Article_top

„От нас зависи: 50 порции храна за размисъл“ е опит за осмисляне на случващото се по света и у нас.

В 50 статии журналистът, редактор и преводач Даниел Пенев споделя размислите си за настоящето и бъдещето на България; за мира и възможностите, които имаме като граждани на Европейския съюз; за ролята на възпитанието, грамотността и любопитството в личния ни живот и в колективното ни битие; за проблемите и дефицитите в българската образователна система; за медиите и псевдомедиите; за приликите между родните политика и футбол; за хората, които променят България; за заразителността на добрите примери; за депресията, тревожността, стреса и други психологически състояния, които застрашават здравето ни; за нуждата от информационна диета в XXI век; за силата на градивните действия; и за още много други теми, които го вълнуват.

Много от статиите в „От нас зависи“ са публикувани в сайта на сп. „Клуб Z“ като част от проекта за млади автори „Генерация Z“, както и в други медии. За целите на сборника те са редактирани стилистично, но структурата и посланията им са запазени. Част от статиите се публикуват за първи път.

„Нямам представа как се влюбих в писането“, пише Даниел Пенев в предговора. „Никой в семейството ми няма навика да организира мислите си в писмена форма. Макар и да не помня как и защо започнах да пиша, днес писането е съставна част от живота ми. То ми помага да мисля структурирано и ми дава възможност да си играя с огромното богатство на думите – игра, която ми доставя неповторима наслада и на български, и на английски. Има още една причина да пиша: подобно на четенето, спортуването и пътуването, за мен писането е терапия. Надявам се четенето на статиите в сборника да е терапевтично и за вас и след като затворите последната страница, да се чувствате удовлетворени и обнадеждени.“

Ето какво споделя за текстовете в сборника Мила Аврамова, зам. главен редактор на сп. „Клуб Z“ и ментор на Даниел Пенев в рамките на проекта „Генерация Z.

„Тази книга е отговор на всички онези клишета за глупавите и неграмотни млади хора, които нищо не разбират, нищо не могат и нищо не правят. Опровержение е на това, че в България са останали само онези, които не могат да се реализират навън. Че тези, които идват след нас, са безидейни, апатични и незаинтересовани. Даниел Пенев е визитната картичка на поколение, което върви през света със скорост, която трудно можем да видим. Отстоява ценностите си, защото вярва в тях, а не защото са му били наложени насила. Има ясна представа какво иска и полага усилия да направи света такъв, какъвто му харесва. Дори има дързостта да живее, сякаш всичко зависи от него.“

Даниел Пенев е журналист, редактор и преводач от/на английски език. Автор на „Хората, които променят България“ (AMG Publishing, 2019), преводач на „Обещанието на един молив“ (AMG Publishing, 2020) и „Буда в работата“ (AMG Publishing, 2018) и редактор на „От тук до края на сърцето“ (Цвета Тодорова, 2020) и „Маркетинг без бюджет“ (AMG Publishing, 2018). Негови статии са публикувани в български и международни медии като „Клуб Z“, BBC Знание, TrueStory.bg, EurActiv.com и Balkan Insight.

Даниел завършва средното си образование в ЕГ „Д-р Петър Берон“ в Кюстендил. След това придобива бакалавърска степен по журналистика и политически науки и международни отношения от Американския университет в България и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет в Будапеща. От 2010 г. насам участва в обменни програми и обучения в страни като Великобритания, Германия, Чехия, Исландия и САЩ и трупа професионален опит в bTV, Dnevnik.bg, Reduta.bg, Европейския парламент в Брюксел и платформата за видеоуроци и тестове „Уча.се“. Повече информация за Даниел и работата ще намерите на danipenev.net.

 

Откъс от „От нас зависи“

За псевдомедиите, „паралелните новини“ и информационната грамотност

Текстът е публикуван за първи път в сайта на АЕЖ-България на 21 февруари 2017 г.

