Article_top

Проф. д-р Христо П. Тодоров е преподавател по философия в НБУ. Роден е на 8 август 1958 г. в София. Завършва философия в Софийския университет през 1984 г. Специализирал е в Тюбинген (1990-1991), Бохум, Германия (1998-2000). Бил е учител в Националната гимназия за древни езици и култури. Преподавал е в Техническия университет в София, в Софийския университет, в Пловдивския университет, в Европейския университет „Виадрина“ във Франкфурт на Одер и в Нов български университет. От 2012 до 2016 г. е бил заместник-ректор на НБУ. Автор е на над 100 научни публикации на български, немски, английски, френски, испански и унгарски език. Преводач е на множество текстове от значими съвременни философи. Съавтор е на учебник по новия предмет гражданско образование за 11. клас на издателска група „Просвета“, който бе одобрен от Министерството на образованието и науката за ползване от новата 2020/2021 учебна година.

- Отговарят ли темите от учебните програми по човек и общество, история и цивилизации, философия и гражданско образование, което се въвежда за пръв път през тази учебна година, на актуалното състояние на българското общество?

Гражданското образование е предмет, който се отличава от останалите училищни предмети. В другите предмети се преподават знания от относително обособени науки – биология, математика, история, физика и пр. За разлика от тях гражданското образование обединява в себе си знания от различни науки: право, социология, политически науки, история, икономика, философия и др. Тези разнородни знания се представят в цялостната взаимовръзка на съвременния социален свят. Получава се  една многомерна картина от взаимно обуславящи се неща. В известен смисъл предметът гражданско образование обобщава знанията, усвоени от учениците в предходни години по редица предмети – човек и общество, история и цивилизации, философия, предприемачество и пр. Въпросът дали тези знания отговарят на съвременната българска реалност няма съвсем еднозначен отговор – вероятно донякъде да и донякъде не. Едва ли сме чак съвършени. Като автори на учебника по гражданско образование обаче ние съзнателно сме си поставяли за цел нашите уроци да се отнасят към съвременни български реалии, да повдигат актуални и остри за България, Европа и света въпроси, да са близки до всекидневния опит на съвременните български младежи и да са написани на разбираем за тях език. Ще разберем доколко сме успели едва след като имаме първите отзиви от използването на учебника в реален образователен процес.

- Мина вече месец на антиправителствени протести. От това, което виждаме и чуваме по площадите, може ли да заключим, че у нас вече има зряло гражданско общество?

Протестите свидетелстват, че в нашата страна има групи будни и решителни граждани, готови да вложат силите и времето си в защита на значима обществена кауза. Повечето от протестиращите са осъзнати, политически активни хора с високи изисквания към морала и начина на упражняване на властта. Тяхната активност влияе положително върху политиката. Гражданските протести и гражданското неподчинение са може би най-зрелищните, но не и единствените форми на гражданска активност. Демокрацията познава различни видове публични действия на гражданите, с които те участват в обществения живот – подписки, петиции, демонстрации, мълчаливи бдения, бойкоти, граждански инициативи в името на различни каузи, доброволчество и пр. Именно защото гражданите се ангажират с решаване на обществени проблеми, демократичната политика не е единствено и само администриране. За зрелостта на гражданското общество може да се съди по обхвата, интензивността и разнообразието на гражданската активност, както и по степента на нейната осмисленост и публична артикулираност. Критерий за зрелост е и участието в изборите. Краткият отговор на въпроса ви е: у нас в момента има висока гражданска активност, но все пак би било преждевременно да се каже, че има зряло гражданско общество. За това трябва да са налице повече неща.

- Представени ли са подобни случаи на протести във вашия учебник по гражданско образование за 11. клас?

Да, имаме отделен урок по темата за гражданското участие и към него задача, която се отнася за ученическите протести за климата, инициирани от Грета Тунберг. Нашият учебник има и електронна версия. В нея имаме задача върху видеоматериал от протестите през зимата на 1997 г.

Новият учебник на "Просвета".

- Разглеждат ли се в учебника ролята на медиите и на социалните мрежи, проблемът с фалшивите новини?

Да, въпросът за медиите и социалните мрежи в нашия учебник е разгледан във връзка с темата за гражданското участие. Отделяме специално внимание на проблема с фалшивите новини и особено на това как те да бъдат разпознавани. Имаме и едно практическо занятие върху българския филм „Слава“, което има за цел да научи младежите да различават реалността от нейните медийни образи. Това са някакви, макар и може би скромни стъпки към формиране на медийна култура.

- Какви други теми ще изучават единайсетокласниците по гражданско образование от тази учебна година?

