Article_top

Метафората за великото народно въстание мобилизира. Тя обаче създава лъжливата надежда за бърза и окончателна развръзка. Дори господин Борисов да прояви разум и утре да подаде оставка, гражданският натиск ще трябва да продължи - докато се реформира съдебната система и бъде въведен контрол над прокуратурата. А след това българите масово трябва да гласуват и да са готови да отделят още време за контрол на вота.

Дори и след това край няма да има. Каквото и мнозинство да дойде, то ще трябва да се страхува. Ще трябва да знае много добре, че във всеки един момент хората са готови да излязат на улицата. А за всичко това се изисква непрекъснат граждански натиск.

На някого може това да му звучи отчайващо, но аз мисля точно обратното. Непрекъснатият граждански натиск е не само наше право и задължение, но и източник на самочувствие на раждащия се народ. Усетили са го сигурно онези хиляди хора, които в четвъртък вечерта, 10 септември, развяваха светещите си телефони на площада.

Как се променя протестът

Що се отнася до властта, тя разчита на психологията. Например на следните развития:  старите (исторически, но и поколенчески) седесари все по-активно започнаха да обругават протеста, вероятно защото ревнуват, че никой не ги кани, никой не благоговее пред ценния им идеологически опит; аполитичните граждани просто се възмущават, че им се вдига шум; анализаторите, които не живеят от герберски проекти, се ориентираха, че стават по-интересни, ако зад протеста разкрият някой заговор, някой изборен апокалипсис - тогава ги канят по медиите, защото интересното продава.

В момента най-видимата промяна е относителното застаряване на протеста. Казват, че причината била отпътуването на студентите от чуждите университети. Струва ми се обаче, че това е само част от проблема. Всъщност демонстрациите започнаха да стават рутина и на младите явно им доскуча. Докато се отбраняваха палаткови лагери и водеха битки с полицията, имаше героика, усещане, че участваш в нещо голямо. Мирните демонстрации, колкото и многобройни и весели да са те, предполагат друга нагласа - търпение и чувство за дълг, които са характерни за по-възрастните. За да се върнат на площада младите, вероятно ще са нужни мобилизиращи събития като освобождаването на плажа в Росенец. Е да, и сега не минава ден без разкрития и скандали, но повечето си остават малко журналистическа абстракция. Да вземем Булгартабак - приватизиран, после съсипан, неустойките неплатени от корпулентния бизнесмен, а разследване от страна на прокуратурата - никакво. Възмутително е, но как да се направи от това разказ отвъд информацията в медиите, сцена на героичен сблъсък между "ние" и "те", а защо не - на солидарност с уволнените работници?

И все пак: психологията едва ли ще спаси властта. Вярно е, че сам по себе си протестът няма да промени страната: той не е план, а катастрофа, която принуждава управляващите панически да бъркат тестето. Започнаха да се пренареждат управляващите партии, промениха се драстично електоралните нагласи. Най-голямата новина от последните дни е критичната позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България срещу монополизирането на обществените поръчки, кражбата на бизнеси, правителствения рекет - всички онези теми, които са в центъра на протеста вече два месеца.

Към политическите критики ще започнат да се добавят други теми, каквато беше обгазяването в Русе. Както знаем, когато тръгне снежната топка на общественото недоволство, към нея ще се залепват все повече конкретни секторни проблеми, така че в един момент ще се появят прословутите социални искания, чиято липса сега отчуждава профсъюзите и крайно левите. Особено ако зимата се окаже тежка, както се очаква.

Опозоряването на България

Проблемите в България забеляза и Европа - не защото протестът е нещо невиждано, а заради новината, че президентът застана зад протеста. За опозоряването на страната допринесе и лъжата на главния прокурор, че той бил организирал срещата в Европейския парламент - оттам опровергаха твърдението му. Озадачаваща бе и позицията на председателката на комисията за защита от дискриминация, която вместо да защитава гражданите, за което получава огромна заплата, реши да брани правителството - пак от "дискриминация". Това, че България постепенно беше наредена при страните с проблеми с върховенството на закона, се случи и благодарение на възхитителната мобилизация на младите българи по света, прогонени от родината. А знаем, че ако се стигне до спиране на еврофондовете, ГЕРБ ще загуби основния лост на управлението си. Добавете към това загубата на легитимност, която ще блокира всеки опит за сериозни управленски решения. Представете си например само какво би станало, ако Бойко Борисов отново се опита да въведе сериозна карантина.

