Article_top

България има сериозен шанс за възстановяване на икономиката си след удара на икономическата криза, Албания спаси селскостопанския си сектор и ще влезе силна в 2021 г., Хърватия се справи най-добре със здравната заплаха, а Черна гора вероятно ще изпадне в тежка и дълга рецесия. 

Това са основните изводи от обемното изследване за отражението на COVID-19 кризата върху здравните системи и икономиките на 11-те държави от Югоизточна Европа и за това какви са перспективите за възстановяването им. То е направено от  бизнес една от най-големите бизнес платформи за региона - SeeNews. 

Авторите казват, че анализът е форма на моментна снимка на състоянието на държавите и дава прогноза на база досега предприетите възстановителни мерки в 11-те държави. Все пак остава предупреждението, че ситуацията постоянно се променя и че средатата е твърде непредсказуема. 

Данните показват, че страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко предимства при настъпването на икономическата криза. Първото е, че повечето държави от региона имат ниски нива на публичен дълг по време на обявяването на извънредното положение. Това, от своя страна, дава възможност на правителствата да прилагат всеобхватни икономически мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица, без да оказват прекалено голям натиск върху държавните дългове.

Що се отнася до здравеопазването - анализът сочи, повечето страни са действали решително и бързо в началото на пандемията, налагайки строги мерки за ограничение на заразата. Коефициентите на заразяване останаха ниски за глобалните нива, но предстои да стане ясно дали постигнатият успех няма да бъде загубен със скока на новорегистрираните случаи. 

Регионът обаче е предразположен и към някои рискове, казват авторите. По-голямата част от държавите разчитат в голяма степен на секторите, които се очаква да са най-силно засегнати от икономическата криза, породена от COVID-19. Разбира се, има сектори, които ще се превърнат в "победители", но повечето от тях в момента представляват твърде малък дял от брутната добавена стойност (БДС) на икономиките от Югоизточна Европа, за да балансират отрицателните ефекти. 

Дисбалансът между губещите и печелившите сектори прави региона на Югоизточна Европа особено податлив на секторните рискове и някои икономики неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални рискове, произтичащи от очаквания спад в данъчните плащания. Анализът показва, че по прогнози към настоящия момент само 7 от 11-те държави ще успеят догодина да възстановят нивата на БВП от 2019 г. 

Ето и какви са обобщаващите резултати накратко за някои от държавите: 

България

България попада сред държавите от Югоизточна Европа, които са със среден риск за възстановяване на БВП до нивата му от преди пандемията през 2021 г. Един от утежняващите фактори в тази посока е зависимостта на страната ни от износа. България има второто най-високо съотношение на износ към БВП през 2019 г. (след Словения). Имайки предвид непредсказуемостта в развитието на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и възможността за внезапно спиране на търговския обмен са изключителен риск за икономиката ни. Размерът на фискалните и парични мерки за намаляване на негативния ефект от кризата възлизат на 10.7% от БВП, което ни нарежда на трето място в региона след Словения и Сърбия. Важно е да се отбележи, че част от тези мерки са насочени към укрепване на банковата система, а не за директно стимулиране на икономиката.

Албания

Благодарение на силния си селскостопански сектор, Албания е с най-добро представяне сред всички разглеждани 11 икономики по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза. Едновременно с това обаче, пакетът от мерки, обявени от правителството във връзка с кризата, се равнява на 2,8% от БВП. Това е едно от най-ниските съотношения в целия регион на Югоизточна Европа.

Босна и Херцеговина

Първоначално наложените мерки в Босна и Херцеговина за ограничаване на кризата, свързана с пандемията COVID-19, могат да се оценят като средни за региона. Що се отнася до икономическата активност, босненската икономика е изложена на среден риск от неуспех за възстановяване на БВП до преди пандемичните нива през 2021 г. Интересен факт е, че през месеците на извънредното положение, това е страната с втория най-нисък спад на промишленото производство.

Хърватия

Хърватия е една от най-добре представилите се държави от гледна точка на първоначално наложените мерки за ограничаване пандемията. Тя беше страната от региона с най-нисък процент на зараза за  Югоизточна Европа в средата на юни, като позиционира страната в благоприятно положение, дори след като случаите в региона започнаха отново да нарастват през последните няколко седмици. Прогнозата за Хърватия е, че няма да успее да възстанови своя БВП до предпандемични нива през 2021, но въпреки това, очакванията, свързани с пазара на труда, са за завръщане към нивата от преди кризата още догодина с процент на безработица от 8%.

