Делян Пеевски деребейства из България. Една голяма част от българите, включително Бойко Борисов, са преклонили главицата, за да не бъде отсечена.

Друга част от българите, най-голямата всъщност, стои отстрани и гледа сеир. Без да осъзнава, че така активно подпомага корпулентното деребействане.

Трета част от българите, ако се вярва на социолозите, пък вижда президента Румен Радев като алтернатива на Пеевски. "Кажи ми кажи, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее".

Румен Радев не може да бъде алтернатива на настоящото деребействане. Защото винаги е бил по-скоро негов придатък, по всички линии - и външна, и вътрешна.

Външна политика

Настоящият президент смята още отпреди войната в Украйна, че Крим е руски, а Европа трябва да не се съпротивлява срещу Путин, за да се установи "руский мир". Това не е алтернатива на политическа линия, според която преди няколко години не беше проблем да се построи набързо "Руско-турски поток" с пари от българските данъкоплатци в услуга на Путин.

Това не е алтернатива на политическа линия, която до неотдавна обясняваше как в Черно море трябва да има само платноходки. Политическа линия, чиито външен министър съвсем наскоро даде въздушен коридор през България на Путин, без той самият да го е искал.

Вътрешна политика

За настоящия президент съдебната реформа, чрез която да се постигне повече върховенство на закона и по-малко корупция, до неотдавна не беше нищо повече от междуличностни спорове по върховете на съдебната система. Преди време той заяви, че ще изготви свой проект за промени в Конституцията по тази тема, който така и не видя бял свят.

Трябва да се признае, че Радев все пак не сезира Конституционния съд по повод промените, свързани със съдебната реформа, извършени при правителството на Николай Денков. Тези промени бяха опраскани от съда, след като той бе сезиран от "Възраждане" и "Има такъв народ".

Но като цяло настоящият президент никога не е бил истински противник на корпулентното деребействане. Юмрукът беше по-скоро театрален жест, отколкото символ на реални действия и жалко за тези, които се подведоха по него.

Сред тях имаше и отделни представители на демократичната общност - партии, граждански организации, избиратели, които навремето се заиграваха с Румен Радев. По този повод - за разлика от други поводи - те заслужават сериозна критика.

Петното беше лепнато не само върху онези от демократичната общност, които се заиграваха с Радев, а върху всички. И тъй като сега отново има слухове за подобни заигравки, е много важно тези слухове да си останат само и единствено кафяви опорки, разпространявани от някои телевизии.

От "Дондуков" 1 викат "Боташ", а от "Дондуков" 2 им отговарят - сакове с кеш за магистрала "Хемус. Но "Боташ" не може да бъде алтернатива на саковете с кеш. Те са различни прояви на едно и също явление – евразийска корупция.

Бойко Борисов и Румен Радев се състезават кой е по-голям приятел на Виктор Орбан. Няма какво повече да се каже.

Не случихме на алтернативи

Масовият българин никак, ама никак не случва на алтернативи. Навремето алтернативата беше Симеон Сакскобургготски, после Бойко Борисов, сега се очертава да е Румен Радев.

Досегашните алтернативи още изначално много приличаха на политически инженеринг. А не на автентично обществено явление. Удобното подаване на топката от страна на Пеевски към Радев по темата с колите от НСО също навява подобни мисли.

България има една истинска алтернатива - безкомпромисна западна ориентация. Във всички аспекти - и външен, и вътрешен. Това означава: Пеевски, Борисов, Радев - всички вкупом на политическото бунище.

Досега българският народ на масово ниво осъзна коя му е истинската алтернатива само веднъж - през 1997 г., когато даде 137 мандата в парламента на ОДС и правителството на Иван Костов. Това обаче се случи, след като го докарахме дотам по магазините да няма хляб, а 1 долар да стигне 3000 лв.

Подобен процес вече върви. Справка - това, което имаме като бюджет към момента.

Да се надяваме, че този път народът ще се осъзнае по-рано. Преди корпулентното деребействане, заедно с фалшивите му алтернативи, да са го докарали отново до просешка тояга.