Външният министър на Путин заяви, че Русия признава изборите в Донецк и Луганск. Макар Путин още да не ги е признал официално, шефът на външното министерство и руските медии говорят от негово име. Псевдоизборите доказаха, че Путин не иска мирно решение на украинския конфликт. По-скоро целта му е да победи и унизи НАТО и САЩ. Путин е готов да рискува, без да се опасява от нови санкции и осъждане от страна на световната общност, и ясното разбиране на неговите намерения може да събуди НАТО и САЩ. Помпозността и обстоятелствата, при които премина встъпването в длъжност на новия премиер на Донецк, показват, че Минският мирен процес е мъртъв, и Европа и САЩ разбират, че са длъжни или да дадат отпор, или да капитулират.
Минският протокол бе подписан на 5 септември от представителите на Украйна, Русия и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики. Под зоркия поглед на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) хората, сложили подписите си, се договориха за режима на прекратяването на огъня, по време на който противоборстващите страни трябваше да съхранят позициите си на бойното поле, да изтеглят тежкото въоръжение и чуждестранните войски, а също така да възстановят границите под контрола на наблюдателите на ОССЕ. Минският догово също така призоваваше за провеждане на местни избори в Донецка и Луганска области в съответствие с украинския Закон за временното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска области. Украйна насрочи тези избори за 7 декември наред с парламентарните избори.
Нито едно от условията на Минския протокол не бе изпълнено от Русия и нейните поддръжници - сепаратистите. Руските войски и военната техника си останаха на местата. Украинските позиции извън пределите на Донецк и в пристанищния град Мариупол постоянно биват атакувани. Десетки украински войници загинаха по време на "примирието", а границата остава изцяло отворена за дългите конвои с бойци и оборудване, прииждащи от Русия.
В неделя (2 ноември - б.р.) лидерите на метежниците, които Русия подкрепя, проведоха избори не в съответствие с украинския Закон за изборите, а по правила, импровизирани от руски политически технолози. Като се позовава на "тайно непубликувано" споразумение, Владимир Путин твърди, че гласуването в Донецк и Луганск трябва да протича не "в съответствие с", а само "съгласувано с" с украинския избирателен закон. Играта на думи на Путин няма значение. Изборите, които се състояха на 2 ноември, нямаха нищо общо с украинското законодателство. Въпреки това руските медии представят съкрушителните победи на сурогатните бунтовнически лидери като абсолютно законни - нещо, което германските медии наричат "избори без опозиция". Макар Путин все още лично да не е признал резултатите от тези избори, неговият парламент и неговото външно министерство вече го направиха. Путин може за известно време да реши други да говорят от негово име, както често прави в напрегнати моменти.
Неделните фалшиви избори в Донецк и Луганск минаха по изпитания съветски сценарий. Сепаратистки "избирателни комисии" решаваха кои формални кандидати ще могат да бъдат опозиция на посочените от Русия. Някои избиратели повярваха в руските приказки и дойдоха доброволно. На други предлагаха пари или храна, за да се появят в избирателните участъци. Тези, които отказваха, ги заплашваха с лишаване от пенсия или работа, а понякога и с нещо по-лошо. Отворени бяха относително малко на брой избирателни секции, за да се създаде впечатлението, че избирателите се редят на дълги опашки и с нетърпение искат да подкрепят сепаратистите. На безпристрастните наблюдатели като тези от ОССЕ не им позволиха да наблюдават изборите. Вместо това наблюдатели от неистински организации от страни-сателити на Русия, за една от които бе избрано удобното название АССЕ (сепаратистките власти я наричаха ту Агенция, ту Асоциация за сигурност и сътрудничество в Европа - б.р.) се правеха, че гарантират "местността" на изборите. За разлика от парламентарните избори на Киев, на почти един милион бежанци от Донецка и Луганска области не бе дадена възможността да гласуват извън контролираните от сепаратистите територии. Те протестираха срещу тези избори по киевските улици.
Резултатите от екзит половете на сепаратистите свидетелстваха за широка подкрепа за поддържаните от Русия кандидати и същевременно съвсем малко гласове за "опозиционните" кандидати. Каква изненада! За разлика от майските референдуми за създаването на двете самопровъзгласили се народни републики, руските медии дори не си направиха труда да представят някакви удрящи тавана цифри на активност на неделните избори. Вместо това те говориха за фантастични цифри и огромен ентусиазъм.
Изборният фарс в Донецк и Луганск трябваше да създаде впечатление за политическата легитимност на двете самопровъзгласили се минидържави. По най-популярната в Русия информационна програма "Вести", по време на прякото предаване през целия ден, съобщаваха за дълги опашки, образували се още в 8 часа сутринта, и за голям брой международни наблюдатели. Камерата показваше щастливи и добре облечени избиратели, готови да дадат хвалебствено интервю за храбрите сепаратисти. Кореспондентът на мястото на събитието разказваше за празничното настроение и за концерта на площад "Ленин" в чест на и„радостните избори вечерта. Коментирайки изборите, "Вести" съобщи, че най-после Донбас получи политически представители, които могат да възстановят нормалните условия за живот и да започнат мирни преговори с централното правителство. Постановката бе добра, но много позната. В края на краищата, московските политически технолози придобиха опит в Крим.
Мнозинството руски зрители ще повярва на разказите на руските медии. Изборите в голяма степен ще бъдат игнорирани в САЩ, където вниманието бе отвлечено с изборите за Сенат на 4 ноември. Европа ще им отдели голямо внимание. Германският държавен телевизионен канал нарече изборите стремеж към "поява" на легитимност под контрола на "съмнителни наблюдатели". "Франс 24" смята, че целта на тези избори е „да осигурят определена степен н легитимност на импровизираните военни режими, които ги контролират" и "да продължат да подкопават и без това крехкото примирие между украинското правителство и въоръжените до зъби проруски сепаратисти".