Косово

Първоначално наложените мерки от държавните власти в Косово за ограничаване на пандемията могат да се оценят като средни за региона. Анонсираният пакет от икономически мерки, обявен от правителството, се равнява на 2.8% от БВП и по този показател страната изостава от повечето страни в Югоизточна Европа. Въпреки това се очаква, че Касово ще успее да възстанови своя БВП през 2021 г. до нивата от 2019 г.

Молдова

Молдова е една от двете страни в Югоизточна Европа (заедно с Албания), които са в благоприятно положение по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза, благодарение на силния си селскостопански сектор. В същото време, Молдова е и втората най-лошо позиционирана страна в региона отношение на секторния риск, измерен през дела на частното потребление и бруто образуването на основен капитал в икономиката.

Черна гора

Анализът показва, че вероятно Черна гора ще да бъде една от най-тежко засегнатите страни в региона, както по отношение на силата на рецесията, така и като продължителността й. Малко вероятно е държавата да успее да възстанови през 2021 г. своя БВП до нивата от преди пандемията. В допълнение, първоначалният пакетът с фискални стимули е нисък в сравнение със средните за региона и липсата на намаление на лихвите също може да попречи на бързото възстановяване на инвестициите и потреблението. Като положителни се оценяват обаче предприетите мерки от правителството в областта на паричната политика, мерките, предприети за подкрепа на отделните сектори, подкрепата за малките и средни предприятия и защитата на заетостта.

Северна Македония

Северна Македония е с най-нискък показател в Югоизточна Европа по отношение на първоначалното ограничаване на пандемията от COVID-19. Честотата на заболеваемост е над средната стойност в световен мащаб, дори в средата на юни, преди скока в броя на диагностицираните в региона. Страната е в среден риск от загуби произтичащи от секторите, които са най-уязвими от пандемията.

Румъния

Румънският пазар на труда е един от най-добре позиционираните в целия регион поради изключително ниския процент на безработица преди началото на COVID-19. Вследствие на тази почти пълна заетост обаче, въздействието на пандемията ще бъде трудно компенсирано и нивата на безработицата, въпреки че все още са сред най-ниските в Югоизточна Европа, няма да се върнат към старото си ново до края на 2021 г. Страната попада и в категорията на държавите, за които не се очаква да успеят да възстановят напълно своите нива на БВП през 2021 г.

Сърбия

Страната е изложена на голям риск от загуби, заради секторите, които се оказаха най-силно засегнати от пандемията, въпреки факта, че прогнозата за Сърбия е пълно възстановяване на БВП рез 2021 г. Това е една от трите държави, чийто риск от падащи постъпления от данъци е висок, тъй като същите тези, ощетени от кризата, сектори генерират повече от половината от всички данъци, платени в страната.

Словения

Първоначалният икономически пакет за справяне с кризата на Словения представлява 13,4% от БВП, което я нарежда на първо място по този показател в региона. Правителството се надява, че тези мерки ще успеят да смекчат негативните икономически последици, тъй като първоначалните прогнози поставят страната сред тези, които няма да възстановят своя БВП през 2021 г. до нивата от преди пандемия. Въпреки това, Словения е най-малко изложена на шокове при БВП, идващи от частното потребление и брутните капиталови разходи. Тези два компонента формират едва 52% от БВП през 2019 г., което даде на страната достатъчно свобода по време на пандемията.

*Докладът покрива Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. Анализът е направен на базата на 11 основни индикатора: мерки за ограничаване на разпространението на вируса, икономически мерки, прогнози за възстановяване на БВП, излагане на дългов риск, индустриално производство, кредитни рейтинги, секторен риск, перспективи за увеличаване на брутната добавена стойност, пазар на труда, данъчен риск и експортен риск.

Целият доклад може да бъде видян тук.

 

България има сериозен шанс за възстановяване на икономиката си след удара на икономическата криза, Албания спаси селскостопанския си сектор и ще влезе силна в 2021 г., Хърватия се справи най-добре със здравната заплаха, а Черна гора вероятно ще изпадне в тежка и дълга рецесия. 