Да добавим и чисто естетическия момент: това, че българите - образовани или не, опозиционни или лоялни - се сблъскаха с удивителната простотия на управляващите. Със записи с гласа на премиера, на които трябва да пише "не се препоръчва за деца", с изказвания на лъжепатриоти, които представят народа си като "стадо". Добавяме надменното отношение към българската публичност на партии като ДПС. Добавяме и безумния символ на партийния дом, превърнат в анти-журналистически бункер и каскета на г-н Гешев, които възкресяват и образно тоталитарните времена. Вероятно погнусата ще се окаже важен фактор на следващите избори.

Демокрацията не е идилия, тя предполага непрекъснат сблъсък. Наша задача е да намерим новите форми на участие на гражданите, които не се примиряват вече да чакат да бъдат управлявани като "стадо" от избори до избори, а искат да контролират, да протестират, да изказват мнение. Вместо народно въстание аз предпочитам гражданско овластяване.

"Дойче веле"

 

Метафората за великото народно въстание мобилизира. Тя обаче създава лъжливата надежда за бърза и окончателна развръзка. Дори господин Борисов да прояви разум и утре да подаде оставка, гражданският натиск ще трябва да продължи - докато се реформира съдебната система и бъде въведен контрол над прокуратурата. А след това българите масово трябва да гласуват и да са готови да отделят още време за контрол на вота.

Дори и след това край няма да има. Каквото и мнозинство да дойде, то ще трябва да се страхува. Ще трябва да знае много добре, че във всеки един момент хората са готови да излязат на улицата. А за всичко това се изисква непрекъснат граждански натиск.

На някого може това да му звучи отчайващо, но аз мисля точно обратното. Непрекъснатият граждански натиск е не само наше право и задължение, но и източник на самочувствие на раждащия се народ. Усетили са го сигурно онези хиляди хора, които в четвъртък вечерта, 10 септември, развяваха светещите си телефони на площада.

Как се променя протестът

Що се отнася до властта, тя разчита на психологията. Например на следните развития:  старите (исторически, но и поколенчески) седесари все по-активно започнаха да обругават протеста, вероятно защото ревнуват, че никой не ги кани, никой не благоговее пред ценния им идеологически опит; аполитичните граждани просто се възмущават, че им се вдига шум; анализаторите, които не живеят от герберски проекти, се ориентираха, че стават по-интересни, ако зад протеста разкрият някой заговор, някой изборен апокалипсис - тогава ги канят по медиите, защото интересното продава.

В момента най-видимата промяна е относителното застаряване на протеста. Казват, че причината била отпътуването на студентите от чуждите университети. Струва ми се обаче, че това е само част от проблема. Всъщност демонстрациите започнаха да стават рутина и на младите явно им доскуча. Докато се отбраняваха палаткови лагери и водеха битки с полицията, имаше героика, усещане, че участваш в нещо голямо. Мирните демонстрации, колкото и многобройни и весели да са те, предполагат друга нагласа - търпение и чувство за дълг, които са характерни за по-възрастните. За да се върнат на площада младите, вероятно ще са нужни мобилизиращи събития като освобождаването на плажа в Росенец. Е да, и сега не минава ден без разкрития и скандали, но повечето си остават малко журналистическа абстракция. Да вземем Булгартабак - приватизиран, после съсипан, неустойките неплатени от корпулентния бизнесмен, а разследване от страна на прокуратурата - никакво. Възмутително е, но как да се направи от това разказ отвъд информацията в медиите, сцена на героичен сблъсък между "ние" и "те", а защо не - на солидарност с уволнените работници?

И все пак: психологията едва ли ще спаси властта. Вярно е, че сам по себе си протестът няма да промени страната: той не е план, а катастрофа, която принуждава управляващите панически да бъркат тестето. Започнаха да се пренареждат управляващите партии, промениха се драстично електоралните нагласи. Най-голямата новина от последните дни е критичната позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България срещу монополизирането на обществените поръчки, кражбата на бизнеси, правителствения рекет - всички онези теми, които са в центъра на протеста вече два месеца.

