Article_top

Децата от няколко столетия насам подлагат на изпитание издръжливостта си с историята за Синята брада – благородникът, чиито жени изчезвали загадъчно една след друга, докато не дошло възмездието. Но като всяка приказка, и тази история на Шарл Перо има корени в действителността. Известно е коя истинска историческа личност е останала завинаги в съзнанието на хората като Синята брада, но мнозина не знаят колко различна е истинската история от измислената.

Всеки, който пристига в Нант, столицата на Бретан, посещава туристическия квартал Буфе, където има малко площадче, заобиколено от белокаменни къщи и магазинчета. То излъчва типичната лежерност на туристическа забележителност, но преди почти 6 века на същото това площадче се е случило събитие, разтърсило Франция и останало завинаги в нейната история.

На 26 октомври 1440 г. на това място е екзекутиран героят от Стогодишната война, най-близкият съратник на Жана д`Арк, най-младият маршал в историята на Франция – барон Жил дьо Ре. Срещу него имало 50 обвинения – похищение на стотици деца, насилие, извращения, жертвоприношения. Достатъчно, за да гарантират изгарянето му на клада. Заради благородническия му произход са го удостоили с особена чест – удушили го, преди да го изгорят.

Екзекуцията на Синята брада. Илюстрация: Уолтър Крейн към приказки на Шарл Перо, 1914 г., Уикипедия

Историята на барона е като излязла от роман на Дюма. Потомък на най-знатните бретонски родове – Монморанси и Краон, Жил се ражда през 1404 г. в замъка Машкул на границата между Анжу и Бретан. Получава превъзходно образование, но на 11 години остава сирак и попада под опеката на дядо си, който предпочита да го обучава да върти меча, вместо да го остави да чете книги, както Жил предпочита. Така прави от него знаменит боец.

На 16 години младият благородник сключва брак с Катрин де Тоар, богата наследница, чиито земи увеличават владенията на Краон. Това е първата и единствената законна жена на Синята брада. За разлика от приказката, госпожата умира в дълбока старост, надживявайки с много години съпруга си.

Жената, отворила забранената стая, се моли за живота си на Синята брада. Илюстрация: Уолтър Крейн към приказки на Шарл Перо, 1914 г., Уикипедия

След женитбата си Жил дьо Ре се присъединява към двора на Шарл VII, полупризнат крал, който бил наричан „син на безумец и безпътница“ – нелюбезни определения за баща му Шарл VI и майка му Изабела Баварска. Кралят нямал сили да се справи с разрухата, до която Франция достигнала по време на Стогодишната война. Появата на Дьо Ре се оказва спасителна. Жил финансира и оглавява военни отряди, които воюват с англичаните, за да гарантира тронът на престолонаследника. По това време и благодарение на краля Жил се запознава с малкото селско момиче Жана от село Домреми. По-късно тя ще бъде наречена Орлеанската дева. Някои от по-късните хронисти разказват за внезапно пламналата любов на красавеца аристократ към странната селянка. Това не е сигурно, но е категорично, че Жана става изключително важна персона в живота на Жил дьо Ре.

Сражават се заедно при Орлеан и Жаржо. Жил дьо Ре, неудържим боец, на 25 години става най-младият маршал на Франция. Получава и друга привилегия – правото да постави на родовия си герб изображение на кралската хералдическа лилия.

Само след две години обаче Жана е пленена, а малко след това – изгорена на клада. Отношенията между Дьо Ре и краля се влошават и баронът се оттегля в замъка на съпругата си. Той е едва на 29 години и е постигнал всичко, което може да се постигне в живота на аристократ. Заживява в небивал разкош. В замъка има стотици рицари, пажове, музиканти, слуги. Дьо Ре попълва библиотеката си с редки ръкописи, финансира театрални постановки, прославящи подвизите на Жана д`Арк. Прогресивният му ум се отправя към нови предизвикателства. Той кани в замъка алхимици, които да търсят философския камък, еликсира на младостта. Първият етаж на замъка се превръща в лаборатория. Но това разточителство скоро го приближава към фалита. Жил дьо Ре започва да разпродава владенията си. Започва със замъка Шантосе, където някога е започнал семейния си живот с младата си съпруга.

Разточителните му навици и нетипичното за аристократ разпродаване на имуществото привличат вниманието на краля, но най-вече на църквата. В края на август 1440 г. в катедралата „Свети Петър и Павел“ в Нант епископът чете проповед, в която съобщава, че баронът е извършил гнусни престъпления с малолетни деца и юноши, че е виновен в греховете на сладострастието, содомия и сношения с демони. Епископът настоял всеки, който знае нещо по въпроса, да го съобщи на църковната управа. Оказало се, че има мнозина, готови да говорят.