Това са основните изводи от обемното изследване за отражението на COVID-19 кризата върху здравните системи и икономиките на 11-те държави от Югоизточна Европа и за това какви са перспективите за възстановяването им. То е направено от  бизнес една от най-големите бизнес платформи за региона - SeeNews. 

Авторите казват, че анализът е форма на моментна снимка на състоянието на държавите и дава прогноза на база досега предприетите възстановителни мерки в 11-те държави. Все пак остава предупреждението, че ситуацията постоянно се променя и че средатата е твърде непредсказуема. 

Данните показват, че страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко предимства при настъпването на икономическата криза. Първото е, че повечето държави от региона имат ниски нива на публичен дълг по време на обявяването на извънредното положение. Това, от своя страна, дава възможност на правителствата да прилагат всеобхватни икономически мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица, без да оказват прекалено голям натиск върху държавните дългове.

Що се отнася до здравеопазването - анализът сочи, повечето страни са действали решително и бързо в началото на пандемията, налагайки строги мерки за ограничение на заразата. Коефициентите на заразяване останаха ниски за глобалните нива, но предстои да стане ясно дали постигнатият успех няма да бъде загубен със скока на новорегистрираните случаи. 

Регионът обаче е предразположен и към някои рискове, казват авторите. По-голямата част от държавите разчитат в голяма степен на секторите, които се очаква да са най-силно засегнати от икономическата криза, породена от COVID-19. Разбира се, има сектори, които ще се превърнат в "победители", но повечето от тях в момента представляват твърде малък дял от брутната добавена стойност (БДС) на икономиките от Югоизточна Европа, за да балансират отрицателните ефекти. 

Дисбалансът между губещите и печелившите сектори прави региона на Югоизточна Европа особено податлив на секторните рискове и някои икономики неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални рискове, произтичащи от очаквания спад в данъчните плащания. Анализът показва, че по прогнози към настоящия момент само 7 от 11-те държави ще успеят догодина да възстановят нивата на БВП от 2019 г. 

Ето и какви са обобщаващите резултати накратко за някои от държавите: 

България

България попада сред държавите от Югоизточна Европа, които са със среден риск за възстановяване на БВП до нивата му от преди пандемията през 2021 г. Един от утежняващите фактори в тази посока е зависимостта на страната ни от износа. България има второто най-високо съотношение на износ към БВП през 2019 г. (след Словения). Имайки предвид непредсказуемостта в развитието на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и възможността за внезапно спиране на търговския обмен са изключителен риск за икономиката ни. Размерът на фискалните и парични мерки за намаляване на негативния ефект от кризата възлизат на 10.7% от БВП, което ни нарежда на трето място в региона след Словения и Сърбия. Важно е да се отбележи, че част от тези мерки са насочени към укрепване на банковата система, а не за директно стимулиране на икономиката.

Албания

Благодарение на силния си селскостопански сектор, Албания е с най-добро представяне сред всички разглеждани 11 икономики по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза. Едновременно с това обаче, пакетът от мерки, обявени от правителството във връзка с кризата, се равнява на 2,8% от БВП. Това е едно от най-ниските съотношения в целия регион на Югоизточна Европа.

Босна и Херцеговина

Първоначално наложените мерки в Босна и Херцеговина за ограничаване на кризата, свързана с пандемията COVID-19, могат да се оценят като средни за региона. Що се отнася до икономическата активност, босненската икономика е изложена на среден риск от неуспех за възстановяване на БВП до преди пандемичните нива през 2021 г. Интересен факт е, че през месеците на извънредното положение, това е страната с втория най-нисък спад на промишленото производство.

Хърватия

Хърватия е една от най-добре представилите се държави от гледна точка на първоначално наложените мерки за ограничаване пандемията. Тя беше страната от региона с най-нисък процент на зараза за  Югоизточна Европа в средата на юни, като позиционира страната в благоприятно положение, дори след като случаите в региона започнаха отново да нарастват през последните няколко седмици. Прогнозата за Хърватия е, че няма да успее да възстанови своя БВП до предпандемични нива през 2021, но въпреки това, очакванията, свързани с пазара на труда, са за завръщане към нивата от преди кризата още догодина с процент на безработица от 8%.

Косово

Първоначално наложените мерки от държавните власти в Косово за ограничаване на пандемията могат да се оценят като средни за региона. Анонсираният пакет от икономически мерки, обявен от правителството, се равнява на 2.8% от БВП и по този показател страната изостава от повечето страни в Югоизточна Европа. Въпреки това се очаква, че Касово ще успее да възстанови своя БВП през 2021 г. до нивата от 2019 г.

Молдова

Молдова е една от двете страни в Югоизточна Европа (заедно с Албания), които са в благоприятно положение по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза, благодарение на силния си селскостопански сектор. В същото време, Молдова е и втората най-лошо позиционирана страна в региона отношение на секторния риск, измерен през дела на частното потребление и бруто образуването на основен капитал в икономиката.

Черна гора

Анализът показва, че вероятно Черна гора ще да бъде една от най-тежко засегнатите страни в региона, както по отношение на силата на рецесията, така и като продължителността й. Малко вероятно е държавата да успее да възстанови през 2021 г. своя БВП до нивата от преди пандемията. В допълнение, първоначалният пакетът с фискални стимули е нисък в сравнение със средните за региона и липсата на намаление на лихвите също може да попречи на бързото възстановяване на инвестициите и потреблението. Като положителни се оценяват обаче предприетите мерки от правителството в областта на паричната политика, мерките, предприети за подкрепа на отделните сектори, подкрепата за малките и средни предприятия и защитата на заетостта.

Северна Македония

Северна Македония е с най-нискък показател в Югоизточна Европа по отношение на първоначалното ограничаване на пандемията от COVID-19. Честотата на заболеваемост е над средната стойност в световен мащаб, дори в средата на юни, преди скока в броя на диагностицираните в региона. Страната е в среден риск от загуби произтичащи от секторите, които са най-уязвими от пандемията.

Румъния

Румънският пазар на труда е един от най-добре позиционираните в целия регион поради изключително ниския процент на безработица преди началото на COVID-19. Вследствие на тази почти пълна заетост обаче, въздействието на пандемията ще бъде трудно компенсирано и нивата на безработицата, въпреки че все още са сред най-ниските в Югоизточна Европа, няма да се върнат към старото си ново до края на 2021 г. Страната попада и в категорията на държавите, за които не се очаква да успеят да възстановят напълно своите нива на БВП през 2021 г.

Сърбия

Страната е изложена на голям риск от загуби, заради секторите, които се оказаха най-силно засегнати от пандемията, въпреки факта, че прогнозата за Сърбия е пълно възстановяване на БВП рез 2021 г. Това е една от трите държави, чийто риск от падащи постъпления от данъци е висок, тъй като същите тези, ощетени от кризата, сектори генерират повече от половината от всички данъци, платени в страната.

Словения

Първоначалният икономически пакет за справяне с кризата на Словения представлява 13,4% от БВП, което я нарежда на първо място по този показател в региона. Правителството се надява, че тези мерки ще успеят да смекчат негативните икономически последици, тъй като първоначалните прогнози поставят страната сред тези, които няма да възстановят своя БВП през 2021 г. до нивата от преди пандемия. Въпреки това, Словения е най-малко изложена на шокове при БВП, идващи от частното потребление и брутните капиталови разходи. Тези два компонента формират едва 52% от БВП през 2019 г., което даде на страната достатъчно свобода по време на пандемията.

*Докладът покрива Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. Анализът е направен на базата на 11 основни индикатора: мерки за ограничаване на разпространението на вируса, икономически мерки, прогнози за възстановяване на БВП, излагане на дългов риск, индустриално производство, кредитни рейтинги, секторен риск, перспективи за увеличаване на брутната добавена стойност, пазар на труда, данъчен риск и експортен риск.

Целият доклад може да бъде видян тук.

Коментари

Бойко е калинка Зависим's picture
Бойко е калинка...
Мутриционери

ДПС > герб + бсп + оп + воля

Погледнете така нещата - ние сме на дъното. Няма какво да възстановяваме. Вижте примерно пенсиите за достойните старини и ги сравнете например със САЩ, Германия даже съседна Гърция. В САЩ има какво да губят. Ние няма повече накъде да падаме. Затова и % БВП ни скача толкова лесно (евтината манипулация) едно е да увеличиш процент на милиарди, друго е на трилиони. Но коя мисирка да опонира на финансовото министърче на Ахмед. Били сме отличниците на ЕС ама в % и пак на дъноно. Ех, роби.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?