Article_top

Бившият британски посланик в Минск Найджъл Гулд-Дейвис описа случващото се в Беларус като "последната фаза от преустройството на европейската политика, започнало през 1989 г.", пише в редакционен материал британският в. "Гардиън", цитиран от БТА.

Преди три десетилетия, когато демокрацията в Източна Европа бе възстановена, Беларус тръгна по друг път, като начело на държавата застана бившият ръководител на колхоз Александър Лукашенко. При избирането си за президент през 1994 г. Лукашенко се зае с изграждането де факто на една диктатура, основаваща се на безсрамно нагласени избори, отбелязва "Гардиън". Чак сега, повече от четвърт век по-късно, корумпираната му хватка върху властта започва да отслабва на фона на безпрецедентните демонстрации срещу поредните фалшифицирани избори, пише изданието.

Според беларуската избирателна комисия Лукашенко печели произведените в неделя избори с 80,23 процента от гласовете. Основният му опонент Светлана Тихановска печели само 9,9 процента, въпреки че проведе най-големите митинги в Беларус от времето на Съветския съюз. За да гарантира победата си, режимът на Лукашенко прибегна до обичайните си прийоми. Правозащитници съобщиха, че поне две хиляди души са били арестувани в навечерието на изборите в неделя, включително 9 членове на предизборната кампания на Тихановска. Смелото противопоставяне на демонстрантите срещу полицейското насилие обаче е сигнал за Лукашенко, че старите му похвати може вече да се окажат недостатъчни, отбелязва "Гардиън".

Победата на Лукашенко бързо бе призната от руския президент Владимир Путин, който не желае продемократично протестно движение да успее в съседен Беларус. От 2016 г. Европейският съюз смекчава санкциите срещу режима на Лукашенко отчасти заради надеждата си да изведе беларуския лидер от сферата на влияние на Путин и да го подтикне да поеме по пътя на реформите. ЕС отмени ограничителните мерки срещу хора, замесени в нарушаване на международните стандарти за произвеждане на избори и на правата на гражданите.

Демонстрантите в Беларус излагат на риск живота си и заради това тези мерки трябва да бъдат възобновени като минимален отговор, пише "Гардиън". Народното недоволство срещу нагласената победа на Лукашенко на изборите е безпрецедентно. Западът трябва активно да демонстрира солидарността си с исканията на опозицията за промяна. Великобритания трябва да вземе отношение. Международната общност трябва да направи всичко възможно, за да помогне на работата на независимите медии и на правозащитните организации в Беларус. Съществува реален риск Лукашенко да се опита да представи подобни действия като част от западен заговор. За западните демокрации обаче активната солидарност с кампанията на Тихановска за честни избори вече е нравствено задължение, обобщава британското издание.

 

Бившият британски посланик в Минск Найджъл Гулд-Дейвис описа случващото се в Беларус като "последната фаза от преустройството на европейската политика, започнало през 1989 г.", пише в редакционен материал британският в. "Гардиън", цитиран от БТА.

Преди три десетилетия, когато демокрацията в Източна Европа бе възстановена, Беларус тръгна по друг път, като начело на държавата застана бившият ръководител на колхоз Александър Лукашенко. При избирането си за президент през 1994 г. Лукашенко се зае с изграждането де факто на една диктатура, основаваща се на безсрамно нагласени избори, отбелязва "Гардиън". Чак сега, повече от четвърт век по-късно, корумпираната му хватка върху властта започва да отслабва на фона на безпрецедентните демонстрации срещу поредните фалшифицирани избори, пише изданието.

Според беларуската избирателна комисия Лукашенко печели произведените в неделя избори с 80,23 процента от гласовете. Основният му опонент Светлана Тихановска печели само 9,9 процента, въпреки че проведе най-големите митинги в Беларус от времето на Съветския съюз. За да гарантира победата си, режимът на Лукашенко прибегна до обичайните си прийоми. Правозащитници съобщиха, че поне две хиляди души са били арестувани в навечерието на изборите в неделя, включително 9 членове на предизборната кампания на Тихановска. Смелото противопоставяне на демонстрантите срещу полицейското насилие обаче е сигнал за Лукашенко, че старите му похвати може вече да се окажат недостатъчни, отбелязва "Гардиън".

Победата на Лукашенко бързо бе призната от руския президент Владимир Путин, който не желае продемократично протестно движение да успее в съседен Беларус. От 2016 г. Европейският съюз смекчава санкциите срещу режима на Лукашенко отчасти заради надеждата си да изведе беларуския лидер от сферата на влияние на Путин и да го подтикне да поеме по пътя на реформите. ЕС отмени ограничителните мерки срещу хора, замесени в нарушаване на международните стандарти за произвеждане на избори и на правата на гражданите.

Демонстрантите в Беларус излагат на риск живота си и заради това тези мерки трябва да бъдат възобновени като минимален отговор, пише "Гардиън". Народното недоволство срещу нагласената победа на Лукашенко на изборите е безпрецедентно. Западът трябва активно да демонстрира солидарността си с исканията на опозицията за промяна. Великобритания трябва да вземе отношение. Международната общност трябва да направи всичко възможно, за да помогне на работата на независимите медии и на правозащитните организации в Беларус. Съществува реален риск Лукашенко да се опита да представи подобни действия като част от западен заговор. За западните демокрации обаче активната солидарност с кампанията на Тихановска за честни избори вече е нравствено задължение, обобщава британското издание.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?