Първа реакция по предложения от Борисов "проект за нова конституция” в частта правосъдие:

В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право - така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

Това е минимумът на препоръката, превес със само 1 глас не решава проблема с политическото влияние върху съдиите. Парламентарните избраници там трябва да са значително по-малко (не повече от 3-ма) и избрани не от бивши и настоящи магистрати, а адвокати, преподаватели по право и други изтъкнати юристи. Истинският парламентарен баланс е нужен в Прокурорската колегия, като непрофесионалните членове там трябва да са напълно независими в професионално отношение от главния прокурор, т. е. не трябва да са прокурори и/или следователи.

Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор предлагаме да бъде 5 години.

Кому е нужно главният прокурор отново да е в пакет с председателите на ВКС и ВАС? Ще се промени ли нещо в избора на т. нар. Трима големи? Кой ще може да номинира кандидати за поста главен прокурор?

Ще предложим главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи

Тук въпросът е какво ще е последствието при неприет доклад - импийчмънт на главния прокуор? Отделно защо изобщо е нужен главен прокурор? Върховната касационна и Върховната административна прокуратура могат да излъчват по един представител на ротационен принцип да представя докладите, оня на следствието ще чете шефът на НСлС.

Народното събрание може да изслушва главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор.

Какво ще е последствието при установяване на нарушения? Само с изслушвания ли ще приключат нещата? Ако да, значи не е никакво решение. Пълно отпадане на фигурата на главния прокурор, ръководството да се осъществява от ротационни ръководители във ВКП и ВАП.

Ще прекратим Висшия съдебен съвет и ще предложим създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна, и прокурорите и следователите, от друга.

Пълното разделяне на съдии и прокурори е положително и видимо продиктувано от дългогодишния натиск в тази посока и не на последно място - от исканията на настоящия протест.

Ще предложим към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори.

Това е част от горното, така че окей.

Ще предложим да се ограничат правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт.

Правомощията на министъра на правосъдието никога не са били някакъв проблем (Данаил Кирилов чак се чудеше как да не се възползва от тях), така че и това не е някакво решение.

Сума сумарум доста неамбициозно засега, но добра основа за водене на преговори с цел постигане на нещо истински смислено и значимо.

Емил Георгиев е адвокат, представител по индустриална собственост и университетски преподавател в УНСС. Живял е в Австрия, където е завършил право и е започнал да работи в пресечна точка между технологиите, маркетинга и правото. От 2011 г. има собствена кантора. Не членува в партия. На парламентарни избори и за Европарламента е бил кандидат в листите на "Демократична България".

Клуб Z публикува мнението на адвокат Георгиев от фейсбук профила му с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.