Точно преди седмица, на 13 февруари, получих съобщение във Facebook от братовчедка ми. Пращаше ми линк към някаква статия. В момента съм в чужбина и с нея поддържаме връзка основно през социалните мрежи. Братовчедка ми, изключително интелигентна, будна и образована жена на 27 г., редовно ми изпраща интересни статии и видеоклипове. Тъй като в онзи момент имах доста за учене, само отворих статията, за да видя за какво иде реч. Когато видях името на самия сайт (paralelnews.bg) и заглавието на материала, веднага предположих, че става въпрос за всичко друго, но не и за журналистика, почиваща на факти.

Няколко дни по-късно вече нямаше никакво съмнение, че съм прав.

Във въпросния материал се представяше „доклад“ на Йоханес Хан, еврокомисар по въпросите на Европейската политика за съседство и преговори за разширяване. Според „доклада“ българите ще изчезнат след 40 години и затова на територията на страната, разположена на ключово място между Запада и Изтока, трябва час по-скоро да бъдат заселени няколко милиона европейски граждани.

Едновременно обидени и ужасени, стотици потребители на социалните мрежи, много от които (евентуално) се замислят за действията си едва след като публикуват нещо, се втурнаха да разпространяват „доклада“ на Европейската комисия. Така една „неновина“ в пълния смисъл на думата превзе дневния ред и мнозина читатели разгорещено започнаха да обсъждат бъдещето на клетия ни народ на базата на несъществуващ доклад. Иначе казано, за пореден път изгледахме постановката „Много шум за нищо“. Проблемът е, че информационната/пропагандната/хибридната война достига такива размери, че вече никак не е забавно, още по-малко безопасно. Тази война носи ползи на определени групи за сметка на спокойствието и доверието в обществото ни.

Няма да се спирам в дълбочина на конкретния казус, защото Веселина Седларска, един от най-добрите родни журналисти в последния четвърт век, вече го направи в свой текст в Reduta.bg. Там, впрочем, тя описва една закономерност, която е добре да помним: въпреки че манипулацията на дневния ред е средство за пренасочване на общественото внимание от сериозни към незначителни теми или абсолютни измислици, опаковани като новини, производителите на дезинформация насочват усилията си в конкретна посока в конкретен момент в преследването на конкретна цел. Приложено към последния казус, това ще рече, че изобщо не е случайно, че няколко седмици преди парламентарните избори, когато устремени към властта политици обещават да стимулират раждаемостта, се появява „доклад“ със стратегия за развитието на България след изчезването на българите.

Случаят „Йоханес Хан и българите“ е показателен за силата на псевдомедиите, които използват най-долнопробни средства и методи, за да объркват хората, да си играят с чувствата им и да ги подтикват да мислят: „Аз колко пъти ви казвах, ама вие не ме слушате!“ Тези псевдомедии имат две основни цели: да разпространяват неверно съдържание в полза на конкретни интереси или да привличат кликове с помощта на сензационни заглавия и „ексклузивни новини“. Преди няколко седмици Йоанна Маринова, която в момента следва хуманитарни науки в Париж, публикува чудесен текст в TrueStory.bg, в който обяснява как да се предпазим от дезинформацията и т.н. система clickbait („стръв за кликове“).

В отговор на поредния епизод от информационната война Dnevnik.bg стартира рубрика, в която ще обръща специално внимание на фалшивите новини.

„Дълго време „Дневник“ съзнателно подминаваше тези „новини“, но заради огромното влияние, което те придобиват с всеки изминал ден, както и поради факта, че често предизвикват необосновани страхове или насаждат омраза, редакцията започва да публикува в новата рубрика „Фалшивите новини“ тези, които смята за важни, с проверка на фактите и обяснение или опровержение на написаното“, мотивира решението си екипът на Dnevnik.bg.

Във времена, в които границата между факти и измислици стремително се размива, се нуждаем от информационна и медийна грамотност. Затова прилагам няколко въпроса, чиито отговори ще ви помогнат да се предпазите от фалшивите новини.

Кой е авторът на материала и кой стои зад съответното издание?

