Article_top

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и все още променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията - експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да почивате дори и през есента, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Белоградчик едва ли е градче, за което не сте чували. Но фактът, че се намира на около 170 км от София (почти до границата със Сърбия) точно в оня край, по-известен като Северозападна(ла) България, показва, че колкото и да е известно мястото, е много вероятно никога да не сте стигали дотам. По-важното е, че именно тази усамотеност го прави идеално за целите на социално дистанцирания туризъм – отдалеченост, туристически обекти на чист въздух и множество малки семейни хотели, къщи за гости и квартири, които са идеални, ако предпочитате да не се разболявате от коронавирус, докато почивате.

През 2007 г. едно от най-живописните кътчета от България получи световна известност покрай избора на Новите седем чудеса на света – Белоградчишките скали не успяха да се преборят за място в реномирания списък, но пък определено привлякоха световното внимание.

И има защо, разбира се.

Мястото е древно. Първите свидетелства за живот в местността са от ранното Средновековие. Белоградчик е основан от древните римляни, които са построили едноименната крепост през I век. По-късно стените ѝ са разширени, като 70-метровите околни скали стават част от тях.

През XIV век - по времето на Видинското царство, градът е значим административен и културен център.

Едва ли може да се добави нещо за величието на Белоградчишките скали от онова, което вече е било написано за тях – уникален природен феномен на повече от 200 млн. години, оформен необичайно, като скалните образувания са оприличавани на човешки фигури – Конника, Мадоната, Адам и Ева, животни, пирамиди и всякакви други форми, с невероятен червено-жълт цвят... Ако не сте ги виждали на живо, нищо и никой не може да ви накара да почувствате величието им. Няма друг начин, докато не усетите как изронените от вятъра и дъжда дребни камъчета се търкалят под обувките ви, докато се катерите нагоре към някоя от площадките за наблюдение.

Хубавото на това, че евентуално ще видите скалите през есента е, че няма „да изгорите“ - през лятото на високото доста напича.

Освен най-популярната скална група непосредствено до града, скали има и на няколко километра наоколо. Всички скални групи са на територия дълга 30 и широка 7 километра. На запад от Белоградчик можете да видите скалите Еркюпия и Борич – ако сте с кола, ще стигнете лесно дотам, има път. В района на Латинското кале и Лепенишката пещера – може да видите друга скална група.

Само на стотина метра от Белоградчишката крепост се намира още една от причините да посетите мястото – местната астрономическа обсерватория на БАН. Тя има три мощни телескопа и, ако отидете след залез, ще видите, че звездите са толкова близо, сякаш аха и ще ги докоснете с пръсти.

През деня можете да разгледате оборудването на лабораторията, както и снимки на интересни космически обекти. Но не очаквайте да останете много впечатлени – усещането е малко като в социалистически музей от едно време – доста прашасало и овехтяло.

Но звездите... звездите си струват.

Може да не ви се вярва, но ако сте любители на музеите и галериите - Белоградчик има какво да предложи. Дори да ви се струва, че сте накрай света, тук всъщност има Исторически музей, Природонаучен музей и художествена галерия. В нея са изложени над 200 платна, включително на Майстора.

Истината обаче е, че ако сте стигнали до Белоградчик, едва ли е, за да гледате музеи и картини. Мястото е магическо не заради човешките творения, а заради божиите.

Само на двайсетина километра от града се намира една от най-красивите пещери в България – Магурата. Докато пътувате натам, следете внимателно пътя, защото е възможно да изтървете отбивката – табелата с отклонението за пещерата обикновено е скрита в шубраците.

Над 2500 м галерии. Яко, нали?! Доста ходене е, но пък е просторно и проветриво.

Внимавайте само да сте със стабилни подметки, защото влагата в пещерата е много коварна и лесно може да се подхлъзнете. Някои от залите са наистина с колосални размери, а в Триумфалната има дори и малко езеро – почти може да чуете Билбо Бегинс, който играе на гатанки с Ам-гъл. То и имената са им приказни – Зловещата галерия, Тронната зала, Прилепната галерия, Слънчевата зала...

Всички зали са свързани чрез галерии и тунели, навсякъде има изключително красиви сталактити, сталагмити и сталактони. И си носете дрешка – постоянната температура в пещерата е 12 градуса.

Най-красивата част от Магурата, разбира се, са нейните рисунки, датирани от различни периоди и рисувани с гуано от прилепи. През миналата година вандали надраскаха „Ради Павчо 2019 Антов“ именно на една от стените в Галерията с рисунките. Тя все още е затворена.

Обитавана от праисторически времена, в пещерата могат да се видят останките на човешката дейност от бронзовата епоха. Тук е открит и най-старият слънчев календар в Европа от последната част на епохата на неолита. Нарисуван е по стените на камерите и отбелязва 366 дни в годината.

Част от Магурата се използва като винарска изба заради постоянната температура. Тук е единственото място в България, където се прави шампанско по класически метод.

Недалеч от пещерата може да се види друга природна забележителност – Рабишкото езеро, най-голямото по площ вътрешно езеро в България. То представлява изцяло затворена система – водите му не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини.

Според учените езерото е на 3-4 млн. години, на колкото е прословутото Лох Нес в Шотландия. А, ако се задържите достатъчно дълго наоколо, все ще намерите някой местен да ви разкаже и легендите за Рабишкото езеро. Случайно или не и тези истории включват водно чудовище. И невинни девойки... Но ще ви оставим сами да откриете как завършват.

И между другото, ако си падате по палатките, районът около езерото е подходящ за къмпингуване. Но, ако предпочитате да си имате баня, само в Белоградчик има 15-ина чудесни семейни хотелчета и повече от 30 къщи за гости.