Жил бил арестуван и прибран в подземията на Инквизицията. Първоначално отричал всичко, но след изтезания признал вината си. Жертвите, съобщени от доносници, вече били нараснали до 800. Всеки, който поне веднъж се бил приближавал до барона, бил готов да съобщи за някакво негово престъпление. Така на 26 октомври 1440 г. Жил дьо Ре извървял няколкото стъпала до кладата. На ешафода помолил публично за прошка и призовал хората да се молят за душата му. Бил толкова прочувствен, че целият площад ридаел. Сред хората, облечена в бяло, стояла единствената съпруга на човека, който щял да бъде наречен Синята брада – Катрин де Тоар.

Два века и половина по-късно се появява книгата на Шарл Перо „Приказките на моята майка Гъска, или истории и приказки от минали времена с поуки“. Именно там образът на Жил дьо Ре се появява за пръв път като Синята брада. Смята се, че Перо обединява историята на барона с древната бретонска легенда за граф Кономор, който убивал жените си.

Няколко са версиите защо е Синята брада. Според едни, Жил бил тъмнокос, а брадата му – толкова черна, че чак синеела. Според други, той бил рус, а брадата му – черна. Най-интересната легенда е за девицата Бланш, която се съгласила да се омъжи за барона, ако той ѝ отдаде душата и тялото си. След като се съгласил, тя се превърнала в Сатаната и оцветила брадата на Жил дьо Ре в яркосин цвят.

През 1992 г. по инициатива на писателя и историк Жилбер Пруто е организиран нов съдебен процес. В него участвали историци, юристи и журналисти, членове на Обществото на приятелите на Жил дьо Ре. Те събрали свидетелства, изучавали документи от архивите на Инквизицията, посетили замъците на барона. Специална съдебна колегия заседавала в Люксембургския дворец и произнесла нова присъда: Невинен! Според решението на съдебните заседатели от ХХ век, баронът наистина се занимавал с магия, но не е извършвал човешки жертвоприношения. Проблемите му произтекли от факта, че именията му били твърде апетитни и доста хора искали да сложат ръка върху тях. А и Жил дьо Ре често давал заеми и длъжниците му не държали да ги върнат.

Така, 552 години по-късно, било върнато доброто име на човека, останал в приказките като Синята брада. Почти като в приказна история, справедливостта възтържествувала, макар и късно.

Площад Славейков

 

Децата от няколко столетия насам подлагат на изпитание издръжливостта си с историята за Синята брада – благородникът, чиито жени изчезвали загадъчно една след друга, докато не дошло възмездието. Но като всяка приказка, и тази история на Шарл Перо има корени в действителността. Известно е коя истинска историческа личност е останала завинаги в съзнанието на хората като Синята брада, но мнозина не знаят колко различна е истинската история от измислената.

Всеки, който пристига в Нант, столицата на Бретан, посещава туристическия квартал Буфе, където има малко площадче, заобиколено от белокаменни къщи и магазинчета. То излъчва типичната лежерност на туристическа забележителност, но преди почти 6 века на същото това площадче се е случило събитие, разтърсило Франция и останало завинаги в нейната история.

На 26 октомври 1440 г. на това място е екзекутиран героят от Стогодишната война, най-близкият съратник на Жана д`Арк, най-младият маршал в историята на Франция – барон Жил дьо Ре. Срещу него имало 50 обвинения – похищение на стотици деца, насилие, извращения, жертвоприношения. Достатъчно, за да гарантират изгарянето му на клада. Заради благородническия му произход са го удостоили с особена чест – удушили го, преди да го изгорят.

Екзекуцията на Синята брада. Илюстрация: Уолтър Крейн към приказки на Шарл Перо, 1914 г., Уикипедия

Историята на барона е като излязла от роман на Дюма. Потомък на най-знатните бретонски родове – Монморанси и Краон, Жил се ражда през 1404 г. в замъка Машкул на границата между Анжу и Бретан. Получава превъзходно образование, но на 11 години остава сирак и попада под опеката на дядо си, който предпочита да го обучава да върти меча, вместо да го остави да чете книги, както Жил предпочита. Така прави от него знаменит боец.

На 16 години младият благородник сключва брак с Катрин де Тоар, богата наследница, чиито земи увеличават владенията на Краон. Това е първата и единствената законна жена на Синята брада. За разлика от приказката, госпожата умира в дълбока старост, надживявайки с много години съпруга си.

