Article_top

Сблъсъците в сряда през нощта между полиция и протестиращи доведоха до 126 арестувани граждани и 80 ранени служители на реда. През целия ден имаше и случаи на граждани и агресивни демонстранти, които получиха различни форми на нараняване от лютивия спрей и палките на служителите на реда. Има и бити журналисти, отразяващи протестите. Клуб Z събра три истории на журналисти, които също са пострадали при отразяването на сблъсъците пред бившия Партиен дом в сряда през нощта.   

 Димитър Кенаров, журналист

Г-н Кенаров, какво доведе до вашия арест в сряда вечерта?

След 20 ч. вече бях на Ларгото в София с моя фотоапарат. За всеки случай бях взел каска заради летящите предмети, както и противогаз с надпис PRESS, който съм ползвал при отразяване на протестите в Турция. Полицията дълго време не се намесваше след 22 ч., когато започнаха безредиците и беше замеряна с предмети. В един момент бе даден сигнал за атака и силите на реда започнаха да използват сълзотворен спрей. Сложих си каската и противогаза, продължих да снимам видео със своя апарат, когато бяхме изтласкани към стената на сградата на президентската институция. Тогава ме грабнаха униформени и започнаха да ме влачат. Започнах да викам, че съм журналист, а и на челото ми пишеше, че е така, заради противогаза, който носех. 

Докато ме влачеха брутално към бул. „Дондуков“, не спирах да повтарям какво работя и защо съм на протеста. След като ме довлякоха до „Дондуков“, ме проснаха на земята, макар и да не съм се съпротивлявал, двама души седяха върху мен дълго време, за да ми сложат белезници. Започнах да се задушавам и им повтарях: „Не мога да дишам, не мога да дишам!“ Усетих, че губя съзнание и изпадам в паника. Но в отговор на моите думи друг полицай започна да ме рита в лицето. Единият от ритниците попадна в окото ми, за щастие в долната част в костта на окото и това ме спаси от по-тежко нараняване. 

Когато бях повален, камерата ми падна на земята, а някой от полицаите я ритна. И когато ме арестуваха, аз седях на земята, виждах я на няколко метра от мен и молих полицаите да ми я донесат. Те стояха мълчаливо. А накрая и самата камера изчезна. Все още не ми е върната. 

Какво стана после?

След като ми сложиха белезници, ни събраха заедно с около 40 други арестувани. Аз продължих да повтарям, че съм журналист, извадих си картата от портфейла, за да се легитимирам. Един полицай я погледна, отиде при свой началник, върна се, каза, че я е погледнал, и нищо не последва от това. Те много добре знаеха, че аз съм журналист. Поисках и тези, които ме пазеха, да се легитимират - не само че отказаха, но и не носеха обозначителни знаци.

Колко време ви държаха на улицата?

Бях държан близо три часа на паважа до бившия Партиен дом, след което дойдоха бусове да ни приберат в районните полицейски управления. Там обаче разбраха, че няма място никъде, и там чакахме близо час, затворени в единия от бусовете с други петима задържани. След като ни заведоха в 5-о РПУ, мен ме освободиха. Явно и от Асоциацията на европейските журналисти бяха вече информирали за моя случай и бяха започнали да ме търсят.

Тогава тези хора разбраха, че не могат да си позволят такъв произвол, и ме пуснаха след предупреждение и обяснение, в което написах всичко, което ви разказах. 

Имате ли обяснение защо бяха такива действията на полицията?

Абсолютно нямам такова. Това беше голям произвол. Аз не съм човек, който не е бил на такива места, стават грешки. Когато журналист отразява такива събития, може да му падне паве на главата от протестиращите, ще получи някоя палка от полицай в мелето. И аз нямаше да се оплаквам, ако това се бе случило. Такъв е рискът на работата. Въпросът е, че тук става дума за нещо съвсем различно. Има целенасочено задържане на журналист при легитимация. И нанасяне на побой. Не мога да си обясня този произвол. 

Защо?