Учебникът обхваща три големи кръга от въпроси. В първия раздел се разглеждат основите на демократичната политика и ролята на гражданите в нея. Вторият е посветен на комплекса от въпроси, свързани със справедливостта, правата и отговорностите на гражданите, а в центъра на третия раздел са проблемите на личната и колективната идентичност. Тъй като ние, авторите на учебника, бихме искали учениците да се научат не само да разбират социалния свят с цялата негова сложност, но и да действат в него като будни и ангажирани хора, в учебника по-голямата част от уроците са с практическа насоченост. Предвидили сме голям брой задачи за самостоятелна работа, имаме няколко задачи за работа върху документални и игрални филми, немалко място е отделено на самостоятелната подготовка на проекти и на участието в дискусии. Този практически аспект е още по-силно изразен в електронната версия на учебника. С ясна практическа ориентация са и методическите указания, включени в книгата за учителя към него.

- А какво ще изучават от догодина по гражданско образование в 12. клас?

Чрез съдържанието на учебника за 12. клас се търси продължение, разширяване и надграждане на усвоеното по предмета гражданско образование през предходната година. И тук се предвижда да има три раздела. В първия раздел се разискват устройството на държавната власт, структурата и функциите на българските и европейските институции и гражданският контрол върху институциите. Фокус на втория раздел са изцяло икономически проблеми – въпроси на собствеността, стопанската политика, социалната политика и политиката на устойчиво развитие. В третия раздел намират място въпроси на глобализацията и мястото на България в глобалните процеси. Тук делът на практическите занятия е дори по-голям, отколкото в учебника за 11. клас.

- Може ли да очакваме, че българското училище ще подготвя по-добре своите зрелостници за бъдещата им роля на граждани?

Много се надявам, че с въвеждането на предмета гражданско образование българското училище ще увеличи съществено приноса си за подобряване на гражданската култура на зрелостниците. В продължение на много години учители, неправителствени организации, медии, университетски преподаватели, издатели, просветни дейци и политици се опитваха да убедят обществеността в необходимостта от такъв предмет. Дълго време съществуваха непреодолими резерви по отношение на неговото въвеждане. Мнозина се опасяваха, че с него, подобно на някогашния научен комунизъм, в умовете на младите хора би се насаждала държавна идеология. Сега, след като вече предметът съществува и първите учебници са готови, думата имат учителите. От интелигентността, подготовката, креативността и старанието на учителите зависи дали предметът ще постига своите образователни цели. Организацията за началото на новия предмет е създадена. Служителите от МОН и областните инспекторати по образованието са висококвалифицирани, добре информирани и много съвестни хора. Като автори на учебника моите колеги и аз имаме голямо доверие у учителите, които ще започнат от есента да преподават гражданско образование. Имаме контакт с много от тях, с мнозина сме се срещали по националните олимпиади по гражданско образование и на други форуми на МОН и сме уверени, че имаме сили да доведем общото начинание до успех.

 

Проф. д-р Христо П. Тодоров е преподавател по философия в НБУ. Роден е на 8 август 1958 г. в София. Завършва философия в Софийския университет през 1984 г. Специализирал е в Тюбинген (1990-1991), Бохум, Германия (1998-2000). Бил е учител в Националната гимназия за древни езици и култури. Преподавал е в Техническия университет в София, в Софийския университет, в Пловдивския университет, в Европейския университет „Виадрина“ във Франкфурт на Одер и в Нов български университет. От 2012 до 2016 г. е бил заместник-ректор на НБУ. Автор е на над 100 научни публикации на български, немски, английски, френски, испански и унгарски език. Преводач е на множество текстове от значими съвременни философи. Съавтор е на учебник по новия предмет гражданско образование за 11. клас на издателска група „Просвета“, който бе одобрен от Министерството на образованието и науката за ползване от новата 2020/2021 учебна година.

- Отговарят ли темите от учебните програми по човек и общество, история и цивилизации, философия и гражданско образование, което се въвежда за пръв път през тази учебна година, на актуалното състояние на българското общество?

Гражданското образование е предмет, който се отличава от останалите училищни предмети. В другите предмети се преподават знания от относително обособени науки – биология, математика, история, физика и пр. За разлика от тях гражданското образование обединява в себе си знания от различни науки: право, социология, политически науки, история, икономика, философия и др. Тези разнородни знания се представят в цялостната взаимовръзка на съвременния социален свят. Получава се  една многомерна картина от взаимно обуславящи се неща. В известен смисъл предметът гражданско образование обобщава знанията, усвоени от учениците в предходни години по редица предмети – човек и общество, история и цивилизации, философия, предприемачество и пр. Въпросът дали тези знания отговарят на съвременната българска реалност няма съвсем еднозначен отговор – вероятно донякъде да и донякъде не. Едва ли сме чак съвършени. Като автори на учебника по гражданско образование обаче ние съзнателно сме си поставяли за цел нашите уроци да се отнасят към съвременни български реалии, да повдигат актуални и остри за България, Европа и света въпроси, да са близки до всекидневния опит на съвременните български младежи и да са написани на разбираем за тях език. Ще разберем доколко сме успели едва след като имаме първите отзиви от използването на учебника в реален образователен процес.

- Мина вече месец на антиправителствени протести. От това, което виждаме и чуваме по площадите, може ли да заключим, че у нас вече има зряло гражданско общество?

Протестите свидетелстват, че в нашата страна има групи будни и решителни граждани, готови да вложат силите и времето си в защита на значима обществена кауза. Повечето от протестиращите са осъзнати, политически активни хора с високи изисквания към морала и начина на упражняване на властта. Тяхната активност влияе положително върху политиката. Гражданските протести и гражданското неподчинение са може би най-зрелищните, но не и единствените форми на гражданска активност. Демокрацията познава различни видове публични действия на гражданите, с които те участват в обществения живот – подписки, петиции, демонстрации, мълчаливи бдения, бойкоти, граждански инициативи в името на различни каузи, доброволчество и пр. Именно защото гражданите се ангажират с решаване на обществени проблеми, демократичната политика не е единствено и само администриране. За зрелостта на гражданското общество може да се съди по обхвата, интензивността и разнообразието на гражданската активност, както и по степента на нейната осмисленост и публична артикулираност. Критерий за зрелост е и участието в изборите. Краткият отговор на въпроса ви е: у нас в момента има висока гражданска активност, но все пак би било преждевременно да се каже, че има зряло гражданско общество. За това трябва да са налице повече неща.

- Представени ли са подобни случаи на протести във вашия учебник по гражданско образование за 11. клас?

Да, имаме отделен урок по темата за гражданското участие и към него задача, която се отнася за ученическите протести за климата, инициирани от Грета Тунберг. Нашият учебник има и електронна версия. В нея имаме задача върху видеоматериал от протестите през зимата на 1997 г.

Новият учебник на "Просвета".

- Разглеждат ли се в учебника ролята на медиите и на социалните мрежи, проблемът с фалшивите новини?

Да, въпросът за медиите и социалните мрежи в нашия учебник е разгледан във връзка с темата за гражданското участие. Отделяме специално внимание на проблема с фалшивите новини и особено на това как те да бъдат разпознавани. Имаме и едно практическо занятие върху българския филм „Слава“, което има за цел да научи младежите да различават реалността от нейните медийни образи. Това са някакви, макар и може би скромни стъпки към формиране на медийна култура.

- Какви други теми ще изучават единайсетокласниците по гражданско образование от тази учебна година?

Учебникът обхваща три големи кръга от въпроси. В първия раздел се разглеждат основите на демократичната политика и ролята на гражданите в нея. Вторият е посветен на комплекса от въпроси, свързани със справедливостта, правата и отговорностите на гражданите, а в центъра на третия раздел са проблемите на личната и колективната идентичност. Тъй като ние, авторите на учебника, бихме искали учениците да се научат не само да разбират социалния свят с цялата негова сложност, но и да действат в него като будни и ангажирани хора, в учебника по-голямата част от уроците са с практическа насоченост. Предвидили сме голям брой задачи за самостоятелна работа, имаме няколко задачи за работа върху документални и игрални филми, немалко място е отделено на самостоятелната подготовка на проекти и на участието в дискусии. Този практически аспект е още по-силно изразен в електронната версия на учебника. С ясна практическа ориентация са и методическите указания, включени в книгата за учителя към него.

- А какво ще изучават от догодина по гражданско образование в 12. клас?

Чрез съдържанието на учебника за 12. клас се търси продължение, разширяване и надграждане на усвоеното по предмета гражданско образование през предходната година. И тук се предвижда да има три раздела. В първия раздел се разискват устройството на държавната власт, структурата и функциите на българските и европейските институции и гражданският контрол върху институциите. Фокус на втория раздел са изцяло икономически проблеми – въпроси на собствеността, стопанската политика, социалната политика и политиката на устойчиво развитие. В третия раздел намират място въпроси на глобализацията и мястото на България в глобалните процеси. Тук делът на практическите занятия е дори по-голям, отколкото в учебника за 11. клас.

- Може ли да очакваме, че българското училище ще подготвя по-добре своите зрелостници за бъдещата им роля на граждани?

Много се надявам, че с въвеждането на предмета гражданско образование българското училище ще увеличи съществено приноса си за подобряване на гражданската култура на зрелостниците. В продължение на много години учители, неправителствени организации, медии, университетски преподаватели, издатели, просветни дейци и политици се опитваха да убедят обществеността в необходимостта от такъв предмет. Дълго време съществуваха непреодолими резерви по отношение на неговото въвеждане. Мнозина се опасяваха, че с него, подобно на някогашния научен комунизъм, в умовете на младите хора би се насаждала държавна идеология. Сега, след като вече предметът съществува и първите учебници са готови, думата имат учителите. От интелигентността, подготовката, креативността и старанието на учителите зависи дали предметът ще постига своите образователни цели. Организацията за началото на новия предмет е създадена. Служителите от МОН и областните инспекторати по образованието са висококвалифицирани, добре информирани и много съвестни хора. Като автори на учебника моите колеги и аз имаме голямо доверие у учителите, които ще започнат от есента да преподават гражданско образование. Имаме контакт с много от тях, с мнозина сме се срещали по националните олимпиади по гражданско образование и на други форуми на МОН и сме уверени, че имаме сили да доведем общото начинание до успех.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията