците в изследването. Само 42 на сто от тях смятат, че държавите от ЕС са в тройката на най-големите световни сили.

Процентът е по-висок при младите британци - 50 на сто. Според други изследвания във Великобритания 73 на сто искат връщане в ЕС, а почти половината от мадите европейци - 47 на сто, смятат, че е добре връзките между Лондон и Европейския съюз да бъдат още по-тесни.

САЩ са част от трите най-големи световни сили, според 83 на сто, заедно с Китай (75 на сто) и Русия (57 на сто).

Увеличаващата се поляризация влече младите европейци към идеологически крайности, както и по-възрастните от тях, но тук се появява забележително разделение по полове.

Почти един от всеки пет - 19 на сто, описва себе си като принадлежащ на политическото дясно, като има ръст спрямо 2021 г., когато процентът е 14 на сто. Една трета се определят като центристи, 32 на сто - леви и 16 на сто не знаят какви са.

Жените в Германия, Франция, Италия се самоопределят като прогресивни в по-висок процент спрямо данните отпреди 4 години, докато в Полша и Гърция се е увеличил процентът на младите мъже, които смятат, че са консерватори.

Подкрепата за по-тежки рестрикции върху миграцията е нараснала - от 2021 г., когато е била 26 на сто, до 38 на сто сега.

Повечето млади европейци изразяват надежда в потенциала на ЕС, а двама от трима категорично подкрепят оставането на страната им в блока. Но 39% описват ЕС като не особено демократичен и само 6% смятат, че собствените им национални правителства работят добре.

Повече от половината – 53% – смятат, че ЕС е твърде фокусиран върху детайли и тривиални въпроси. Те биха искали съюзът да има решения за високата цена на живот, да засили защитата срещу външни заплахи и да създаде по-добри условия за компаниите, за да подобрят икономиката.

Гърците виждат най-силна нужда от фундаментално преразглеждане на политическата си система и са най-скептични към ЕС.

Въпреки по-силната подкрепа за опазване на климата сред младите европейци, само един от трима казва, че тази тема трябва да има приоритет пред осигуряването на икономическия растеж. Процентът е доста спаднал от 2021 г., когато на това мнение са били значителните 44%.