Към политическите критики ще започнат да се добавят други теми, каквато беше обгазяването в Русе. Както знаем, когато тръгне снежната топка на общественото недоволство, към нея ще се залепват все повече конкретни секторни проблеми, така че в един момент ще се появят прословутите социални искания, чиято липса сега отчуждава профсъюзите и крайно левите. Особено ако зимата се окаже тежка, както се очаква.

Опозоряването на България

Проблемите в България забеляза и Европа - не защото протестът е нещо невиждано, а заради новината, че президентът застана зад протеста. За опозоряването на страната допринесе и лъжата на главния прокурор, че той бил организирал срещата в Европейския парламент - оттам опровергаха твърдението му. Озадачаваща бе и позицията на председателката на комисията за защита от дискриминация, която вместо да защитава гражданите, за което получава огромна заплата, реши да брани правителството - пак от "дискриминация". Това, че България постепенно беше наредена при страните с проблеми с върховенството на закона, се случи и благодарение на възхитителната мобилизация на младите българи по света, прогонени от родината. А знаем, че ако се стигне до спиране на еврофондовете, ГЕРБ ще загуби основния лост на управлението си. Добавете към това загубата на легитимност, която ще блокира всеки опит за сериозни управленски решения. Представете си например само какво би станало, ако Бойко Борисов отново се опита да въведе сериозна карантина.

Да добавим и чисто естетическия момент: това, че българите - образовани или не, опозиционни или лоялни - се сблъскаха с удивителната простотия на управляващите. Със записи с гласа на премиера, на които трябва да пише "не се препоръчва за деца", с изказвания на лъжепатриоти, които представят народа си като "стадо". Добавяме надменното отношение към българската публичност на партии като ДПС. Добавяме и безумния символ на партийния дом, превърнат в анти-журналистически бункер и каскета на г-н Гешев, които възкресяват и образно тоталитарните времена. Вероятно погнусата ще се окаже важен фактор на следващите избори.

Демокрацията не е идилия, тя предполага непрекъснат сблъсък. Наша задача е да намерим новите форми на участие на гражданите, които не се примиряват вече да чакат да бъдат управлявани като "стадо" от избори до избори, а искат да контролират, да протестират, да изказват мнение. Вместо народно въстание аз предпочитам гражданско овластяване.

"Дойче веле"

Коментари

У нас има нужда от промяна на управленския модел,

а не от тъпотии като нищонезначеща "съдебна реформа".

Както не може да поправиш изгнил 30-годишен Опел "Рекорд" така, че да стане нов, така не можеш да поправиш изначално сбърканата българска политическа система, в която от 30 години министър-председателят е цар на държавата и подлога на олигарсите, народното събрание му е гумен печат, а останалите институции са му подвластни с множество нелепи правила, бъркани и "реформирани" преди всяко назначение и избор.

Илюзията "върховенство на закона", за която бълнуват тройкаджиите бракоразводни адвокати от жълтите павета и повтарячки като Дичев, няма да помогне на никой, ако законите са такива, каквито се приемат тук, от корумпираното народно събрание.

Липсата на лична отговорност за неизпълнение на служебните задължения на работливите калинки в институциите е още един огромен проблем, който няма да се реши от илюзиите за "съдебна реформа" и "върховенство на закона".

Всички знаем колко дела бяха загубени заради елементарни и нарочни прокурорски "гафове" - от Татарчев, който "изпусна" нарочно Огнян Дойнов (и така ни ощастливи с Клуб "З"), през Филчев, който дори сам се изпусна след като размаха брадвата, та до нарочното "изпускане" на мошеника на Костов и Доган Христо Бисеров от Цацаров. Всички знаем, че "загубилите" прокурори всъщност са се напечелили от "загубите".

Законите ни обаче са такива, че не може да се търси лична отговорност - и прокурорите напълно законно и недосегаемо се обогатяват, като губят "знакови" дела.

Начинът е промяна на конституцията, но промяна в резултат на обществено обсъждане, основано на подробно разглеждане на всички досегашни провали - на законодателя, на изпълнителната власт и на съдебната таква.

Искаме конституция, в която правомощията на властите да са разделени и противопоставени така, че дори да остане един олигарх срещу народа, да му е не трудно, а невъзможно да превземе институциите.