Жената, отворила забранената стая, се моли за живота си на Синята брада. Илюстрация: Уолтър Крейн към приказки на Шарл Перо, 1914 г., Уикипедия

След женитбата си Жил дьо Ре се присъединява към двора на Шарл VII, полупризнат крал, който бил наричан „син на безумец и безпътница“ – нелюбезни определения за баща му Шарл VI и майка му Изабела Баварска. Кралят нямал сили да се справи с разрухата, до която Франция достигнала по време на Стогодишната война. Появата на Дьо Ре се оказва спасителна. Жил финансира и оглавява военни отряди, които воюват с англичаните, за да гарантира тронът на престолонаследника. По това време и благодарение на краля Жил се запознава с малкото селско момиче Жана от село Домреми. По-късно тя ще бъде наречена Орлеанската дева. Някои от по-късните хронисти разказват за внезапно пламналата любов на красавеца аристократ към странната селянка. Това не е сигурно, но е категорично, че Жана става изключително важна персона в живота на Жил дьо Ре.

Сражават се заедно при Орлеан и Жаржо. Жил дьо Ре, неудържим боец, на 25 години става най-младият маршал на Франция. Получава и друга привилегия – правото да постави на родовия си герб изображение на кралската хералдическа лилия.

Само след две години обаче Жана е пленена, а малко след това – изгорена на клада. Отношенията между Дьо Ре и краля се влошават и баронът се оттегля в замъка на съпругата си. Той е едва на 29 години и е постигнал всичко, което може да се постигне в живота на аристократ. Заживява в небивал разкош. В замъка има стотици рицари, пажове, музиканти, слуги. Дьо Ре попълва библиотеката си с редки ръкописи, финансира театрални постановки, прославящи подвизите на Жана д`Арк. Прогресивният му ум се отправя към нови предизвикателства. Той кани в замъка алхимици, които да търсят философския камък, еликсира на младостта. Първият етаж на замъка се превръща в лаборатория. Но това разточителство скоро го приближава към фалита. Жил дьо Ре започва да разпродава владенията си. Започва със замъка Шантосе, където някога е започнал семейния си живот с младата си съпруга.

Разточителните му навици и нетипичното за аристократ разпродаване на имуществото привличат вниманието на краля, но най-вече на църквата. В края на август 1440 г. в катедралата „Свети Петър и Павел“ в Нант епископът чете проповед, в която съобщава, че баронът е извършил гнусни престъпления с малолетни деца и юноши, че е виновен в греховете на сладострастието, содомия и сношения с демони. Епископът настоял всеки, който знае нещо по въпроса, да го съобщи на църковната управа. Оказало се, че има мнозина, готови да говорят.

Жил бил арестуван и прибран в подземията на Инквизицията. Първоначално отричал всичко, но след изтезания признал вината си. Жертвите, съобщени от доносници, вече били нараснали до 800. Всеки, който поне веднъж се бил приближавал до барона, бил готов да съобщи за някакво негово престъпление. Така на 26 октомври 1440 г. Жил дьо Ре извървял няколкото стъпала до кладата. На ешафода помолил публично за прошка и призовал хората да се молят за душата му. Бил толкова прочувствен, че целият площад ридаел. Сред хората, облечена в бяло, стояла единствената съпруга на човека, който щял да бъде наречен Синята брада – Катрин де Тоар.

Два века и половина по-късно се появява книгата на Шарл Перо „Приказките на моята майка Гъска, или истории и приказки от минали времена с поуки“. Именно там образът на Жил дьо Ре се появява за пръв път като Синята брада. Смята се, че Перо обединява историята на барона с древната бретонска легенда за граф Кономор, който убивал жените си.

Няколко са версиите защо е Синята брада. Според едни, Жил бил тъмнокос, а брадата му – толкова черна, че чак синеела. Според други, той бил рус, а брадата му – черна. Най-интересната легенда е за девицата Бланш, която се съгласила да се омъжи за барона, ако той ѝ отдаде душата и тялото си. След като се съгласил, тя се превърнала в Сатаната и оцветила брадата на Жил дьо Ре в яркосин цвят.

През 1992 г. по инициатива на писателя и историк Жилбер Пруто е организиран нов съдебен процес. В него участвали историци, юристи и журналисти, членове на Обществото на приятелите на Жил дьо Ре. Те събрали свидетелства, изучавали документи от архивите на Инквизицията, посетили замъците на барона. Специална съдебна колегия заседавала в Люксембургския дворец и произнесла нова присъда: Невинен! Според решението на съдебните заседатели от ХХ век, баронът наистина се занимавал с магия, но не е извършвал човешки жертвоприношения. Проблемите му произтекли от факта, че именията му били твърде апетитни и доста хора искали да сложат ръка върху тях. А и Жил дьо Ре често давал заеми и длъжниците му не държали да ги върнат.

Така, 552 години по-късно, било върнато доброто име на човека, останал в приказките като Синята брада. Почти като в приказна история, справедливостта възтържествувала, макар и късно.

Площад Славейков

Коментари

....

Интересна история. Доста народ е погубен просто ей така от Инквизицията по изфабрикувани обвинения и свидетели. То и у нас не е било много по-леко, ама не и чак толкова.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?