Всеки протест срещу която и да е власт е принос към демокрацията.

Всеки, който претендира, че има монопол върху истината, е пряка заплаха за демокрацията. Дори ако претендиращите за подобен монопол междувременно протестират срещу най-тираничната власт.

Принципът "Който не е с нас, той е против нас" е принципът на болшевиките. Твърдението, че всеки, който има резерви и съмнения към настоящите протести, всъщност защитава ГЕРБ, вони на болшевизъм.

Младежите, които протестират през последните дни на жълтите павета, са симпатични, очарователни, ентусиазирани. Онези, които имат резерви към техните протести обаче, вероятно вече са допускали грешките, които на тях им предстои тепърва да допуснат.

Ето кои са основните резерви към настоящия протест:

1. Ако просто сменим ГЕРБ с БСП или със служебно правителство на президента, реално не променяме нищо. Подобна промяна вече е правена и тя доведе до по-лошо. ГЕРБ и БСП са политически противници само по незначителните въпроси. По важните теми - съдебната реформа, външнополитическата ни ориентация и т.н., те са по-скоро съмишленици. Според двете партии правосъдната ни система е прекрасна, а България трябва да е мост между Запада и Русия. А не част от Запада. Това, че след като избухнаха протестите, БСП с половин уста вече иска оставката на Иван Гешев, не би трябвало да заблуждава никого.

2. Настоящият протест започна след показна акция на прокуратурата в президентството. Тази акция бе проведена само ден,след като Христо Иванов дебаркира с лодка на плажа в "Росенец". Ако приемем, че прокуратурата обслужва Сараите - тази теза се споделя и от протеста, то всичко много прилича на активно мероприятие на Ахмед Доган. С него той отвлича общественото внимание от Сараите и го прехвърля на жълтите павета. Засега му се получава. Трябва да се признае, че протестиращите все пак искат и оставката на главния прокурор. Но го правят някак между другото. А именно това би трябвало да е тяхното основно искане, ако наистина ще се сменя моделът.

3. Управленията на ГЕРБ дадоха много поводи за протест, който щеше да бъде далеч по-истински и по-смислен и евентуално да бъде стъпка към смяна на модела. Например:

- във втория мандат на Борисов ГЕРБ, БСП и ДПС бламираха промяната в Конституцията, предложена от тогавашния Реформаторски блок, която предвиждаше някакъв контрол върху главния прокурор;

- в настоящия си мандат Борисов унизи България, като се извини публично на Владимир Путин за провала на "Южен поток", който бе спрян заради европейските изисквания, ограничаващи руския монопол върху тръбата. Тогава опозиционната БСП възторжено ръкопляскаше;

- Висшият съдебен съвет избра Иван Гешев за главен прокурор с подкрепата на всички членове на съвета, изпратени там от парламента. ГЕРБ, БСП, ДПС... всички единодушно подкрепиха Гешев;

- Малко след това парламентът избра с голямо мнозинство бившият главен прокурор Сотир Цацаров - една не по-малко мрачна фигура от тази на Гешев - за шеф на КПКОНПИ. Отново управляващи и голяма част от т.нар. опозиция бяха заедно.

При всички тези случаи протести или нямаше, или бяха твърде рехави.

Би било чудесно, ако протестиращите се окажат прави, а резервираните към тях грешат. Би било чудесно, ако наистина най-накрая сменим олигархичния модел, който задушава държавата ни. Резервите към протеста обаче не му вредят. Напротив - те биха могли да му бъдат само от полза. Стига да няма протестърски болшевизъм.