Article_top

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и все още променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията - експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да почивате дори и през есента, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Градът на Алеко – Свищов, има забележителна история. Той възкръсва многократно от войни и опожарявания и всеки път става по-силен и значим за българите. Свищов е задължителна част от историческите обиколки на всяко семейство и посещението си заслужава винаги. Красивият Дунав, великолепните местни рибни рецепти, разкошната търговска гимназия, която може да съперничи по архитектура на всеки дворец, строежите на Колю Фичето и родната къща на Алеко Константинов са само малка част от забележителните преживявания в този красив град.

Църквата "Света Троица", излязла изпод ръцете на Колю Фичето.

Свищов се намира се на 237 км от София и на 85 км от Велико Търново. Въпреки че разстоянието не е голямо, до него се стига за близо 4 часа от София, тъй като пътят до  града е двулентов.

Движението не е натоварено, въпреки че на отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, който скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км и 4 часа заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ. От Свищов до Зимнич се стига с ферибот, който работи денонощно.

В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г. Град Novae е построен във формата на петоъгълник.

Останките от римското селище Нове.

Теодорих Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорих Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно. През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

По време на Руско-турската война (1806 – 1812) градът е опожарен от руските войски, а населението – преселено. Неофит Бозвели описва събитията в меморандум, изпратен до Високата порта:

„След завземането на Русчук, Свищов, Ряхово и други крайдунавски градове, генерал Кутузов и други преселиха българите, живеещи в тези земи, във Влахия на отсрещния бряг на Дунава, без дори да им оставят необходимото време да вземат със себе си своето имущество (...) и опожариха бедните им къщи с всичко в тях без никакво внимание нито милост към тези славяни.“

Пожарите унищожават и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. Към края на 1810 година, при рано настъпилата зима, реката замръзва, което позволява на населението да се завърне в опожарения град. В началото на 1811 година са възстановени 15 къщи, като Свищов постепенно става отново един от най-многолюдните градове по Дунав.

Пристанището на Свищов.

През юни 1877 година при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската война от 1877 – 1878, като Свищов де факто става и първият освободен български град. С преминаването на  голямата река в нощта на 26 срещу 27 юни същата година руснаците записват операцията като един от най-известните и успешни десанти във военната  история на света изобщо. Местността “Паметниците”, която е в непосредствена близост до руините на Нове, е мястото, от което тръгва победоносното шествие на руските войски. Днес то е любимо място за разходка и отдих на свищовлии.

Свищов е не само първият свободен български град, той може да напише „първи в България“ за много други събития.

Там през 1856 година с дарения от заможни българи е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.

Първото българско читалище.

В града Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с три цвята – бяло, зелено и червено. В Свищов е отворено и първото светско училище, тук е сформиран първият български хор „Янко Мустаков“ и хоровата традиция е жива и до днес.

Разходката из Свищов няма как да не започне с посещение на останките на античния град Нове. Те са сравнително добре проучени, благодарение на провежданите от доста  години  разкопки от съвместна българо-полска археологическа експедиция.

Следваща спирка на разходката минава през читалището. Началото му е поставено на 30 януари 1856 година. В дома на Димитър Начович се събират около четиридесет видни свищовски интелектуалци и възрожденци, които за пръв път подемат инициативата за развитие на читалищна дейност у нас.  През 1904 година Кирил Д. Аврамов прави щедър жест, като дарява на свищовската община 200 000 златни лева за построяване на сграда за театър и читалище. Съхранената традиция на първото в нашата страна народно читалище, е пренесена и в наши дни, а в чест на дарителите си – то отдавна се нарича “Еленка и Кирил Д.Аврамови”.

Логично е от читалището да се отиде до къщата на Алеко Константинов – най-именитият син на Свищов. Тя е превърната в музей, койт осъхранява част от личните вещи и предмети на Щастливеца. В дома му се намира и стъкленица, в която се пази пронизаното от куршум сърце на Алеко Константинов.

Друг символ на града е Часовниковата кула.

Часовниковата кула.

Намира се в центъра на града, в близост до Стопанската академия и със своите 23 метра височина няма как да не бъде забелязана. Построена е през 1763 година. В миналото часовниковите кули играят важна роля, тъй като до средата на 20 век повечето хора нямат джобен или ръчен часовник. Кулите са изграждани в центровете на населените места и често са най-високите постройки в селищата. Свищовската Часовникова кула е една от най-старите запазени в страната.

Най-внушителната като размер и съвършенство при изработката свищовска забележителност се смята, че е църквата “Света Троица”. Местните жители с право се гордеят с нея, тъй като това е едно от неповторимите творения, проектирани и построени от златните ръце на майстор Колю Фичето. Строителството започва на 14-ти април 1865 година и в разстояние на две години и четири месеца, благодарение на упорития труд на местните християни, храмът е завършен. На 19 септември 1867 г. новата църква, позната днес на всички като Съборна, е осветена и за пръв път посреща миряни. Сериозно засегната от земетресението през 1977 година, църквата дълги години беше подложена на реставрационни действия, но днес вратите й са отворени за всеки. Едно поверие привлича туристи към тази църква - до входа на църквата, още от времето на Уста Кольо били поставени две въртящи колони. Някога те били изработени от дърво, а по-късно заменени с мраморни. Смята се, че който успее да ги завърти едновременно, ще му се сбъдне едно желание.

Всъщност в града има една забележителност, която не е сред задължителите за посещение, но е наистина уникална като архитектура – търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“.

Фасадата на Търговската гимнназия.

Строежът ѝ започва през 1884 година. Димитър Хадживасилев дарява сумата за построяването й, а австрийският архитект Паул Бранк печели конкурса за проект на сграда, която е умален модел на сградата на Виенския университет. В сградата е заработило първото парно на Балканския полуостров. Строежът продължава 40 месеца – от 1 септември 1892 до декември 1895 г. и е на стойност 586 000 лева – към днешна дата около 8 милиона лева. При земетресението на 4 март 1977 г. таванът на сградата, аулата и учителската стая са разрушени. Повреден е механичният часовник на покрива над централната фасада. Цялото училище е напукано. Реставрирането продължава до 1984 г. Часовникът над централната фасада обаче заработва едва през 2002 г.

Търговската гимназия отвътре.

Възпитаници на тази гимназия са поетите Николай Лилиев и Ламар, Иван Хаджийски, Райко Даскалов, Добли Божилов. В нея е преподавал Владимир Димитров-Майстора.

Утвърждаването на града през 19-и век като важен търговски и образователен център съвсем естествено става причина и тук да се учреди висше училище. На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана лично от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр.Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов" с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки." Негов наследник днес е Стопанската академия.

Добре е да направите разходката с из Свищов в края на септември. Тогава се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“, съпроводен с множество културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е в атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране на вина и награждаване на винопроизводителите от региона.

 

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и все още променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията - експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да почивате дори и през есента, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Градът на Алеко – Свищов, има забележителна история. Той възкръсва многократно от войни и опожарявания и всеки път става по-силен и значим за българите. Свищов е задължителна част от историческите обиколки на всяко семейство и посещението си заслужава винаги. Красивият Дунав, великолепните местни рибни рецепти, разкошната търговска гимназия, която може да съперничи по архитектура на всеки дворец, строежите на Колю Фичето и родната къща на Алеко Константинов са само малка част от забележителните преживявания в този красив град.

Църквата "Света Троица", излязла изпод ръцете на Колю Фичето.

Свищов се намира се на 237 км от София и на 85 км от Велико Търново. Въпреки че разстоянието не е голямо, до него се стига за близо 4 часа от София, тъй като пътят до  града е двулентов.

Движението не е натоварено, въпреки че на отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, който скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км и 4 часа заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ. От Свищов до Зимнич се стига с ферибот, който работи денонощно.

В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г. Град Novae е построен във формата на петоъгълник.

Останките от римското селище Нове.

Теодорих Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорих Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно. През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

По време на Руско-турската война (1806 – 1812) градът е опожарен от руските войски, а населението – преселено. Неофит Бозвели описва събитията в меморандум, изпратен до Високата порта:

„След завземането на Русчук, Свищов, Ряхово и други крайдунавски градове, генерал Кутузов и други преселиха българите, живеещи в тези земи, във Влахия на отсрещния бряг на Дунава, без дори да им оставят необходимото време да вземат със себе си своето имущество (...) и опожариха бедните им къщи с всичко в тях без никакво внимание нито милост към тези славяни.“

Пожарите унищожават и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. Към края на 1810 година, при рано настъпилата зима, реката замръзва, което позволява на населението да се завърне в опожарения град. В началото на 1811 година са възстановени 15 къщи, като Свищов постепенно става отново един от най-многолюдните градове по Дунав.

Пристанището на Свищов.

През юни 1877 година при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската война от 1877 – 1878, като Свищов де факто става и първият освободен български град. С преминаването на  голямата река в нощта на 26 срещу 27 юни същата година руснаците записват операцията като един от най-известните и успешни десанти във военната  история на света изобщо. Местността “Паметниците”, която е в непосредствена близост до руините на Нове, е мястото, от което тръгва победоносното шествие на руските войски. Днес то е любимо място за разходка и отдих на свищовлии.