 

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и все още променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията - експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да почивате дори и през есента, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Белоградчик едва ли е градче, за което не сте чували. Но фактът, че се намира на около 170 км от София (почти до границата със Сърбия) точно в оня край, по-известен като Северозападна(ла) България, показва, че колкото и да е известно мястото, е много вероятно никога да не сте стигали дотам. По-важното е, че именно тази усамотеност го прави идеално за целите на социално дистанцирания туризъм – отдалеченост, туристически обекти на чист въздух и множество малки семейни хотели, къщи за гости и квартири, които са идеални, ако предпочитате да не се разболявате от коронавирус, докато почивате.

През 2007 г. едно от най-живописните кътчета от България получи световна известност покрай избора на Новите седем чудеса на света – Белоградчишките скали не успяха да се преборят за място в реномирания списък, но пък определено привлякоха световното внимание.

И има защо, разбира се.

Мястото е древно. Първите свидетелства за живот в местността са от ранното Средновековие. Белоградчик е основан от древните римляни, които са построили едноименната крепост през I век. По-късно стените ѝ са разширени, като 70-метровите околни скали стават част от тях.

През XIV век - по времето на Видинското царство, градът е значим административен и културен център.

Едва ли може да се добави нещо за величието на Белоградчишките скали от онова, което вече е било написано за тях – уникален природен феномен на повече от 200 млн. години, оформен необичайно, като скалните образувания са оприличавани на човешки фигури – Конника, Мадоната, Адам и Ева, животни, пирамиди и всякакви други форми, с невероятен червено-жълт цвят... Ако не сте ги виждали на живо, нищо и никой не може да ви накара да почувствате величието им. Няма друг начин, докато не усетите как изронените от вятъра и дъжда дребни камъчета се търкалят под обувките ви, докато се катерите нагоре към някоя от площадките за наблюдение.

Хубавото на това, че евентуално ще видите скалите през есента е, че няма „да изгорите“ - през лятото на високото доста напича.

Освен най-популярната скална група непосредствено до града, скали има и на няколко километра наоколо. Всички скални групи са на територия дълга 30 и широка 7 километра. На запад от Белоградчик можете да видите скалите Еркюпия и Борич – ако сте с кола, ще стигнете лесно дотам, има път. В района на Латинското кале и Лепенишката пещера – може да видите друга скална група.

Само на стотина метра от Белоградчишката крепост се намира още една от причините да посетите мястото – местната астрономическа обсерватория на БАН. Тя има три мощни телескопа и, ако отидете след залез, ще видите, че звездите са толкова близо, сякаш аха и ще ги докоснете с пръсти.

През деня можете да разгледате оборудването на лабораторията, както и снимки на интересни космически обекти. Но не очаквайте да останете много впечатлени – усещането е малко като в социалистически музей от едно време – доста прашасало и овехтяло.

Но звездите... звездите си струват.

Може да не ви се вярва, но ако сте любители на музеите и галериите - Белоградчик има какво да предложи. Дори да ви се струва, че сте накрай света, тук всъщност има Исторически музей, Природонаучен музей и художествена галерия. В нея са изложени над 200 платна, включително на Майстора.

Истината обаче е, че ако сте стигнали до Белоградчик, едва ли е, за да гледате музеи и картини. Мястото е магическо не заради човешките творения, а заради божиите.

Само на двайсетина километра от града се намира една от най-красивите пещери в България – Магурата. Докато пътувате натам, следете внимателно пътя, защото е възможно да изтървете отбивката – табелата с отклонението за пещерата обикновено е скрита в шубраците.

Над 2500 м галерии. Яко, нали?! Доста ходене е, но пък е просторно и проветриво.

Внимавайте само да сте със стабилни подметки, защото влагата в пещерата е много коварна и лесно може да се подхлъзнете. Някои от залите са наистина с колосални размери, а в Триумфалната има дори и малко езеро – почти може да чуете Билбо Бегинс, който играе на гатанки с Ам-гъл. То и имената са им приказни – Зловещата галерия, Тронната зала, Прилепната галерия, Слънчевата зала...

Всички зали са свързани чрез галерии и тунели, навсякъде има изключително красиви сталактити, сталагмити и сталактони. И си носете дрешка – постоянната температура в пещерата е 12 градуса.

Най-красивата част от Магурата, разбира се, са нейните рисунки, датирани от различни периоди и рисувани с гуано от прилепи. През миналата година вандали надраскаха „Ради Павчо 2019 Антов“ именно на една от стените в Галерията с рисунките. Тя все още е затворена.

Обитавана от праисторически времена, в пещерата могат да се видят останките на човешката дейност от бронзовата епоха. Тук е открит и най-старият слънчев календар в Европа от последната част на епохата на неолита. Нарисуван е по стените на камерите и отбелязва 366 дни в годината.

Част от Магурата се използва като винарска изба заради постоянната температура. Тук е единственото място в България, където се прави шампанско по класически метод.

Недалеч от пещерата може да се види друга природна забележителност – Рабишкото езеро, най-голямото по площ вътрешно езеро в България. То представлява изцяло затворена система – водите му не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини.

Според учените езерото е на 3-4 млн. години, на колкото е прословутото Лох Нес в Шотландия. А, ако се задържите достатъчно дълго наоколо, все ще намерите някой местен да ви разкаже и легендите за Рабишкото езеро. Случайно или не и тези истории включват водно чудовище. И невинни девойки... Но ще ви оставим сами да откриете как завършват.

И между другото, ако си падате по палатките, районът около езерото е подходящ за къмпингуване. Но, ако предпочитате да си имате баня, само в Белоградчик има 15-ина чудесни семейни хотелчета и повече от 30 къщи за гости.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията