... Така бих поправил „колегата” Достоевски. Защото заради красотата само шамари съм ял. Не ви ли се вярва? Я отидете в чуждо село и започнете да сваляте най-красивата мома, абсолютната „вървела”? Ако не ви се ходи до село, може и в „Люлин” да опитате.

А я си хванете най-грозната, зла и свадлива, която „подсмърча, та и бърка езико у носо”. Най-много да ви се посмеят, да ви почерпят една ракия и да ви отпратят по живо, по здраво със съчувствено потупване по рамото. Та казвам , че красотата боли, нищо друго... Освен това и кроталите са красиви.

Топлотата обаче може да събере цялата красота на мирозданието.

Топлотата за щастие е една от най-жилавите добродетели. За разлика от другите мимолетни. Не всеки ден е Великден, както се казва, т.е. – не винаги си в църква и не винаги изпитваш Пасхална радост.

Но да изпитваш топлота и съпричастност към лузъра, вонящ на ракия в трамвая,  към жената, която видимо има проблеми от недостига на акъл, морал или бюст– това кой ти го забранява?

Топлотата е напълно универсална и общодостъпна – тя не се влияе от образователен ценз или позиция в пирамидата на т.нар общество. Може и да е академик и да е свестен, може да е и моят селски пияница Джоко.

Топлотата освен това е една от най-непретенциозните добродетели. За да симпатизираш, да вникнеш в нечия болка, да отрониш една сълза, или поне да кажеш едно „Ох!”, не е нужно да си чел есетата на Унамуно.

Топлотата е изключително изобилстващо благо – има я навсякъде, нещо като водата. Дори повече, защото и туарегите ще те посрещнат с топлота, а с водата при тях има известни затруднения. Е, някъде те „нагостявали” и с жена си – чувал съм, - но това вече ми се чини малко прекалено.

Топлотата е изобилстваща, защото са наистина единици тези, които с дарбите си може да лекуват болни, да виждат бъдещето или да прогонват бесове. Топлота може да има съвсем всеки.

Имам два много прости въпроса към теб:

А) Бил ли си на дъното истински смазан? Когато имаш чувството, че животът ти се пръска на хиляди миниатюрни късчета, които политат в безброй посоки. И че цялата вселена за един миг така „пренастройва” хода си, че всичко тръгва против теб? От някаква загуба, трагична болест или каквото там...

и...

Б) Гощавала ли те е селска баба? Независимо дали твоята собствена или случайна, при която си се озовал. Независимо дали с мекици или с една боб чорба. И в кухничката да мирише на добротия и несложност... А?

Едно бабешко посрещане и едни терлици сякаш масажират сърцето. Разгряват го. Ако е в критично състояние, може и да го събудят като с дефибрилатор....

Топлотата, за наше нещастие, е и сред най-пренебрегваните и забравени блага. От които иначе нищо не ни пречи да се ползваме „на корем”. Омърляни и увъртяни като пиле в кълчища в лъжите на т.нар. злободневие, просто сме я изтървали. Нея – една подадена ръка, една вечер на биричка и добра чуваемост към другия.

Е, да - има цена. Винаги трябва нещо да се плати. Често съм се изумявал как никой не иска да си плаща парното, а за кабелната телевизия никой не мрънка. Кое е по-важно – да ти е топло или какво прави Али Ръза?

Най-често ще трябва „да внесем на каса” себелюбието, егоцентризма, жестокосърдечието си. Мазолестата си душа. Желанието да стане моето. Но само тогава счупената вселена се подрежда.

Истинските неща често са потресаващо семпли. Понякога имаме нужда просто от една топла бабешка чорба, която да изкусаме със сърбане мълчаливо. А когато ти си този, който дава чорбата – е, по-красиво от това няма! В този смисъл съм съгласен с гореупоменатия „колега”.