Близо три години след отстраняването на Иван Гешев България продължава да има изпълняващ функциите главен прокурор - Борислав Сарафов. Законодателят въведе шестмесечно ограничение за подобни мандати, но без изричен текст за заварените положения. А ВСС - също с отдавна изтекъл мандат - избягва темата и прехвърля топката на други институции.

Може ли обаче новият служебен правосъден министър Андрей Янкулов да направи нещо по въпроса, както вече се опита?

Това бе темата на Z-Каст, в който гостува Стефан Миланов - съдебен репортер и редактор на Клуб Z. Проблемът е дълбоко институционален.

"Когато се прави законови изменения intuitu personae, т.е. правени за един човек, резултатът е, че системата цикли още повече, а Сарафов си е там. Питам аз  - за кого го написаха този закон за 6 месеца, ако не единствено само заради лицата Борислав Сарафов и Георги Чолаков. И накрая го написваме така, че няма текст, който да казва какво става със заварените положения."

Това позволява и бившата дясна ръка на Гешев да изкара почти половин мандат на поста - а нищо не го спира да се кандидатира и когато процедурата най-после се задейства.

Всички решения обаче минават през едно - смяна на настоящия Висш съдебен съвет, а този въпрос, освен политически, е свързан и със състоянието на съдебната система.

"Ние имахме избори за Висш съдебен съвет, в които не се кандидатира нито един върховен съдия. Това за мене беше изключително показателно. Ако за най-отговорния орган, в който е концентрирана огромна власт, да не ти се яви нито един върховен съдия - това говори за сериозна демотивация в системата", отбеляза Миланов.

  • Можем ли да махнем позицията на главен прокурор изцяло, каквито предложения има?
  • Как се стига до това прокурори и съдии да тълкуват различно един и същ закон?
  • Какви инструменти има ръководството на прокуратурата, за да държи системата в подчинение?
  • По-добре ли ще е прокурорска колегия с превес на политическите представители?

Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 222.