Рядък случай на единен западен фронт

Западът е единен в своето осъждане на псевдоизборите от 2 ноември. Германската канцлерка Ангела Меркел каза на президента Владимир Путин по време на съвместен разговор с френския президент Франсоа Оланд и украинския Петро Порошенко, че "гласуването може да бъде проведено само в съответствие с украинското законодателство", че тези избори нарушават споразумението, одобрено от Русия, че "правителството на Германия не признава тези незаконни избори", и че тя говори от името на европейските лидери, които са единни по този въпрос.
По подобен начин президентът на САЩ Барак Обама заяви, че "Съединените щати няма да признаят каквито и да било избори, проведени в контролирани от сепаратистите райони, което не съответстват на украинските закони и които не се провеждат със съгласието и под контрола на украинското правителство". Дори обикновено сдържаният генерален секретар на ООН Бан Ки Мун "изрази съжаление за планираното от въоръжените сепаратистки групировки провеждане на техни собствени "избори" на 2 ноември в нарушение на конституцията и националното законодателство". Думите на Бан би трябвало да дойдат в повече на Путин, щом ги чува от любимата си организация, където той може да налага вето на неудобни резолюции.

Цените на признаването на псевдоизборите

Подкрепата на псевдоизборите ще има определена цена за Путин. Първо, това развенча илюзиите, че той иска да намери дипломатическо решение „, в резултат на което Украйна ще бъде единна, а ситуацията по границата ще бъде стабилна. Както се казва в репортажа на Би Би Си, тези избори ще убедят "САЩ и ЕС, че Русия и сепаратистите нямат сериозни намерения за разрешат кризата в Донбас по приятелски начин". Източници от ЕС предлагат същия извод - признаването на изборите от 2 ноември "сочи намерението на Москва да трансформира задънената ситуация в Източна Украйна в замразен конфликт, а не че тя подкрепя възстановяването на целостта на Украйна". Да се надяваме, че европейските политици няма да призовават към връщането на масата за преговори. Те трябва да разберат, че по-нататъшни преговори от позицията на по-слабия няма да дадат нищо.
Готовността на Русия да признае псевдоизборите вероятно е разтърсила малцината, повярвали наистина, че Путин иска да види Украйна силна, мирна и процъфтяваща и че той няма никакви териториални претенции освен към Крим (който, както те смятат, вече му принадлежи). Тези, които преди оправдаваха Путин, сега разбират, че в Путинова Русия не съществува друго мирно решение освен пълна капитулация пред него. Западът, НАТО и САЩ са смъртният враг. Путиновите медии лъжат и няма значение колко неправдоподобно може да звучи това, за да убеди човек в следното: разбира се, твърдят руските медии, най-съвременните руски ракети, танкове и други оръжия, а също така руските войски, не пресичат границата на Украйна; Путин в действителност не контролира лидерите на бунтовниците. Те намекват, че заговорниците от ЦРУ са убили изпълнителния директор на френската компания "Тотал" на пистата на московското летище, защото той искал да прави бизнес с Русия.
Второ, подкрепата от страна на Путин на псевдоизборите в Източна Украйна увеличава рисковете от нови санкции. След като Путин загуби надежда, че неговите "мирни усилия" в Минск ще бъдат възнаградени с отслабване на санкционния режим, той се отказа от своята шарада чрез открито подкопаване на Минския процес по всички възможни начини. Като минимум той е изправен пред действащите сега санкции още дълго време, а те се отразяват много негативно на Русия и Китай няма да я спасява. Сега се появи нова заплаха. Европа като че ли му припомни, че "все още има неизползвани ресурси в своя арсенал (от санкции)" Ако републиканците постигнат победа на 4 ноември (статията е публикувана часове, преди да стане ясно, че републиканците в САЩ печелят убедително и в Сената, и в Камарата на представителите - б.р.), ще се появи заплахата от това, че санкциите ще действат в продължение на няколко десетилетия. Да се надяваме, че Европа и САЩ ще се присъединят към Италия и ще замразят активите на най-близкото обкръжение на Путин, което санкциите предвиждат.

