Article_top

Българският Брутен вътрешен продукт отбелязва срив от 8,2% през второто тримесечие на година спрямо съответното такова на предходната година. Това показват експресните оценки на икономическата ситуация в страната на Националния статистически институт. Спадът е по-голям в сравнение с първото тримесечие на 2020 г. - 9,8%. 

От НСИ допълват, че според методиката на Евростат данните се публикуват във възможно най-кратки срокове след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционното разработване на тримесечните модели. Тоест в окончателните данни може да има промяна, но е твърде вероятно те да следват тази настояща тенденция и числата да са сравнително близки. 

Така настоящата оценка показва, че към края на юни БВП достига в номинално изражение до малко над 27 млрд. лв. Реализираната добавена стойност пък е над 23,5 млрд. лева. 

Очаквано като елемент от БВП най-голям дял има крайното потребление. Външнотърговското ни салдо продължава да бъде положително. 

Сред основните причини за регистрирания икономически спад спрямо първото тримесечие са намаляването на износа на стоки и услуги. Тук сривът е с над 23%. Данните са логични, имайки предвид изключителната отвореност на българската икономика и тежката й зависимост от търговията със страните от ЕС.  

Припомняме, че вчера икономическият министър Лъчезар Борисов обяви, че макар данните да са неприятни (той не спомена числа), правителството е уверено, че в края на годината може да регистрира спад с под 7% - тоест по-нисък от прогнозите на Световната банка и Международния валутен фонд. 

Той беше доста оптимистично настроен по отношение на сравнението на спада в България и други страни в Европа като Великобритания. Лондон отбеляза брутален исторически срив на активността с над 20%. Средното за страните от ЕС е намаляване на БВП с около 10%, но номиналното изражение за България е тежко, имайки предвид големината на нашата икономика, сравнена с другите държави.

 

Българският Брутен вътрешен продукт отбелязва срив от 8,2% през второто тримесечие на година спрямо съответното такова на предходната година. Това показват експресните оценки на икономическата ситуация в страната на Националния статистически институт. Спадът е по-голям в сравнение с първото тримесечие на 2020 г. - 9,8%. 

От НСИ допълват, че според методиката на Евростат данните се публикуват във възможно най-кратки срокове след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционното разработване на тримесечните модели. Тоест в окончателните данни може да има промяна, но е твърде вероятно те да следват тази настояща тенденция и числата да са сравнително близки. 

Така настоящата оценка показва, че към края на юни БВП достига в номинално изражение до малко над 27 млрд. лв. Реализираната добавена стойност пък е над 23,5 млрд. лева. 

Очаквано като елемент от БВП най-голям дял има крайното потребление. Външнотърговското ни салдо продължава да бъде положително. 

Сред основните причини за регистрирания икономически спад спрямо първото тримесечие са намаляването на износа на стоки и услуги. Тук сривът е с над 23%. Данните са логични, имайки предвид изключителната отвореност на българската икономика и тежката й зависимост от търговията със страните от ЕС.  

Припомняме, че вчера икономическият министър Лъчезар Борисов обяви, че макар данните да са неприятни (той не спомена числа), правителството е уверено, че в края на годината може да регистрира спад с под 7% - тоест по-нисък от прогнозите на Световната банка и Международния валутен фонд. 

Той беше доста оптимистично настроен по отношение на сравнението на спада в България и други страни в Европа като Великобритания. Лондон отбеляза брутален исторически срив на активността с над 20%. Средното за страните от ЕС е намаляване на БВП с около 10%, но номиналното изражение за България е тежко, имайки предвид големината на нашата икономика, сравнена с другите държави.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?