Броят на Въоръжените сили на Украйна, бъдещето на Запорожката атомна електроцентрала и формата на размяна на пленници остават „извадени извън скоби“ след последния кръг преговори между представители на Украйна, САЩ и Европа в Женева, пише днес порталът РБК-Украйна. По тях ще трябва да се произнесат лично президентите Володимир Зеленски и Доналд Тръмп, като срещата им може да се състои още тази или следващата седмица. Именно тези теми, заедно с числеността на украинската армия – първоначално ограничена в американския проект до 600 хиляди души – се очертават сред най-спорните и решаващи за окончателния мирен документ.

Преговорите в Женева бяха определени като „най-продуктивни“ досега от държавния секретар на САЩ Марко Рубио, а ръководителят на украинската делегация Андрий Ермак също говори за „много продуктивен“ диалог. Делегациите успяха да постигнат съгласие по значителна част от американския план, като редица спорни точки бяха коригирани. Така 28-те предложения, публикувани миналата седмица, вече се оформят като рамков документ, който предстои да бъде съгласуван с европейските партньори, преди да бъде представен на Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Русия още не е получила коригирания документ, предаде ТАСС.

Лидерите на държавите от Европейския съюз бяха си насрочили среща тази сутрин в 11:30 часа българско време в кулоарите на срещата на върха ЕС-Африкански съюз в Луанда, за да обсъдят усилията за постигане на мир в Украйна, обяви говорител на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, цитиран от Ройтерс. Лидерите, които не присъстват на срещата на върха са поканени да се включат чрез видеоконферентна връзка, каза още говорителят, предаде БТА.

Най-чувствителни остават териториалните клаузи. В първоначалния проектоплан се предвиждаше част от Донецкия регион да стане демилитаризирана буферна зона под руски контрол, докато Крим, Луганск и Донецк де факто се признават за руски. Фронтовата линия в Херсон и Запорожие се замразява, а Москва трябва да се изтегли от други окупирани територии – Суми, Харков, Днипропетровск и Николаев. Американската военна оценка, представена миналата седмица в Киев, прогнозира, че без компромис Украйна може да загуби Донецк в рамките на година, пише РБК Украйна.

В съобщението не се споменава нищо за руското искане Украйна никога да не стане членка на НАТО и клаузи за това да бъдат включени както в нейната конституция, така и в договора на западния алианс.

„Украйна не трябва да бъде ограничавана в числеността на Въоръжените си сили, във възможността да влиза в съюзи, както и да бъде принуждавана да признава загубата на територии“, заяви председателят на Върховната Рада на Украйна Руслан Стефанчук на парламентарна конференция в Швеция, цитиран от Ройтерс.

Позицията на ЕС и на Украйна е, че замразяването на военните действие по линията на съприкосновение би трябвало да бъде само първа стъпка към бъдещи преговори по териториалните въпроси. Лидери на ЕС и на водещите му държави, както и Киев, стоят неотклонно на позицията против всякакво преначертаване на предвоенните граници.

Първоначалната версия на плана включваше и съвместен контрол на Украйна и Русия над Запорожката АЕЦ, както и ограничаване на армията до 600 хиляди души. Тези предложения срещнаха съпротива от Киев, като американската страна вече е готова да обсъди алтернативни числа – например 800 хиляди.

Мирният план бе представен от САЩ на 20 ноември и съдържа 28 точки, които предвиждат изтегляне на украинската армия от Донбас, намаляване на числеността ѝ и отказ от далекобойни оръжия. В неделя, 23 ноември, в Женева се проведоха консултации между САЩ, Украйна и Европа, за да се направи документът по-приемлив за Киев. След тях страните подготвиха актуализиран рамков документ и се съгласиха да продължат интензивната работа по съвместни предложения през следващите дни.

Алтернативният план на Европа

Вашингтон и Киев обявиха “актуализирана и усъвършенствана рамка за мир", за да сложат край на войната в Украйна, часове след като европейските страни предложиха своя собствена радикална алтернатива, в която бяха пропуснати някои от проруските точки, съдържащи се в оригиналния документ, подкрепен от САЩ, който изтече в медийното пространство миналата седмица, пише днес британският "Гардиън", цитиран от БТА.

Европейският план е по-благоприятен за Киев. В него се казва, че преговорите за територии трябва да се проведат след постигане на споразумение за прекратяване на огъня и да започнат от линията на контакт – съществуващата фронтова линия.

Казва се още, че двете страни ще се споразумеят как да се контролира примирието "под надзора на САЩ". За разлика от текста на Белия дом, европейският алтернативен план не призовава Киев да се оттегли от градовете, които контролира в Донбас. Той също не изключва членството на Украйна в НАТО, но посочва, че няма консенсус по този въпрос.

Там има и други привлекателни за Киев предложения. Те включват Русия да предаде окупираната Запорожка АЕЦ на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която ще разпредели произвежданата енергия по равно между Москва и Киев. Армията на Украйна ще бъде ограничена в мирно време до 800 хиляди войници, с 200 хиляди повече, отколкото в проекта на САЩ.

Влиятелни републикански сенатори против Тръмп

Сенаторите републиканци, подкрепящи твърдата линия спрямо Русия, отхвърлят ултиматума на Тръмп към Украйна, извежда днес в заглавие изданието "Политико", цитирано от БТА.

Някои от най-влиятелните антируски ястреби в Сената са възмутени от мирния план, с който президентът Доналд Тръмп се надява да сложи край на войната на Русия в Украйна.

Планът, който предвижда Украйна да отстъпи Крим, Донбас и части от Херсонска и Запорожка област, да се наложат ограничения на военните сили на Киев и да се блокира завинаги пътя към членство в НАТО, предизвика гнева на сенаторите Линдзи Греъм, Мич Макконъл и Роджър Уикър, които призоваха Белия дом да се въздържи от действия, които според тях биха били вредни за региона, посочва "Политико".