Путин смята, че дългата игра ще доведе до легитимиране

Действията на Путин показват, че легитимацията на неговите минидържави е награда, която малко превъзхожда световното осъждане или допълнителните санкции. Той счита това просто за заплахи, които едва ли ще бъдат последвани от действия. Надуването за готовността на Русия да използва ядрено оръжие, военните учения край спорните граници и постоянните полети във въздушното пространство на Прибалтика, Канада и Швеций безусловно ще успокоят подобна риторика, смята Путин.
Путин знае, че Западът води краткосрочна игра. Европейските страни просто мислеха за своите интереси, когато подтикваха Украйна къ лоша сделка за закупуване на руски газ, а не се придържаха към реален план за енергийна независимост. Човекът на Путин - новокоронясаният "премиер" на Донецката народна република Александър Захарченко, разкри стратегията със своето изявление за реакцията на световната общественост за изборите:
"99 на сто няма да бъдем веднага признати. Известно време ще живеем като непризнат регион."
Но Захарченко добави, че ако бунтовническите органи получат пълноценни атрибути на държавната власт (такива като победа на избори, независимо колко са фалшиви), те ще бъдат признати като законна държава. Следователно, те искат да създадат своя собствена централна банка и данъчна инспекция и да регистрират всички предприятия. Ако действа като държава, Донецката народна република неизбежно ще стане призната държава, заявява Захарченко. Същевременно те могат да играят ролята на вредител за Украйна, като останат зона на замразен конфликт.
Наскоро "избраните" лидери в Донецк и Луганск правят това, което другите подкрепяни от Русия региони правеха преди, за а се отделят от антируската независима държава. Региони на Грузия и Молдова вече трето десетилетие са самопровъзгласени републики със замразени конфликти. Новорусия, състояща се от Донецк, Луганск и други територии в Югоизточна Украйна и Молдова, едва ли скоро ще се появят на картата на света, но на много карти Крим вече е територия на Руската федерация. Постепенно светът ще приеме Новорусия на Путин и това ще стане неговото наследство Западът няма издръжливост и в края на краищата ще отстъпи. В това Захарченко и Путин са съгласни един с друг.

Рисковете за Путин

Самопровъзгласилите се народни републики в Донецк и Луганск искат пълномощия за административна власт, но те не са способни да управляват. Ако те наистина станат независими от Киев, те ще трябва да изплащат заплати и пенсии. Те ще трябва да субсидират слабата тежка промишленост на Донбас. Те ще трябва да плащат за природния газ. Те няма да могат да се държат дълго над водата без масивна финансова помощ от Русия. От друга страна, Русия осъзнава колко голямо бреме може да стане финансовата издръжка на Донбас. Москва още не се е отърсила от включването на Крим в своята финансова система и безпарична Русия даде на своите сурогатни държави да разберат, че не могат да разчитат на картбланш. В крайна сметка губещите ще се окажат жителите на Донецк, обречени на живот в мизерия и репресии.
Неопитните новоизбрани "премиери" като електротехника Захарченко представляват още една опасност за Путин. Те ще се превърнат в център на внимание за медиите. Те вече говориха за план за нападение срещу пристанищния град Мариупол точно когато примирието трябваше да се спазва. Другият така наречен лидер от Луганск се хвалеше с наличието на тактическо ядрено оръжие. Именно такива новобранци свалиха самолета на Малайзийските авиолинии. Следващата им простотия може да засенчи тази катастрофа.
Има рискове и в самия военен авантюризъм на Русия. Какво ще се случи, ако руски изтребители свалят изтребители на НАТО? Нещастни случаи задължително стават, когато агресорите поемат огромни рискове. нима ни очаква повторение на 1961 година над Балтийско море?