Повечето полицаи бяха от провинцията. Един полицай дори ми каза: "Аз не дори не знам коя сграда пазя в момента." Затова виждам във всичко това някакъв вид издивяване от насъбралото се напрежение и явно съм попаднал на някакви биячи. Но дори и да е така, нямам обяснение защо 4 часа ме държаха арестуван, след като им казах, че съм журналист.

Какви ще бъдат вашите действия оттук насетне?

Ще си търся правата по съдебен път. Вече съм си изкарал медицинско свидетелство за получените контузии. Може да се види и на камерите, че аз не хвърлям камъни и не участвам в тези протести, а ги отразявам. Няма доказателства срещу мен, че съм участвал в провокации.

Николай Дойчинов, фоторепортер в агенция „Франс прес“

Г-н Дойчинов, какво стана в сряда през нощта?

Аз бяха с група фотографи, които отразявахме протеста. В момента, в който полицията започна да разпръсква протестиращите, ние тръгнахме от светофара на кръстовището пред Ларгото с жандармерията към административния вход на президентството. Жандармеристите се затичаха натам и направиха кордон, за да разделят демонстрантите на две. Ние с колегите така останахме откъм страната на фонтана на президентската институция. Там полицаите започнаха да бият и да дърпат различни хора. В един момент видях мой колега, сега е оператор в Киноцентъра, който беше целият в кръв. Тогава жандармерията започна да избутва хората към фонтана с щитове и агресивно притискане без предупреждение, че трябва да се отстъпва – директно бутаха в лек тръст. 

Аз тръгнах да отстъпвам, бях с други колеги фотографи, но до мен застана жандармерист. И усетих, че някой започна да ме удря по гърба с палка. Първо по каската, после по гърба. 

Какви бяха вашите действия?

Аз се обърнах, защото сметнах, че не е разбрал, че съм журналист. Вдигнах си апарата, за да го види, при което той директно ми удари апарата с палката и счупи обектива. 

Знаеха ли полицаите, че сте журналисти, които отразяват протеста?

За съжаление кадрите ми са неизползваеми, защото бе много тъмно. Но това, което виждам, е, че те правят една стена и притискат хората към фасадата на президентството. И оттам буквално на произволен принцип дърпат хора. Имам кадър, на който се вижда как един човек го влачат по земята. Друг човек също го дърпаха по подобен начин. Имали са за цел да разчистят мястото, без да се съобразяват с това кой какъв е. 

Какви са нараняванията ви?

От ударите с палката лакътят ми е сцепен. Ръката, с която държах фотоапарата, също ми е подпухнала. Имам и охлузвания по гърба. 

Защо действаха така полицаите?

Честно казано - не зная. Тази група, която те обградиха при служебния вход, не изглеждаше да е от някакви агресивни хора. Повечето дори си стояха там до наредените саксии. Предполагам, че целта беше да разгонят агитките, които ги замеряха. Но те отдавна се бяха изнесли оттам. 

Винаги има риск да те ударят с палка или да те напръскат със спрей. Нормално е да има объркване, всички носят каски и предпазни очила. Повечето хора носят и апарати, но моят апарат няма как да се обърка, не е любителски. И като го показах на жандармериста, той го прасна директно. 


Ладислав Цветков, фоторепортер, бТВ

Каква картина видяхте снощи?

Важно е да се каже, че винаги когато има подобни обстоятелства, възникват инциденти и това е нещо съвсем нормално. Аз съм противник на това журналистите, които отразяват подобни стълкновения, да го изкарват като някаква саможертва. Не, ние си вършим работата. Именно поради характера на обстоятелствата ние работим вътре и сме фокусирани върху това, което правим. Аз правя фотографии и наблюдавам това, което се случва през моя обектив. Аз снимах вечерта от едната страна откъм хотел „Балкан“, където полицията и жандармерията бяха изтласкали хората. Бе задържан един човек, натиснат в единия ъгъл. Аз снимах и в следващия момент бях напръскан в очите, и по-специално в лявото око с лютив спрей. 

Когато гледаш през обектива, ти не виждаш какво става около теб. Доста неприятно е това нещо. По-рано сутринта също бях пръскан от неизвестна посока, но по-леко. Вечерта бе по-неприятно. Благодаря на едни хора от съседно заведение, които ми дадоха кока-кола. Това е един от начините да неутрализираш този лютив спрей, когато ти попадне в очите. 

