Тия в Брюксел много замафърцани, бе. Зажмулници им викаме дома, даже, ако не бех европеец, щех направо пее..си да си им кажем, ма нали сме възпитани, айде, от мене да мине. Идвам значи аз на... такова, Съвет, да го е.., да решаваме как ще делим баницата. В смисъл парите за короната, нали. И кво ми прави впечатление? Севде, снимаш ли? А така.

Първо, немат една магистрала като хората, та се налага всеки път със самолет да летим. Значи, ако Софията беше Брюксел, щех да им опнем магистрали от НДК-то до Атлантика и от Банкя до Ванкувър. Щех да си джиткам с джипката по тех и да им покажа как 2000 километра път могат да станат с пари за 20 000 километра, а с асфалт за 20. Ма нали ви казвам, пе‘ер..и. Сложили маски и не смеят да се ръкуват. Ще се нас..ат от страх. Викам: „Абе аланкоолу, банка ли ще обираме или Европата, я се стегнете, бе, кво сте се маскирАли?“ А те нещо ми мъцат там, не ги разбирам, па ми сочат да си сложа и аз маската, страх ги е явно. Викам й на Кака – аз така на Ангелинчето викам, та викам й: „Како, тука, ако има некой, дето требе да е с маска, това съм аз, щото нали аз съм дошъл вас да оберем, не вие мене“. Ма тя не разбира. Скумрия. Виж, оня, пе‘еас Рютето от Холандия ме разбра. Опънаха му се жилите на врата, запотиха му се очилцата и вика: „Ноу!“ Абе ей, ти на мене ли ноу ще ми викаш, бе, ще те размажа. Ма нали не знам добре английски, та не успех добре да се изразя, викам му: „Сори май френд, ю ар полисмен“. Ченге скапано, му викам тоест, демек, от тия, дет най-ги мразим. Честните. Има едни такива баламурници в полицията, дет кат‘ тръгнат да пазат чуждото, все едно техното си пазат. Почти не са останали, де, поетапно чистим всички структури от такива. Още един мандат ми дайте и се кълна, че един честен човек нема да остане в институциите. Всичките ще са мои.

Та холандеца не ще да дава парите. А аз съм на зор. В София напечено, искат ми оставката. Аха да я дам, Шиши вика: „Не, не я давай, още ми трябваш“!  Хич не ми се занимава вече, да ви кажа, ама са ми поръчали още неколко милиарда да им изсипа и тогава може и да ме пуснат. Седнах на обеда до Рюте и му викам: „Май френд, ай ем много загазил. Ще ме гръмнат, май френд, тия пари ми трябват!“ А той се усмихва такъв, щото е прост и не разбира езици, и ми вика: „Конграчулейшън“! Простак! Викам, Кака ще требе да помага, дай да й дадем нещо, парфюмче, почивчица, хотелче... Тя па рожден ден имала, та веднага извадих от пояса мускалчетата. Това западняците умрат за нашето розово масло, ви казвам. Като го виде и се усмихна, щастлива е, бе. Толко им требе на тия, от ГДР-то, едно  време с тия мускалчета колко гедерейки съм заграждал... Обаче Кака захитрела, зема го и нищо не обещава. Викам: „Майне либе Ангела, майне либе Це Де У, дайте ми пак парите и ще си ги делнем. 70 на 40, като в България. За мен 70, за вас 40!“ Онаа пребледне, врътне очетата така нагоре, викам си, таа е от алчните, ще иска повече. „Добре, майне либе Ангела,  фифти-фифти, обаче не ме търсите за нищо. Нито ще питате къде са парите, нито ще ми искате отчети“, казвам и вдигам малко панталона, че съм се разгащил, та ми се виде пищака. И онаа припадна. Е такива са западняците – пе‘е..и. Не може с тех да се разбереш ни с пищов, ни с мускалчета. Ама имам още един ден, ще седим тука у Брюксел, ще се праим, че ги разбирам и дано успеем пак да ги омаем и да зема милиардите, че иначе лошо. Нема вече къде да се бега, братонка, Дубай заето, Белград заето, у Москва пари им дължа, американците и те ме търсат да ме бият, лошо. Кръстим се, стискам палци, вързал съм червено конче, не съм се бръснал от понеделник и ноктите не съм си резал, Алена вика Меркурий е окей, ще стане. А дано!