„Има основание за протести и за гражданско недоволство и по отношение на медийната свобода“, каза пред БНР Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация".

Преди дни излезе третото общоевропейско независимо проучване на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода на Европейския университет за състоянието на медийния плурализъм в европейската общност.

Проучването е за периода 2018-2019 г. и включва всички страни членки на ЕС, както и Албания и Турция. Докладът беше разпространен от Европейската комисия. Автори на българската част от изследването са Николета Даскалова, Нели Огнянова и Орлин Спасов. Този тип изследвания се правят от 2014 г. насам.

"Състоянието на медиите в България съвсем не е розово, а по-скоро яркочервено - символ на опасност", каза Даскалова.

Докладът се изработва на базата на стандартизиран въпросник, състоящ се от 200 въпроса, подредени в 20 индикатора в 4 тематични области - пазарен плурализъм, основна защита, социално включване и политическа независимост. 

"България е сред страните, които бележат най-високи нива на риск според доклада. В трите тематични области - пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване, медийния плуралиъм в България е с висок риск. Само за областта основна защита рискът е среден. Тоест България е в проблемните зони на ЕС. Изключвайки Албания и Турция, България е в топ 6 по този негативен критерий в съюза по отношение на политическата независимост и в топ 3 по отношение на плурализма като социалното включване - тоест развитие на местни и регионални медии и достъпът до медии на различни малцинства и уязвими групи“, поясни Николета Даскалова.

В доклада се отчита като риск липсата на данни какво точно се случва на българския медиен пазар. 

"Липсват данни кой какво точно притежава, какви дялове, кой какво печели и кой какво влияние има. Това само по себе си е риск. От години у нас има проблеми като недостатъчно развита конкуренция и с високата концентрация на медийния пазар."

„Проблематично изглежда и редакционната независимост от собственици и рекламодатели и тук също са отчетени високи нива на риск. Жизнеността на медийния пазар също не е особено висока. На фона на зачестили заплахи срещу журналисти, различни форми на посегателства, заплахи за убийство. Държавата не подпомага свободна журналистическа сфера, а се явява като един от ключовите фактори, източник на заплахи“, коментира още медийният експерт.

По отношение на агресията и атаките срещу журналисти на конференцията на ГЕРБ,  Даскалова каза:

"Да, има всички основания подобен случай да попадне в проучването за 2020 г., не е единственият подобен случай. Всъщност виждаме едно грубо, унизително и безпардонно отношение към журналисти. Фрапиращото е, че има риск не само, когато изготвят разследване, засягащо чужди интереси, а и когато изпълняват всекидневната си журналистическа дейност, като да репортерстват на партийна сбирка.

Нещо което не би трябвало да изисква някаква изключителна журналистическа предпазливост в една демократична страна, но виждаме че вие и вашите колеги трябва да се съобразявате с подобен род нападки. Неприятно е слаба дума, то е недопустимо!", заключи Даскалова.

От думите й стана известно още, че изводите от доклада за медийния плурализъм ще бъдат взети под внимание за европейския доклад за върховенство на закона.