Как действаше полицията?

Директорът на СДВР през деня обяви, че ако ескалира напрежението, ще използват сила. А това на практика се случи и през нощта. Обикновено се стига до това, когато на даден протест, който протича съвсем нормално, вътре се вклинят агресивни групи, които преобръщат протеста и се стига до безредици. По мое лично мнение това става и целенасочено. За съжаление обаче никога полицията не стига докрай, за да се разбере кой е организаторът, кои стоят до организирането на тези хора. Ако си спомняте, подобен случай имаше и на протеста в София в началото на 2009 г., когато малка група от 20 души безчинстваше и заради тях бяха бити хора, които нямаха нищо общо с тях. 

Понякога става дума и за култура на протеста. Ако хората, които демонстрират нормално, не проявяват агресия, се отдръпнат, направят дистанция между подобна група, те ще станат много видими. И това ще е добър знак от протестиращите, че се разграничават от подобни лица. За съжаление това е трудно да се реализира. Често протестите са емоционални, хаотични и трудно би се стигнало до подобно нещо. 

 

Репортерът на Клуб Z Борислав Кръстев също пострада, отразявайки снощните протести. Неговият анализ на случилото се и причините за това:

 

Сблъсъците в сряда през нощта между полиция и протестиращи доведоха до 126 арестувани граждани и 80 ранени служители на реда. През целия ден имаше и случаи на граждани и агресивни демонстранти, които получиха различни форми на нараняване от лютивия спрей и палките на служителите на реда. Има и бити журналисти, отразяващи протестите. Клуб Z събра три истории на журналисти, които също са пострадали при отразяването на сблъсъците пред бившия Партиен дом в сряда през нощта.   

 Димитър Кенаров, журналист

Г-н Кенаров, какво доведе до вашия арест в сряда вечерта?

След 20 ч. вече бях на Ларгото в София с моя фотоапарат. За всеки случай бях взел каска заради летящите предмети, както и противогаз с надпис PRESS, който съм ползвал при отразяване на протестите в Турция. Полицията дълго време не се намесваше след 22 ч., когато започнаха безредиците и беше замеряна с предмети. В един момент бе даден сигнал за атака и силите на реда започнаха да използват сълзотворен спрей. Сложих си каската и противогаза, продължих да снимам видео със своя апарат, когато бяхме изтласкани към стената на сградата на президентската институция. Тогава ме грабнаха униформени и започнаха да ме влачат. Започнах да викам, че съм журналист, а и на челото ми пишеше, че е така, заради противогаза, който носех. 

Докато ме влачеха брутално към бул. „Дондуков“, не спирах да повтарям какво работя и защо съм на протеста. След като ме довлякоха до „Дондуков“, ме проснаха на земята, макар и да не съм се съпротивлявал, двама души седяха върху мен дълго време, за да ми сложат белезници. Започнах да се задушавам и им повтарях: „Не мога да дишам, не мога да дишам!“ Усетих, че губя съзнание и изпадам в паника. Но в отговор на моите думи друг полицай започна да ме рита в лицето. Единият от ритниците попадна в окото ми, за щастие в долната част в костта на окото и това ме спаси от по-тежко нараняване. 

Когато бях повален, камерата ми падна на земята, а някой от полицаите я ритна. И когато ме арестуваха, аз седях на земята, виждах я на няколко метра от мен и молих полицаите да ми я донесат. Те стояха мълчаливо. А накрая и самата камера изчезна. Все още не ми е върната. 

Какво стана после?

След като ми сложиха белезници, ни събраха заедно с около 40 други арестувани. Аз продължих да повтарям, че съм журналист, извадих си картата от портфейла, за да се легитимирам. Един полицай я погледна, отиде при свой началник, върна се, каза, че я е погледнал, и нищо не последва от това. Те много добре знаеха, че аз съм журналист. Поисках и тези, които ме пазеха, да се легитимират - не само че отказаха, но и не носеха обозначителни знаци.

Колко време ви държаха на улицата?

Бях държан близо три часа на паважа до бившия Партиен дом, след което дойдоха бусове да ни приберат в районните полицейски управления. Там обаче разбраха, че няма място никъде, и там чакахме близо час, затворени в единия от бусовете с други петима задържани. След като ни заведоха в 5-о РПУ, мен ме освободиха. Явно и от Асоциацията на европейските журналисти бяха вече информирали за моя случай и бяха започнали да ме търсят.

Тогава тези хора разбраха, че не могат да си позволят такъв произвол, и ме пуснаха след предупреждение и обяснение, в което написах всичко, което ви разказах. 

Имате ли обяснение защо бяха такива действията на полицията?

Абсолютно нямам такова. Това беше голям произвол. Аз не съм човек, който не е бил на такива места, стават грешки. Когато журналист отразява такива събития, може да му падне паве на главата от протестиращите, ще получи някоя палка от полицай в мелето. И аз нямаше да се оплаквам, ако това се бе случило. Такъв е рискът на работата. Въпросът е, че тук става дума за нещо съвсем различно. Има целенасочено задържане на журналист при легитимация. И нанасяне на побой. Не мога да си обясня този произвол. 

Защо?

Повечето полицаи бяха от провинцията. Един полицай дори ми каза: "Аз не дори не знам коя сграда пазя в момента." Затова виждам във всичко това някакъв вид издивяване от насъбралото се напрежение и явно съм попаднал на някакви биячи. Но дори и да е така, нямам обяснение защо 4 часа ме държаха арестуван, след като им казах, че съм журналист.

Какви ще бъдат вашите действия оттук насетне?

Ще си търся правата по съдебен път. Вече съм си изкарал медицинско свидетелство за получените контузии. Може да се види и на камерите, че аз не хвърлям камъни и не участвам в тези протести, а ги отразявам. Няма доказателства срещу мен, че съм участвал в провокации.

Николай Дойчинов, фоторепортер в агенция „Франс прес“

Г-н Дойчинов, какво стана в сряда през нощта?

Аз бяха с група фотографи, които отразявахме протеста. В момента, в който полицията започна да разпръсква протестиращите, ние тръгнахме от светофара на кръстовището пред Ларгото с жандармерията към административния вход на президентството. Жандармеристите се затичаха натам и направиха кордон, за да разделят демонстрантите на две. Ние с колегите така останахме откъм страната на фонтана на президентската институция. Там полицаите започнаха да бият и да дърпат различни хора. В един момент видях мой колега, сега е оператор в Киноцентъра, който беше целият в кръв. Тогава жандармерията започна да избутва хората към фонтана с щитове и агресивно притискане без предупреждение, че трябва да се отстъпва – директно бутаха в лек тръст. 

Аз тръгнах да отстъпвам, бях с други колеги фотографи, но до мен застана жандармерист. И усетих, че някой започна да ме удря по гърба с палка. Първо по каската, после по гърба. 

Какви бяха вашите действия?

Аз се обърнах, защото сметнах, че не е разбрал, че съм журналист. Вдигнах си апарата, за да го види, при което той директно ми удари апарата с палката и счупи обектива. 

Знаеха ли полицаите, че сте журналисти, които отразяват протеста?

За съжаление кадрите ми са неизползваеми, защото бе много тъмно. Но това, което виждам, е, че те правят една стена и притискат хората към фасадата на президентството. И оттам буквално на произволен принцип дърпат хора. Имам кадър, на който се вижда как един човек го влачат по земята. Друг човек също го дърпаха по подобен начин. Имали са за цел да разчистят мястото, без да се съобразяват с това кой какъв е. 

Какви са нараняванията ви?

От ударите с палката лакътят ми е сцепен. Ръката, с която държах фотоапарата, също ми е подпухнала. Имам и охлузвания по гърба. 

Защо действаха така полицаите?

Честно казано - не зная. Тази група, която те обградиха при служебния вход, не изглеждаше да е от някакви агресивни хора. Повечето дори си стояха там до наредените саксии. Предполагам, че целта беше да разгонят агитките, които ги замеряха. Но те отдавна се бяха изнесли оттам. 

Винаги има риск да те ударят с палка или да те напръскат със спрей. Нормално е да има объркване, всички носят каски и предпазни очила. Повечето хора носят и апарати, но моят апарат няма как да се обърка, не е любителски. И като го показах на жандармериста, той го прасна директно. 


Ладислав Цветков, фоторепортер, бТВ

Каква картина видяхте снощи?

Важно е да се каже, че винаги когато има подобни обстоятелства, възникват инциденти и това е нещо съвсем нормално. Аз съм противник на това журналистите, които отразяват подобни стълкновения, да го изкарват като някаква саможертва. Не, ние си вършим работата. Именно поради характера на обстоятелствата ние работим вътре и сме фокусирани върху това, което правим. Аз правя фотографии и наблюдавам това, което се случва през моя обектив. Аз снимах вечерта от едната страна откъм хотел „Балкан“, където полицията и жандармерията бяха изтласкали хората. Бе задържан един човек, натиснат в единия ъгъл. Аз снимах и в следващия момент бях напръскан в очите, и по-специално в лявото око с лютив спрей. 

Когато гледаш през обектива, ти не виждаш какво става около теб. Доста неприятно е това нещо. По-рано сутринта също бях пръскан от неизвестна посока, но по-леко. Вечерта бе по-неприятно. Благодаря на едни хора от съседно заведение, които ми дадоха кока-кола. Това е един от начините да неутрализираш този лютив спрей, когато ти попадне в очите. 

Как действаше полицията?

Директорът на СДВР през деня обяви, че ако ескалира напрежението, ще използват сила. А това на практика се случи и през нощта. Обикновено се стига до това, когато на даден протест, който протича съвсем нормално, вътре се вклинят агресивни групи, които преобръщат протеста и се стига до безредици. По мое лично мнение това става и целенасочено. За съжаление обаче никога полицията не стига докрай, за да се разбере кой е организаторът, кои стоят до организирането на тези хора. Ако си спомняте, подобен случай имаше и на протеста в София в началото на 2009 г., когато малка група от 20 души безчинстваше и заради тях бяха бити хора, които нямаха нищо общо с тях. 

Понякога става дума и за култура на протеста. Ако хората, които демонстрират нормално, не проявяват агресия, се отдръпнат, направят дистанция между подобна група, те ще станат много видими. И това ще е добър знак от протестиращите, че се разграничават от подобни лица. За съжаление това е трудно да се реализира. Често протестите са емоционални, хаотични и трудно би се стигнало до подобно нещо. 

 

Репортерът на Клуб Z Борислав Кръстев също пострада, отразявайки снощните протести. Неговият анализ на случилото се и причините за това:

Коментари

Колю Колев's picture
Колю Колев
арсений

Давам 10000 лева награда за

Давам 10000 лева награда за клип, който показва как арестуват или удрят стоящ на място човек, само за викане, без друга причина!

:)

"За 2 септември 2020 г. от Столична община са издадени три съгласувателни писма за провеждане на протестни действия в района. Съгласно Закона за събранията организаторите им носят отговорност за причинените вреди по време на провеждане на събитията и са длъжни да осигурят почистване на мястото след края на мероприятието."

:)

Столичани организират шествие на мира на 6 септември - "НЕ НА ОМРАЗАТА И РАЗЕДИНЕНИЕТО, ЕДНА БЪЛГАРИЯ - ЕДИНЕН БЪЛГАРСКИ НАРОД"

24 часа

...

Да ви пратя ли банковата си сметка? Имам видео как удрят няколко човека, стоящи на място, без да викат.
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

И как още си жив?

И как още си жив?

За Хаджиминетов

е този КОЛ - https://breaking.bg/wp-content/uploads/2020/09/Image_8965286_1302.jpg
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Мисирите се жалват, но-оооо...

Голям късмет са извадили вандалите, че полицията не е въоръжена с тухли, павета, винкели и коктейли молотов. Е, те тогава можеха да се оплакват. Обаче нали е демокрация и всеки социален отпадък има права, та се разминават с леки ожулвания, сълзи и хрема.
Nick F's picture
Nick F
Nick F

Абе....

Бурна офанзива от герберските тролчета. Поне един да беше вкарал мисъл, но имаме само рецитиране на мантри.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията