Пламъци, мъгла от черен дим и овъглено тяло на тревата. А зад кадър – обективи, вперени в разтопената плът, за да хванат в близък план все още дишащата черна фигура. Ексклузивно, зрелищно, сензационно! И шокиращо натуралистично!

Като зрител, а даже и като журналист, нямах нужда от това. Не беше необходимо нито на възрастната ми майка със слабо сърце, нито на шестгодишния ми племенник с развинтено въображение. Стигаше ни само краткото изречение: „Жена се замозапали пред президентството”.

Трудно е да се квалифицира поведението на медиите, които си позволиха да превърнат трагедията на 38-годишната Лидия в сензационно зрелище за аудиторията. Тялото й горя като факла без никаква цензура във фото- и видеокадрите на няколко интернет портала , а една от големите информационни агенции пусна шокиращи снимки на овъгленото й тяло. Събитието светкавично обиколи глобалната мрежа с етикет „Извънредно!” и повдигна страшни въпроси: „Що за хора са заснели всичко това в близък план? И що за медийни специалисти са позволили да бъде публикувано и излъчено без каквато и да е обработка?”

„Самоубийството е основен проблем на общественото здраве с дълбоки социални, емоционални и икономически последствия. В световен мащаб около 1 млн. души отнемат живота си всяка година и се смята, че приблизително шестима биват повлияни от всяка смърт”, предупреждава в такива случаи Световната здравна организация и съветва средствата за масова информация строго да съблюдават начина, по който отразяват случаите на самоубийства.

По този показател част от българските медии напълно се провалиха. Доказаха не само, че са загубили човешкия си образ, но и че  не им пука за обществената роля, която играят. Цветните кадри на чудовищната агония са приковали погледа на над 53 хил. души само в един от интернет сайтовете, а кой знае още колко са видели ужасяващото видео. И ако са верни анализите на Световната здравна организация, случилото се е оставило следа в психиката на около 8-9 хил. от тях. Едва ли бихме искали да видим и 1% от тази бройка да горят пред сградите на българските институции...

Вместо „да пипат с бели ръкавици” в подобни ситуации обаче, най-скандалните медии у нас заложиха на сензацията. Предадоха трагедията в най-детайлни подробности, асоциираха я с конкретни причини (политически и лични) и описаха как точно си е „драснала клечката” Лидия. Дори не се замислиха, че с думите и кадрите си подтикват към дела онези 93% от българското население, за които същите медии писаха, че живеят под стрес и са в графата „лабилни”. По въпроса световните здравни органи са направили над 50 отделни изследвания и всички са категорични в заключенията си – медийното отразяване може да провокира подражание. Достатъчно е да си представим колко хора, страдащи от депресия или разстройство на личността, могат да се припознаят в човека, отнел живота си, и постепенно да узреят за идеята „И аз мога да го направя!” А после да вземат и фаталното решение да го имитират!

Само единици обаче обърнаха внимание на възможните последствия. И още на следващия ден ни бе предложена нова черна серия, „защото се чете”. „Пожар в кухня на хотел ...”, „Два тона сено изпепелени в село Охрид” и още един самозапалил се (слава Богу, оказа се инцидент). „Огнен ужас в Сандански!”, гръмнаха няколко новинарски сайта, разказвайки как беден мъж с психични отклонения случайно е пламнал от кандило в двора на църква. Като капак между снимките с пламъци се промуши и трупът на възрастен мъж, внезапно починал на софийски тротоар. А спешните медици едва спасиха живота на 21-годишен младеж, нагълтал се с успокоителни, защото скъсал с гаджето.

Ако пламъците на горяща жива факла пред очите на агонизиращата ни държава са сензация за медиите, значи има нещо съвършено сбъркано в цялото ни общество. Моралните присъди лесно се издават, но медиите трябва да осъзнят, че този път се самозабравиха. Би трябвало да им пука не само какво казват и показват на хората, но и по какъв начин го правят, защото носят основната отговорност за последствията. Посланията моделират нагласи, а нагласите провокират действия. И ако „отговорните” медии искат трагедията на един да не се превърне отново в пример за десетки, е необходимо да преодолеят абстиненцията си към кървави събития и да си припомнят какво е сензация според правилата за добра журналистическа практика.

В противен случай съществува сериозен риск да изгорят... В медийния огън на собственото си самоубийство.

---

И малко история

Най-ранните доказателства за влиянието на медиите върху поведението на потенциалните самоубийци са открити в края на 18 век. През 1774 г. Гьоте публикува сантименталния роман „Страданията на младия Вертер”, в който героят се застрелва от любов към жена, която не може да има. След излизането от печат книгата е замесена в поредица от самоубийства в цяла Европа – много от хората, които умират, са облечени като Вертер, или са открити с копие на романа в себе си. В последствие трудът на Гьоте е забранен в няколко европейски държави.

Свидетелствата за т. нар. подражателно самоубийство в резултат на журналистически репортаж, отразяващ самоубийство в новините, изглеждат смехотворни до 1970 г., когато американският социолог Д. П. Филипс представя свое проучване, в което ретроспективно сравнява броя на самоубийствата, станали докато първите страници на американските вестници отразяват подобни случаи, с броя на трагичните случаи, когато такива събития не се публикуват. Заключението е, че за изследвания период от 20 години, в 26 общо 33 месеца, в които печатните медии са поставяли трагедиите на челна страница, е регистрирано значително увеличение на случаите на самоубийства.