Article_top

Въпреки че световната икономическа активност започва да бележи плахи ръстове след безпрецедентния спад от началото на второто тримесечие на тази година, опасността за брутална тежка рецесия все още дебне зад нас. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс и БНР. 

Тя визира евенатуалната втора вълна на коронавирус, която може да залее света. Припомняме, че в много държави към момента се наблюдава покачаване на заболеваемостта, която през есента вероятно ще се слее с обикновените грипни епидемии според специалистите. 

Според Георгиева фискалната цена на действията, насочени към овладяване на пандемията и смекчаване на икономическите й негативни въздействия, вече доведе до високи нива на дълга, но би било преждевременно да се започне изтегляне на все още необходимите фискални подкрепи и мрежи за безопасност поради настоящите високи нива на икономическа несигурност.

Още през юни МВФ намали допълнително прогнозите си за глобалната икономика за 2020 г., като вече очаква свиване на световния БВП с 4,9%, последван от по-слабо възстановяване през 2021 година.

В коментара на Георгиева, публикуван в нейния блог, се посочва, че искалните мерки за 11 трилиона долара от страна на членовете на Г-20 и от други държави, както и масовите ликвидни инжекции от страна на редица водещи централни банки са успели да поставят дъно на световния икономически спад.

Но въпреки това, казва българката, опаностите не са отминали, включително голяма нова вълна от коронавирусни инфекции, разтеглени (завишени) оценки на финансовите активи, силно променливи цени на суровините, повишаване на протекционизма и политическа нестабилност.

Като особен акцент тя изважда огромния брой загубени работни места, фалити и преструктурирания в индустрията, които биха могли да представляват значителни предизвикателства за финансовия сектор, включително кредитни загуби за финансовите институции и инвеститорите.

Какво може да помогне? Като начало постоянната координация между централните банки и подкрепа от международните финансови институции. Регулацията също така следва да подкрепя гъвкавото използване на капитала, за да поддържат кредитните линии отворени за бизнеса.

"Паричната политика трябва да остане приспособима и стимулираща, когато разликите между действителния и потенциалния БВП са значителни и инфлацията е под целевите нива, както е при много държави по време на тази криза", пише още Георгиева. 

 

Въпреки че световната икономическа активност започва да бележи плахи ръстове след безпрецедентния спад от началото на второто тримесечие на тази година, опасността за брутална тежка рецесия все още дебне зад нас. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс и БНР. 

Тя визира евенатуалната втора вълна на коронавирус, която може да залее света. Припомняме, че в много държави към момента се наблюдава покачаване на заболеваемостта, която през есента вероятно ще се слее с обикновените грипни епидемии според специалистите. 

Според Георгиева фискалната цена на действията, насочени към овладяване на пандемията и смекчаване на икономическите й негативни въздействия, вече доведе до високи нива на дълга, но би било преждевременно да се започне изтегляне на все още необходимите фискални подкрепи и мрежи за безопасност поради настоящите високи нива на икономическа несигурност.

Още през юни МВФ намали допълнително прогнозите си за глобалната икономика за 2020 г., като вече очаква свиване на световния БВП с 4,9%, последван от по-слабо възстановяване през 2021 година.

В коментара на Георгиева, публикуван в нейния блог, се посочва, че искалните мерки за 11 трилиона долара от страна на членовете на Г-20 и от други държави, както и масовите ликвидни инжекции от страна на редица водещи централни банки са успели да поставят дъно на световния икономически спад.

Но въпреки това, казва българката, опаностите не са отминали, включително голяма нова вълна от коронавирусни инфекции, разтеглени (завишени) оценки на финансовите активи, силно променливи цени на суровините, повишаване на протекционизма и политическа нестабилност.

Като особен акцент тя изважда огромния брой загубени работни места, фалити и преструктурирания в индустрията, които биха могли да представляват значителни предизвикателства за финансовия сектор, включително кредитни загуби за финансовите институции и инвеститорите.

Какво може да помогне? Като начало постоянната координация между централните банки и подкрепа от международните финансови институции. Регулацията също така следва да подкрепя гъвкавото използване на капитала, за да поддържат кредитните линии отворени за бизнеса.

"Паричната политика трябва да остане приспособима и стимулираща, когато разликите между действителния и потенциалния БВП са значителни и инфлацията е под целевите нива, както е при много държави по време на тази криза", пише още Георгиева. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията