Репресивните органи – веднъж работят, друг път не работят

Какво точно ще се случи с твърденията за корупционен натиск в общината в София от страна на хора, свързани с ПП, предстои да видим. Едно обаче е сигурно - репресивните органи на държавата действат изключително бързо, когато се появят подобни твърдения за хора от ПП-ДБ.

И действат изключително мудно или въобще не действат, когато подобни твърдения има за хора, свързани с ГЕРБ. Освен ако по някаква причина въпросните хора от ГЕРБ не са изпаднали в немилост.

От разследванията, свързани с ПП-ДБ, обилно текат записи в публичното пространство. Докато ако става дума за ГЕРБ, то всичко е замразено на трупчета и нищо не излиза наяве, освен контролиран теч в определени моменти, ако се налага.

Това е, което имаме като върховенство на закона в милата ни родина, в която повече от десетилетие с малки прекъсвания управляват Бойко Борисов и Делян Пеевски. Преди неофициално, а в този мандат - вече съвсем официално.

Това е съдебната система на джуджетата и Нотариуса. Два от казусите, по които прокуратурата не е направила нищо и нищо няма да направи.

Новите политически реалности

Съдейки от предишен опит, подобни зрелищни акции на прокуратурата и антикорупционната комисия в повечето случаи се изчерпваха със зрелището. Резултати във вид на присъди обикновено няма, но то не това е и целта всъщност.

Целта вече е постигната, а именно - "продуциране на политически реалности". Любим израз на Ахмед Доган, политическия баща на "момчето". 

Кирил Петков подаде оставка. Това е съдбата на политиците от демократичната общност.

Те обикновено изгарят - заради собствени грешки, предателства от свои, атаки от чужди. Често заради комбинация от трите.

Но междувременно, благодарение на тази общност и тези политици, България все пак прави някои стъпки напред. Понякога по-малки - като по времето на Петков и Христо Иванов, а друг път по-големи - като по времето на Иван Костов и Петър Стоянов. В правилната посока, западната.

Докато политиците, представляващи другите общности - например Борисов и Пеевски - винаги са целите в бяло. Те никога не изгарят, но заради тях България - в най-добрия случай - тъпче на едно място.

Внушението как всички политици са едни и същи маскари няма как да бъде прието. В ПП дори при съмнения за корупция хвърчат лидерски глави, докато в ГЕРБ корупция "няма", ако се вярва на публичните изяви на актива на тази партия.

И всички корумпирани от ГЕРБ сега са в ПП, както каза вчера Борисов. Разликата между двете партии е очевадна.

Районните кметове и общински съветници в София, от които тръгна целият скандал, твърдят, че са честни, почтени и работят за каузата на "Продължаваме промяната". Тази кауза обаче със сигурност не включва политическо обслужване на Борисов и Пеевски.

А те - волно или неволно - точно това направиха. Има варианти, при които се бориш с корупцията без да обслужваш Борисов и Пеевски.

Но въпросните районни кметове и общински съветници предпочетоха друго. Или пък ня#КОЙ друг им го предпочете.

Има един много важен детайл от политическата обстановка напоследък. Ня#КОЙ спря да идва в парламента.

Пеевски не идваше в парламента по времето на политическата стабилност при правителствата на Борисов, тъй като очевидно спокойно дърпаше конците задкулисно. После по време на политическата криза беше от най-редовните депутати - явно беше притеснен и държеше контрола по-изкъсо.

Сега пак спря да идва. Политическата стабилност, настъпила с настоящото правителство, отново му е удобна.

Общ кандидат-президент на демократичната общност

Наскоро демократичната общност започна разговор за общ кандидат президент. Още от следващия ден настана медийна вакханалия от т.нар. анализатори срещу единния кандидат на демократичната общност, колкото и имагинерен да е той.

С всичките опорки - как навремето управлявали с Пеевски (макар гласовете на ДПС тогава да не бяха част от мнозинството); как сега имаме правителство на малцинството (макар то да си е правителство на мнозинството, в което участва и ДПС - Ново начало, при това с решаваща подкрепа).

Когато избухна скандалът в София, тези същите анализатори изпаднаха във възторг. И се отдадоха на розови сънища, при които разговорът за корупцията в България вече е приключил и никой няма да чегърта повече онези, които те с усърдие обслужват.

И, разбира се, най-важното според тия анализатори - ДБ трябва да се отдели от ПП и да се събере с ГЕРБ.

Тази тема - дали ДБ и ПП изобщо трябваше да се събират, е спорен въпрос. Но сега, след като вече се събраха, да се разделят би било голяма грешка.

Особено в този момент. Ако ПП се разпадне от само себе си, това вече е съвсем друга политическа реалност.

Скандалът в общината избухна само дни след началото на разговора в демократичната общност за единен кандидат. В политиката, както е известно, случайности рядко има.

Лично Бойко Борисов потвърди породилите се съмнения вследствие на това съвпадение във времето в първия си коментар по темата. Евентуалната корупция в общината за него беше между другото.

Той основно говори за това: без ГЕРБ евроатлантически кандидат не може да спечели; ако има предварителни избори, то ГЕРБ ще ги спечели; ГЕРБ е готова да участва в преговорите за единен евроатлантически кандидат с ПП-ДБ. Същите тия "момчета", които в рамките на същото това изказване Борисов обяви за едва ли не най-големите корупционери в държавата.

На следващия ден, когато коментира оставката на Петков, Борисов намери за нужно да сложи в един кюп избирателите на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС - Ново начало. И сякаш сам си вярваше, докато говореше.

Вчера отново нарече избирателите на демократичната общност партньори. И се опита да пробута в това партньорство и Пеевски.

Борисов се увърта като мачарок - любима негова дума - около маса в кръчма. С видимо желание да се включи в преговорите за общ кандидат с ПП-ДБ и демократичната общност.

ПП-ДБ да не сяда дори на една маса с ГЕРБ

Политиците от ПП-ДБ в никакъв случай не трябва дори на една маса да сядат с ГЕРБ, още по-малко да преговарят за общ кандидат-президент. Това не трябва да става не само от морални, а и от чисто практични политически съображения.

В мига, в който ПП-ДБ седнат на една маса с ГЕРБ, то те веднага ще загубят дори тази подкрепа, която все още им е останала. И която на последните избори все пак успяха да увеличат, макар и с малко.

Компромисът в "сглобката" беше допустим и донесе ползи за България - например пробивът за Шенген. Общ кандидат за президент с ГЕРБ е недопустим компромис и ще донесе само вреди.

Борисов би трябвало да е наясно, че той на тези 300-350 хил. души, които гласуват за ПП-ДБ, не може да разчита. Дори ако по някакво чудо успее да се договори с техните политически представители.

Това е общност от свободни хора. Те нямат много дисциплина и лесно могат да бъдат пробивани, както често се случва. Достатъчно е само да си спомним колко много представители на тази общност сега са остриета на ГЕРБ.

Но пък от друга страна тези свободни хора няма как да бъдат манипулирани от никого. Включително от собствените си партийни лидери.

Отделни кандидати и подкрепа на втори тур срещу руските мекерета

ГЕРБ и демократичната общност трябва да имат отделни кандидати за президент. Ако тези двама кандидати стигнат до балотаж, то всичко е чудесно. България, ако не друго, поне ще запази евроатлантическата си ориентация, доколкото това зависи от "Дондуков" 2.

Вярно е, че евроатлантизмът на ГЕРБ е доста гъвкав. Но все пак по-добре гъвкав евроатлантизъм, отколкото откровен путинизъм.

Ако обаче до балотаж стигне само един от тези кандидати, а срещу него е някое руско мекере, то избирателите на едните трябва да подкрепят кандидата на другите. При това без да чакат да бъдат призовавани от своите партийни ръководства. Прецеденти за това вече има, в същата тази София на последните кметски избори.

Тогава на втория тур Васил Терзиев бе подкрепен от избиратели на ПП-ДБ, които на първия тур не гласуваха за него, заради тъмночервеното му родословие. Бе подкрепен и от избиратели на ГЕРБ.

И то само защото срещу него, при това с неголяма разлика, бе Ваня Григорова. А за нея гласуваха избиратели, според които още утре трябва да посрещнем Путин с хляб и сол на "Орлов мост".

И едно важно уточнение. Ако на втори тур е кандидатът на ГЕРБ и този кандидат се казва Бойко Борисов, то подкрепата от демократичната общност би била много проблематична, най-меко казано.

Борисов да спре с ухажването, няма да му се получи. Той твърди - с основание - че последните събития в ПП вредят на евроатлантизма в България. Само че събитията в ГЕРБ от последните десетина години са навредили много повече на същия този евроатлантизъм.

Въобще евроатлантизмът няма да изпере нито Борисов, нито Пеевски. Независимо колко медии купят и колко т.нар. анализатори вербуват. Независимо колко издънки направят политиците от демократичната общност.

Някои лекета просто не подлежат на изпиране.