За жалост, малко хора разбират какви са истинските проблеми и единствено правилните решения.

Затова България още дълго време ще е клозетът на Европа.
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

Авторът на статията случайно да е забелязал, или чул президента Радев да е казал една дума против Васил Божков, да е изказали една дума против Цветан Василев, Баневи и компания ?
Но за сметка на това всеки ден иска оставката на Главния прокурор. Защо ли ?
Дали наистина смята, че хората не забелязват този факт ?
Извадената от ръкава на Решетников руска матрьошка, е най- неуравновесената и най-жалката политическа фигура след промените 1990 г.
Дори Първанов имаше повече балансиран подход, знаейки мястото си като президента.
Иван Панов's picture
Иван Панов
Ванко Американчето

?

Това Дойче веле си е чисто комунистическа станция.Трибуна на червената измет.
" Вместо народно въстание аз предпочитам гражданско овластяване." - а от това по голяма глупост не съм чувал.

Това дойче веле вие, комундрелите и едно време така го плюехте.

Слочаеност?
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Знаем какво искат анархо-педеругите

Естествено, гей-дружинката иска да живее в комуна с безплатна дрога и бира. Е, те на това се вика управление!

Как разпознаваме членовете на гей-дружинката?

Ами по аватарите с развяващи се имагинерни мъжки полови атрибути.
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

Най-много "обичам" да ми четат морал синчета и внучета на комунистическите прислужници !

О, да. Моделът трябва да се

О, да. Моделът трябва да се промени.... КОЙТО е чел Конституцията, е забелязал, че законодателната и изпълнителната власт имат някакъв контрол, но Съдебната - НЕ. Съдебната е самопораждаща се и самовъзпроизвеждаща се без контрол от избирателите. Трябва да се промени главата съдебна власт - съдии и прокурори се избират по професионалени данни от ВСС, но се одобряват и отзовават /при нужда/ от избирателите. И второто важно нещо - Избирателния кодекс - Аз съм ЗА машинно гласуване. Става бързо и лесно, хората могат да бъдат обучени предварително в демонстрационни центрове, броенето става без никакви грешки и невалидни бюлетини. Може да се прилага дълбока мажоритарност и при гласуване за партии /печелят тези, с най-много гласове, а не първия в листа печели винаги/ Особено внимание трябва към избирателните списъци. Активното регистриране е тежест, но ГРАО и МВР могат да "затегнат" режима за адресва регистрация. Защото СЕГА мнозина хора не могат да бъдат открити, направо са в нелегалност, с невярни и неоткриваеми адреси. И никакъв изборен туризъм! Всеки гласува в обявения си адрес по местоживеене. Ама бил в командировка? Ами ще се върне в неделя. На гърците държавата им осигурява връщане, даже от чужбина, и ги вози по островите кой от къде е. Самата конституция е добре балансирана, има много малко пропуски и нужда от прецизиране /без глава Съдебна власт, както писах/ Другите основни проблеми са в законите и "адвокатските" вратички в тях, както и в тежко формулираните норми и ужасните препратки! Абе депутати! Законът трябва да е кратък и ясен. Иначе и юристите взеха да се оплитат. Проблем е и моралът в политиката. Повечето партии станаха "лидерски", "центристко-популистки"! Няма идеология, няма връзка със социални групи, даже няма и прагматизм в програмите им. Аз искам, преди да гласувам, да знам точните намерения на партиите в областа на данъците, законите, външната политика. Вместо това - мъгла! И както сазваше Тодор Колев - и след мъглата - пак мъгла! ГЕРБ бил лош, добре.... Но никоя друга партия не ми обяснява за какво се бори. Аз съм човек от средната класа, образован, почтен, съвестен гражданин, по скоро с десни убеждения, отколкото център-популизъм, европеец по дух. Е няма партия която да отговаря на моите критерии! Чакам д-р Любо Канов и Димитър Бочев да номинират нещо читаво.

Заглавието! - Те не искат да

Заглавието! - Те не искат да бъдат управлявани като стадо..... Що бе, професоре? Те не искат, ами Вие, ами аз? Аз също не искам, но търся и чета проглами и се готвя за избори.... Избирам още от сега.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?