Най-честите производители на дезинформация са или малко известни сайтове, които не предлагат каквато и да било информация за собствениците и авторите си, издания с лоша (жълто-кафява) репутация или платформи, чиито автори подхождат с чувство за хумор към актуални новини, явления и събития.

Линкът към „доклада“ на Йоханес Хан, който братовчедка ми сподели с мен, ме отпрати към вече споменатия paralelnews.bg. Когато попаднете на подобен сайт, за който вероятно нищо не знаете, веднага трябва да потърсите информация за собственика и да проверите дали публикуваните статии имат автори. Бърза справка показва, че в секция „За нас“ на paralelnews.bg има единствено два имейл адреса – един за контакт с „редакционен екип“, втори за въпроси, свързани с реклама. Кой влиза в екипа и кой е собственик на сайта, никъде не пише. Според архива на публикациите сайтът съществува от декември 2016 г., което трябва да ни накара да се замислим за възможността той да е създаден във връзка с предстоящите избори.

След като не откриваме информация за журналистите и собственика на сайта, нека обърнем внимание на името му – paralelnews.bg („Паралел нюз“). Когато за първи път го прочетох, в съзнанието ми веднага изскочиха „алтернативните факти“ на Келиан Конуей, съветничка на американския президент Доналд Тръмп. Името на сайта, вероятно с цел да звучи авторитетно, е на английски език, само че на неправилен такъв, защото на английски думата „паралелно“ се пише parallel (с двойно l по средата). Излишно е да коментираме, че когато се разровите в сайта, ще откриете материали като „Бабини съвети срещу изгорен език, запушен нос и прозяване“ и „Аврамово дърво (витекс) за женско здраве и хормонален баланс“. А когато се опитате да откриете статията с „доклада“ на Йоханес Хан, не можете да го направите, защото вече не е достъпна.

Посочен ли е източник на публикуваната информация?

Своеобразните оръжия за масово затъпяване или копират информация едно към едно и в края посочват източник, или копират информация едно към едно, без да посочват източник.

Вземете paralelnews.bg. Повечето материали са препечетани от други медии текстове с позоваване на съответния източник в края. Тъй като журналистите и собствениците са неизвестни, а текстовете са препечатани (без значение от какви медии и с каква репутация), редно е да се запитате дали си струва да четете подобни издания, камо ли да им вярвате.

Кои други медии са публикували материали по темата?

Когато дадена информация ви се стори съмнителна по една или друга причина, веднага проверете къде другаде е била публикувана.

Елементарна справка в тази посока относно „доклада“ на Йоханес Хан показва, че текстът е публикуван за първи път през април 2013 г. в сайта „Бъзикилийкс“, който представя „истината такава, каквато можеше да бъде“. Създателите на сайта подчертават, че „Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.“ Освен paralelnews.bg сред „медиите“, които през годините препубликуват текста на „Бъзикилийкс“ като новина (не измислица), са SOSНОВИНИ.bg (sosnovini.bg), The Bulgarian Times (bultimes.com), „Разузнаване“ (razuznavane.com) и други подобни псевдомедии.

Случаят с „Разузнаване“ е прелюбопитен: екипът е препубликувал текста през декември 2013 г. и в края се позовава на два източника: единият е „Бъзикилийкс“, а другият – Facebook страницата на „Съпротива“ (каквото и да е това творение). Следва черешката на тортата – уточнение с главни букви: „ИНФОРМАЦИЯТА НЕ Е ПОТВЪРДЕНА ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ!“.

Псевдомедии, псевдоновини, тролове и информационна грамотност

Пиша този текст с надеждата повече хора да се замислят за бруталната битка между факти, от едната страна, и измислици и откровени лъжи, от другата. Благодарение на интернет, мобилните телефони и социалните мрежи, днес имаме достъп до терабайти от информация, но това, както показват събитията от последните дни, не ни прави автоматично по-добре информирани.

Ситуацията е още по-сложна, защото информационната война се води не само през жълто-кафяви „медии“, а и в социалните мрежи – мястото, където повечето от нас прекарват часове всеки ден и което е основен източник на новини за стотици хиляди хора.

В своя публикация във Facebook от преди няколко дни Светослав Иванов, водещ на предаването „120 минути“ по bTV, перфектно обобщава подривната роля на т.н. „тролове“ и мащаба на информационната война в международен план.

„Наближават избори, а с тях се активизират и хиляди фалшиви профили, които се вклиняват в дискусиите под снимките  и статусите ви“, пише Иванов. „На пръв поглед троловете се разпознават лесно, но те са и доста опасни. Тяхната цел е да насочват мисленето ви в една или друга посока. В световен мащаб това вече е бизнес за стотици милиони. Услугите на подобни фирми се използват от политици, корпорации и отделни личности. Дори и правителства наемат или създават свои армии от тролове, които да моделират общественото мнение по различни теми. Тролът не е човек, който е несъгласен с теб, а инструмент за манипулация и обръщане на мнението в предварително зададена посока. Ако такива профили са се „наместили“ и сред вашите приятели, просто започнете да ги блокирате [и] докладвате и в никакъв случай не им отговаряйте.“

По един много извратен начин линкът към „доклада“ „България след българите“, който получих от братовчедка ми, се оказа по-полезен, отколкото много други далеч по-смислени и достоверни материали, които тя ми е изпращала. Причината: фактът, че човек с нейния интелект може да попадне в капана на фалшивите новини, доказва, че всеки от нас може да стане жертва, независимо за колко знаещи и можещи се имаме.

Тъй като светът е голям и фалшиви новини дебнат отвсякъде, единственото, което можем да направим, за да се предпазим от тях, е постоянно да разширяваме знанията си, да пристъпваме критично към информацията, която достига до нас, и да търсим потвърждение на фактите и твърденията от достоверни източници.

 

„От нас зависи: 50 порции храна за размисъл“ е опит за осмисляне на случващото се по света и у нас.

В 50 статии журналистът, редактор и преводач Даниел Пенев споделя размислите си за настоящето и бъдещето на България; за мира и възможностите, които имаме като граждани на Европейския съюз; за ролята на възпитанието, грамотността и любопитството в личния ни живот и в колективното ни битие; за проблемите и дефицитите в българската образователна система; за медиите и псевдомедиите; за приликите между родните политика и футбол; за хората, които променят България; за заразителността на добрите примери; за депресията, тревожността, стреса и други психологически състояния, които застрашават здравето ни; за нуждата от информационна диета в XXI век; за силата на градивните действия; и за още много други теми, които го вълнуват.

Много от статиите в „От нас зависи“ са публикувани в сайта на сп. „Клуб Z“ като част от проекта за млади автори „Генерация Z“, както и в други медии. За целите на сборника те са редактирани стилистично, но структурата и посланията им са запазени. Част от статиите се публикуват за първи път.

„Нямам представа как се влюбих в писането“, пише Даниел Пенев в предговора. „Никой в семейството ми няма навика да организира мислите си в писмена форма. Макар и да не помня как и защо започнах да пиша, днес писането е съставна част от живота ми. То ми помага да мисля структурирано и ми дава възможност да си играя с огромното богатство на думите – игра, която ми доставя неповторима наслада и на български, и на английски. Има още една причина да пиша: подобно на четенето, спортуването и пътуването, за мен писането е терапия. Надявам се четенето на статиите в сборника да е терапевтично и за вас и след като затворите последната страница, да се чувствате удовлетворени и обнадеждени.“

Ето какво споделя за текстовете в сборника Мила Аврамова, зам. главен редактор на сп. „Клуб Z“ и ментор на Даниел Пенев в рамките на проекта „Генерация Z.

