Повече от половината българи - 52%, смятат, че родната здравна система се е справила в условията на епидемия от COVID-19, 26 на сто са на обратното мнение, а 22% не знаят какво да отговорят по този въпрост. Това показват данните от социологическо проучване на "Тренд", направено в края на август. Възложител са лекарският съюз и браншови организации на фармацевти, като извадката е 1005 пълнолетни души, разпитани чрез пряко интервю. 

40% от анкетираните заявяват още, че след появата на коронавируса вярват повече на здравната системе, отколкото преди. 32 на сто обаче имат по-малко доверие, а 28% са дали отговор "не мога да преценя". Въпреки тези показатели обаче все така 63% от българите смятат, че здравеопазването в страната се движи в негативна посока. Позитивно развитие виждат едва 23 на сто от анкетираните. Все пак в сравнение с октомври месец миналата година се наблюдава засилване на оптимизма по темата. 

,Със 7% спрямо октомври миналата година пада делът на хората, които смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока. Обществото очаква държавата да отдели повече средства за здраве, особено в условията на COVID-19. Усещането ни, че тази тема е приключила и ние повече не се интересуваме, не е точно така. Данните показват, че този страх стои в някаква степен в обществото“, коментира пред бНР  Евелина Славкова от "Тренд".

Данните от проучването показват, че макар оценката за реакция при коронавируса да е преобладаващо положителна, 48% или близо половината българи смятат, че здравната ни система като цяло не е подготвена да посреща кризи като текущата. 30% са на обратното мнение.

Според анкетираните най-големият проблем на здравната система е лошият контрол в системата на здравеопазването от компетентните институции. На второ място идва недостатъчното финансиране на системата - 23% посочват това като проблем. На този фон обаче масовият отговор на въпрос трябва ли да се повишат здравните вноски е категоричен - "не съм съгласен". 

Хората очертават сред основните проблеми на системата и високото доплащане за медицински услуги (52%), липсата на медицински кадри (42%) и ниското качество на лечение (42%). След това се нареждат проблемите с лошото състояние на болниците (39%) и високото доплащане за лекарства (37%).