Отдавна беше важно гражданското образование да се включи като тема в гимназиалния курс. Няколко поколения следпреходни ученици излизаха от училище напълно неподготвени за съществуването си като граждани в условията на недоизградена държавност. Хаосът се задълбочаваше от незнанието.

Дълго децата бяха облъчвани от кресливите глашатаи на национализма, напоително бяха захранвани с фалшиви новини, които не знаеха как да отличат от истинските… Резултатът е – млади хора, които се учат в движение, при това взимайки пример от други държави, без познаване на чисто българските специфики на гражданското общество.

Вече са факт учебниците по темата. Електронният учебник на изд. „Просвета” – „Гражданско образование”, достъпен безплатно онлайн, е като буквар. Липсата на достатъчно граждански опит на вече 18-годишните единайсетокласници очевидно е причината да им се разясняват като на петокласници основни понятия – какво е демокрация, какво е държава, какво са малцинства… Някои от учениците, които тепърва ще се запознават с материята, вече ще са гласували, защото са пълнолетни.

Освен това една голяма част деца от маргинализирани групи ще приключат с образованието си след края на 10. клас според новата програма, което означава, че ще бъдат лишени от възможността да се запознаят с основите на гражданското общество. Практически важните теми на деня – политическото говорене, социалните и екологичните проблеми, начинът на функциониране на държавата и демокрацията – ще бъдат преподавани само на избрани. Така разслояването на обществото ще продължи – елитът срещу недообразованите маси ще се оформя още в училище.

Иначе учебникът, ако се разглежда като „буквар за обществото”, е добър. Разбира се, като се изключат някои парадокси. Твърде категорично и еднозначно например е обяснено определението на Макс Вебер за легитимността на властта. Според учебника, харизмата на водача придава легитимност на властта му. Германският социолог обаче, писал в края на XIX век, обяснява това в исторически аспект, а не като валидно за съвремието.

В крайностите между дълбокия академизъм и практиката попада и частта за медиите в учебника. Функцията на медиите е обяснена донякъде повърхностно – като фактори за пренасяне на новини и като формиращи общественото мнение институции. Непропорционално са разпределени темите за класическите и съвременните медии.

Социалните мрежи са оценени на една плоскост с класическите медии, като при това е внушено, че всеки може да бъде журналист, ако има достъп до социална медия. Именно това разбиране, витаещо в общественото съзнание през последните години, е един от факторите, които доведоха до срив в качеството на класическите медии и до загуба на доверие в професионалната журналистика. Подходът на авторите на учебника задълбочава проблема.

Опитът да се систематизира начинът, по който да се отделят фалшивите от истинските новини, е добра инициатива, ако беше по-задълбочен. Сред начините за разпознаване на фейк нюз например е включено изискване при всяка новина да се посочва автор, негов телефон или мейл. Това е практически невъзможно за новинарските дописки, а е и ненужно.

Дори в публицистичните текстове не е възможно всеки автор да прибавя лични данни като телефонния си номер и мейл. Също така противоречи на правилата на журналистиката във всяка новина да се цитира повече от един човек – понякога новините са свързани само с изявите на една личност и не винаги е възможно да бъдат включени други. Тази сравнителна повърхностност в подхода създава сериозни рискове, защото е защитена от академичния авторитет на авторите на учебника, които очевидно са далеч от журналистическата професия.

Интересен е подходът, който са избрали авторите на новия предмет. Те са включили видеоматериали като документални и игрални филми, върху които да се дискутира. Сред примерите е и филмът „Слава” на режисьорите Грозева и Вълчанов, заснет по истински случай.

Един от уроците в учебника е за Грета Тунберг – в темата за екологията и опазването на природата.

Изцяло позитивна е частта, свързана с интеграцията и отношението към малцинствата. Добре и простичко са обяснени основните проблеми, свързани с отношението към маргинализираните групи. Проблемът е, че този разговор влиза твърде късно в класните стаи.

Единайсетокласниците са вече завършени личности, които имат изградени устойчиви представи за света и те не винаги съвпадат с истинските граждански ценности. Една от причините е, че в ранните класове не се отделя достатъчно внимание на това и се набляга на патетични и идеологически оцветени наративи, илюстрирани с примери от класическата литература или с не особено точни тълкувания на историята.

Да се запозвнаваш с основите на гражданското общество в 11. клас е вече късно. Гражданското образование в този му вид трябва да започва по-рано, да се надгражда в продължение на години, основните му понятия трябва да са ясни на децата още в предпубертетна възраст – що е държава, как се четат новини, къде е мястото на социалните мрежи и как да се държим с малцинствата. Иначе просто наливаме там, където вече е пълно.

Площад "Славейков"