„Тази книга е отговор на всички онези клишета за глупавите и неграмотни млади хора, които нищо не разбират, нищо не могат и нищо не правят. Опровержение е на това, че в България са останали само онези, които не могат да се реализират навън. Че тези, които идват след нас, са безидейни, апатични и незаинтересовани. Даниел Пенев е визитната картичка на поколение, което върви през света със скорост, която трудно можем да видим. Отстоява ценностите си, защото вярва в тях, а не защото са му били наложени насила. Има ясна представа какво иска и полага усилия да направи света такъв, какъвто му харесва. Дори има дързостта да живее, сякаш всичко зависи от него.“

Даниел Пенев е журналист, редактор и преводач от/на английски език. Автор на „Хората, които променят България“ (AMG Publishing, 2019), преводач на „Обещанието на един молив“ (AMG Publishing, 2020) и „Буда в работата“ (AMG Publishing, 2018) и редактор на „От тук до края на сърцето“ (Цвета Тодорова, 2020) и „Маркетинг без бюджет“ (AMG Publishing, 2018). Негови статии са публикувани в български и международни медии като „Клуб Z“, BBC Знание, TrueStory.bg, EurActiv.com и Balkan Insight.

Даниел завършва средното си образование в ЕГ „Д-р Петър Берон“ в Кюстендил. След това придобива бакалавърска степен по журналистика и политически науки и международни отношения от Американския университет в България и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет в Будапеща. От 2010 г. насам участва в обменни програми и обучения в страни като Великобритания, Германия, Чехия, Исландия и САЩ и трупа професионален опит в bTV, Dnevnik.bg, Reduta.bg, Европейския парламент в Брюксел и платформата за видеоуроци и тестове „Уча.се“. Повече информация за Даниел и работата ще намерите на danipenev.net.

 

Откъс от „От нас зависи“

За псевдомедиите, „паралелните новини“ и информационната грамотност

Текстът е публикуван за първи път в сайта на АЕЖ-България на 21 февруари 2017 г.

Точно преди седмица, на 13 февруари, получих съобщение във Facebook от братовчедка ми. Пращаше ми линк към някаква статия. В момента съм в чужбина и с нея поддържаме връзка основно през социалните мрежи. Братовчедка ми, изключително интелигентна, будна и образована жена на 27 г., редовно ми изпраща интересни статии и видеоклипове. Тъй като в онзи момент имах доста за учене, само отворих статията, за да видя за какво иде реч. Когато видях името на самия сайт (paralelnews.bg) и заглавието на материала, веднага предположих, че става въпрос за всичко друго, но не и за журналистика, почиваща на факти.

Няколко дни по-късно вече нямаше никакво съмнение, че съм прав.

Във въпросния материал се представяше „доклад“ на Йоханес Хан, еврокомисар по въпросите на Европейската политика за съседство и преговори за разширяване. Според „доклада“ българите ще изчезнат след 40 години и затова на територията на страната, разположена на ключово място между Запада и Изтока, трябва час по-скоро да бъдат заселени няколко милиона европейски граждани.

Едновременно обидени и ужасени, стотици потребители на социалните мрежи, много от които (евентуално) се замислят за действията си едва след като публикуват нещо, се втурнаха да разпространяват „доклада“ на Европейската комисия. Така една „неновина“ в пълния смисъл на думата превзе дневния ред и мнозина читатели разгорещено започнаха да обсъждат бъдещето на клетия ни народ на базата на несъществуващ доклад. Иначе казано, за пореден път изгледахме постановката „Много шум за нищо“. Проблемът е, че информационната/пропагандната/хибридната война достига такива размери, че вече никак не е забавно, още по-малко безопасно. Тази война носи ползи на определени групи за сметка на спокойствието и доверието в обществото ни.

Няма да се спирам в дълбочина на конкретния казус, защото Веселина Седларска, един от най-добрите родни журналисти в последния четвърт век, вече го направи в свой текст в Reduta.bg. Там, впрочем, тя описва една закономерност, която е добре да помним: въпреки че манипулацията на дневния ред е средство за пренасочване на общественото внимание от сериозни към незначителни теми или абсолютни измислици, опаковани като новини, производителите на дезинформация насочват усилията си в конкретна посока в конкретен момент в преследването на конкретна цел. Приложено към последния казус, това ще рече, че изобщо не е случайно, че няколко седмици преди парламентарните избори, когато устремени към властта политици обещават да стимулират раждаемостта, се появява „доклад“ със стратегия за развитието на България след изчезването на българите.

Случаят „Йоханес Хан и българите“ е показателен за силата на псевдомедиите, които използват най-долнопробни средства и методи, за да объркват хората, да си играят с чувствата им и да ги подтикват да мислят: „Аз колко пъти ви казвах, ама вие не ме слушате!“ Тези псевдомедии имат две основни цели: да разпространяват неверно съдържание в полза на конкретни интереси или да привличат кликове с помощта на сензационни заглавия и „ексклузивни новини“. Преди няколко седмици Йоанна Маринова, която в момента следва хуманитарни науки в Париж, публикува чудесен текст в TrueStory.bg, в който обяснява как да се предпазим от дезинформацията и т.н. система clickbait („стръв за кликове“).

В отговор на поредния епизод от информационната война Dnevnik.bg стартира рубрика, в която ще обръща специално внимание на фалшивите новини.

„Дълго време „Дневник“ съзнателно подминаваше тези „новини“, но заради огромното влияние, което те придобиват с всеки изминал ден, както и поради факта, че често предизвикват необосновани страхове или насаждат омраза, редакцията започва да публикува в новата рубрика „Фалшивите новини“ тези, които смята за важни, с проверка на фактите и обяснение или опровержение на написаното“, мотивира решението си екипът на Dnevnik.bg.

Във времена, в които границата между факти и измислици стремително се размива, се нуждаем от информационна и медийна грамотност. Затова прилагам няколко въпроса, чиито отговори ще ви помогнат да се предпазите от фалшивите новини.

Кой е авторът на материала и кой стои зад съответното издание?

Най-честите производители на дезинформация са или малко известни сайтове, които не предлагат каквато и да било информация за собствениците и авторите си, издания с лоша (жълто-кафява) репутация или платформи, чиито автори подхождат с чувство за хумор към актуални новини, явления и събития.

Линкът към „доклада“ на Йоханес Хан, който братовчедка ми сподели с мен, ме отпрати към вече споменатия paralelnews.bg. Когато попаднете на подобен сайт, за който вероятно нищо не знаете, веднага трябва да потърсите информация за собственика и да проверите дали публикуваните статии имат автори. Бърза справка показва, че в секция „За нас“ на paralelnews.bg има единствено два имейл адреса – един за контакт с „редакционен екип“, втори за въпроси, свързани с реклама. Кой влиза в екипа и кой е собственик на сайта, никъде не пише. Според архива на публикациите сайтът съществува от декември 2016 г., което трябва да ни накара да се замислим за възможността той да е създаден във връзка с предстоящите избори.

След като не откриваме информация за журналистите и собственика на сайта, нека обърнем внимание на името му – paralelnews.bg („Паралел нюз“). Когато за първи път го прочетох, в съзнанието ми веднага изскочиха „алтернативните факти“ на Келиан Конуей, съветничка на американския президент Доналд Тръмп. Името на сайта, вероятно с цел да звучи авторитетно, е на английски език, само че на неправилен такъв, защото на английски думата „паралелно“ се пише parallel (с двойно l по средата). Излишно е да коментираме, че когато се разровите в сайта, ще откриете материали като „Бабини съвети срещу изгорен език, запушен нос и прозяване“ и „Аврамово дърво (витекс) за женско здраве и хормонален баланс“. А когато се опитате да откриете статията с „доклада“ на Йоханес Хан, не можете да го направите, защото вече не е достъпна.

Посочен ли е източник на публикуваната информация?

Своеобразните оръжия за масово затъпяване или копират информация едно към едно и в края посочват източник, или копират информация едно към едно, без да посочват източник.

Вземете paralelnews.bg. Повечето материали са препечетани от други медии текстове с позоваване на съответния източник в края. Тъй като журналистите и собствениците са неизвестни, а текстовете са препечатани (без значение от какви медии и с каква репутация), редно е да се запитате дали си струва да четете подобни издания, камо ли да им вярвате.