Свищов е не само първият свободен български град, той може да напише „първи в България“ за много други събития.

Там през 1856 година с дарения от заможни българи е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.

Първото българско читалище.

В града Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с три цвята – бяло, зелено и червено. В Свищов е отворено и първото светско училище, тук е сформиран първият български хор „Янко Мустаков“ и хоровата традиция е жива и до днес.

Разходката из Свищов няма как да не започне с посещение на останките на античния град Нове. Те са сравнително добре проучени, благодарение на провежданите от доста  години  разкопки от съвместна българо-полска археологическа експедиция.

Следваща спирка на разходката минава през читалището. Началото му е поставено на 30 януари 1856 година. В дома на Димитър Начович се събират около четиридесет видни свищовски интелектуалци и възрожденци, които за пръв път подемат инициативата за развитие на читалищна дейност у нас.  През 1904 година Кирил Д. Аврамов прави щедър жест, като дарява на свищовската община 200 000 златни лева за построяване на сграда за театър и читалище. Съхранената традиция на първото в нашата страна народно читалище, е пренесена и в наши дни, а в чест на дарителите си – то отдавна се нарича “Еленка и Кирил Д.Аврамови”.

Логично е от читалището да се отиде до къщата на Алеко Константинов – най-именитият син на Свищов. Тя е превърната в музей, койт осъхранява част от личните вещи и предмети на Щастливеца. В дома му се намира и стъкленица, в която се пази пронизаното от куршум сърце на Алеко Константинов.

Друг символ на града е Часовниковата кула.

Часовниковата кула.

Намира се в центъра на града, в близост до Стопанската академия и със своите 23 метра височина няма как да не бъде забелязана. Построена е през 1763 година. В миналото часовниковите кули играят важна роля, тъй като до средата на 20 век повечето хора нямат джобен или ръчен часовник. Кулите са изграждани в центровете на населените места и често са най-високите постройки в селищата. Свищовската Часовникова кула е една от най-старите запазени в страната.

Най-внушителната като размер и съвършенство при изработката свищовска забележителност се смята, че е църквата “Света Троица”. Местните жители с право се гордеят с нея, тъй като това е едно от неповторимите творения, проектирани и построени от златните ръце на майстор Колю Фичето. Строителството започва на 14-ти април 1865 година и в разстояние на две години и четири месеца, благодарение на упорития труд на местните християни, храмът е завършен. На 19 септември 1867 г. новата църква, позната днес на всички като Съборна, е осветена и за пръв път посреща миряни. Сериозно засегната от земетресението през 1977 година, църквата дълги години беше подложена на реставрационни действия, но днес вратите й са отворени за всеки. Едно поверие привлича туристи към тази църква - до входа на църквата, още от времето на Уста Кольо били поставени две въртящи колони. Някога те били изработени от дърво, а по-късно заменени с мраморни. Смята се, че който успее да ги завърти едновременно, ще му се сбъдне едно желание.

Всъщност в града има една забележителност, която не е сред задължителите за посещение, но е наистина уникална като архитектура – търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“.

Фасадата на Търговската гимнназия.

Строежът ѝ започва през 1884 година. Димитър Хадживасилев дарява сумата за построяването й, а австрийският архитект Паул Бранк печели конкурса за проект на сграда, която е умален модел на сградата на Виенския университет. В сградата е заработило първото парно на Балканския полуостров. Строежът продължава 40 месеца – от 1 септември 1892 до декември 1895 г. и е на стойност 586 000 лева – към днешна дата около 8 милиона лева. При земетресението на 4 март 1977 г. таванът на сградата, аулата и учителската стая са разрушени. Повреден е механичният часовник на покрива над централната фасада. Цялото училище е напукано. Реставрирането продължава до 1984 г. Часовникът над централната фасада обаче заработва едва през 2002 г.

Търговската гимназия отвътре.

Възпитаници на тази гимназия са поетите Николай Лилиев и Ламар, Иван Хаджийски, Райко Даскалов, Добли Божилов. В нея е преподавал Владимир Димитров-Майстора.

Утвърждаването на града през 19-и век като важен търговски и образователен център съвсем естествено става причина и тук да се учреди висше училище. На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана лично от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр.Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов" с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки." Негов наследник днес е Стопанската академия.

Добре е да направите разходката с из Свищов в края на септември. Тогава се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“, съпроводен с множество културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е в атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране на вина и награждаване на винопроизводителите от региона.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?