Основният дебат в България не е за геополитиката, не е за противостоенето Изток - Запад. Това обясняват по телевизията "говорещи глави", обслужващи премиера Румен Радев.

Този въпрос, видите ли, бил решен, твърдят те. Но не, не е решен и очевидно никога няма да бъде окончателно. 

България географски е на изток, а българският народ е твърде податлив на източните хибридни пропаганди. Но най-просветените българи твърдо настояват страната им да е част от западния свят.

Това противоречие бележи цялата история на Третата българска държава. То е основен въпрос и днес и няма защо да се правим, че вече всичко е решено.

Румен Радев, видите ли, нямало да ни извади от ЕС и НАТО. Да, няма да ни извади, защото не може.

Но вече ни изтръгна от всичко западно, от което можа. Например - от Коалицията на желащите за Украйна.

Не се съмнявайте, че ако можеше Радев и от НАТО, и от ЕС щеше да ни извади. Нищо, че един от основните аргументи на неговите защитници е, че е "натовски генерал".

Същите тези хора обясняват, че Илияна Йотова нямало как да е против Европа, защото е била евродепутат. То и Петър Волгин е евродепутат, ако така ще си говорим.

Антон Кутев, виден депутат от "Прогресивна България" (сега) преди дни каза в прав текст, че общата позиция на ЕС не е позицията на България. Когато Кутев говори, много често просто няма какво друго да се добави.

Точно това е основният дебат, включително на предстоящите президентски избори - Западът срещу Изтока. Още повече, че геополитиката не е тема само на външната политика, тя се отнася почти изцяло за вътрешната.

България трябва да е на Запад, на Запад и още на Запад - а не на Изток - по всички показатели. Най-малкото, защото всички искаме доходите и жизненият ни стандарт да са като тези на Запад.

У нас не трябва да има работещи бедни и прекалено големи социални неравенства. Така, както е на Запад.

Личните ни права и свободи трябва да са като тези на Запад. Възможностите ни за пътуване, обучение, правене на бизнес също трябва да са като западните.

Върховенството на закона у нас трябва да е като това на Запад. Корупцията трябва да се преследва така, както това се прави на Запад, където дори най-висши представители на властта биват съдени и осъдени.

В рамките на този дебат няма как да не се спомене, че по време на прехода всичко български правителства, които са гледали на Изток, са се проваляли в социално-икономическата сфера. Има много признаци, че и настоящото управление натам върви.

Дори противоречието статукво - промяна е проекция на дебата Изток - Запад. Статуквото е Изток - даваме властта на един голям бабаит и той се разпорежда какво да става.

Промяната е Запад - разделение на властите, либерална демокрация, пазарна икономика. Няма как хем да си за промяна, хем да си благосклонен към Путин.

В годините на прехода България много се приближи до Запада. Всичко хубаво, което се случило у нас, колкото и малко да е то, е било благодарение на Запада. Ако прозападните хора у нас бяха повече това приближаване щеше да е по-бързо и щеше да се усеща по-силно.

Но българският народ повече от десетилетие гласуваше за "големия бабаит" Бойко Борисов, а сега даде властта на Румен Радев, друг "голям бабаит". При това положение е логично, че сближаването ни със Запада и внедряването на неговите блага у нас върви трудно и бавно.

Но въпреки всичко имаме някои големи постижения. Тези постижения сега са заплашени от Владимир Путин, който води война в Украйна с намерението да я продължи и по на Запад.

България като част от Източна Европа също влиза в завоевателните намерения на Путин. И това беше казано на няколко пъти от височайши представители на Кремъл.

Затова българският национален интерес е да помагаме на Украйна възможно най-много. За да е сигурно, че Путин ще си остане в Русия, а България ще си остане на Запад и няма отново да бъде подчинена от Изтока.

Интересното е, че толкова много хора у нас не могат да видят нещо толкова просто - в половината си история България е била не само географски, но и политически част от Изтока. Пет века в Османската империя и още половин век в съветската.

И нищо хубаво не сме видели от това.