Кои други медии са публикували материали по темата?

Когато дадена информация ви се стори съмнителна по една или друга причина, веднага проверете къде другаде е била публикувана.

Елементарна справка в тази посока относно „доклада“ на Йоханес Хан показва, че текстът е публикуван за първи път през април 2013 г. в сайта „Бъзикилийкс“, който представя „истината такава, каквато можеше да бъде“. Създателите на сайта подчертават, че „Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.“ Освен paralelnews.bg сред „медиите“, които през годините препубликуват текста на „Бъзикилийкс“ като новина (не измислица), са SOSНОВИНИ.bg (sosnovini.bg), The Bulgarian Times (bultimes.com), „Разузнаване“ (razuznavane.com) и други подобни псевдомедии.

Случаят с „Разузнаване“ е прелюбопитен: екипът е препубликувал текста през декември 2013 г. и в края се позовава на два източника: единият е „Бъзикилийкс“, а другият – Facebook страницата на „Съпротива“ (каквото и да е това творение). Следва черешката на тортата – уточнение с главни букви: „ИНФОРМАЦИЯТА НЕ Е ПОТВЪРДЕНА ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ!“.

Псевдомедии, псевдоновини, тролове и информационна грамотност

Пиша този текст с надеждата повече хора да се замислят за бруталната битка между факти, от едната страна, и измислици и откровени лъжи, от другата. Благодарение на интернет, мобилните телефони и социалните мрежи, днес имаме достъп до терабайти от информация, но това, както показват събитията от последните дни, не ни прави автоматично по-добре информирани.

Ситуацията е още по-сложна, защото информационната война се води не само през жълто-кафяви „медии“, а и в социалните мрежи – мястото, където повечето от нас прекарват часове всеки ден и което е основен източник на новини за стотици хиляди хора.

В своя публикация във Facebook от преди няколко дни Светослав Иванов, водещ на предаването „120 минути“ по bTV, перфектно обобщава подривната роля на т.н. „тролове“ и мащаба на информационната война в международен план.

„Наближават избори, а с тях се активизират и хиляди фалшиви профили, които се вклиняват в дискусиите под снимките  и статусите ви“, пише Иванов. „На пръв поглед троловете се разпознават лесно, но те са и доста опасни. Тяхната цел е да насочват мисленето ви в една или друга посока. В световен мащаб това вече е бизнес за стотици милиони. Услугите на подобни фирми се използват от политици, корпорации и отделни личности. Дори и правителства наемат или създават свои армии от тролове, които да моделират общественото мнение по различни теми. Тролът не е човек, който е несъгласен с теб, а инструмент за манипулация и обръщане на мнението в предварително зададена посока. Ако такива профили са се „наместили“ и сред вашите приятели, просто започнете да ги блокирате [и] докладвате и в никакъв случай не им отговаряйте.“

По един много извратен начин линкът към „доклада“ „България след българите“, който получих от братовчедка ми, се оказа по-полезен, отколкото много други далеч по-смислени и достоверни материали, които тя ми е изпращала. Причината: фактът, че човек с нейния интелект може да попадне в капана на фалшивите новини, доказва, че всеки от нас може да стане жертва, независимо за колко знаещи и можещи се имаме.

Тъй като светът е голям и фалшиви новини дебнат отвсякъде, единственото, което можем да направим, за да се предпазим от тях, е постоянно да разширяваме знанията си, да пристъпваме критично към информацията, която достига до нас, и да търсим потвърждение на фактите и твърденията от достоверни източници.

Коментари

поредният активен борец против фашизма и капитализма

върви си направи деца и ги учи тях как да "пристъпват критично към информацията", шматко грантаджийска, да учиш нормални хора на каквото и да е още бая сух лебец има да изрупаш, "книгописецо".

....

На мен лично ми харесва как пише г-н Пенев. Малко са му длъчки статиите, но пък са съдържателни - от това, което съм срещал като негово творчество тук.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията