"Нито аз, като главен прокурор тогава, нито въобще прокуратурата имаха участие в тази процедура."

С тези думи бившият главен прокурор, днес председател на антикорупционната комисия - Сотир Цацаров, коментира статията в списание "Шпигел", която се описва как българският премиер Бойко Борисов и той са заговорничили с турското разузнаване за предаването на турски граждани на Анкара след опита за преврат там през юли 2016 година. Конкретно се описва и нашумелият у нас случай с бизнесмена Абдула Бююк, който бяга от Турция в България, но после бе предаден на властите в Анкара, които го бяха нарочили за "гюленист". Изданието се позовава на депеши на турското посолство в София, до които журналистите му са имали достъп.

Статията е със заглавие "Как българският премиер Борисов се превърна в слуга на Ердоган", и бе препечатана в редица български медии, в това число и Клуб Z.

Позицията на Цацаров бе публикувана от пресцентъра на оглавяваната от него КПКОНПИ. В нея той посочва, че не само не е заговориничил за предаването на турския гражданин, а даже е отклонил искания от страна на Анкара да командирова служител за среща с българската прокуратура. Признава, че е имал среща с турски дипломати у нас, както се посочва и в изданието. Но твърди, че е заявил отказ за екстрадиция на база същите основания.

Посочва още, че Бююк е бил предаден на турските власти по силата на закона за чужденците - влязъл с невалидни документи и след като му било отказано убежище от президентската институция, която има правомощия да дава такова.

В експозето си Цацаров споменава и двете части на поредицата на Димитър Ганев "България и ловът на гюленистите", която Клуб Z публикува през юли. Не става ясно обаче защо ако бившият главен прокурор е имал възражения по текстовете, излиза с позиция чак сега, след статията на "Шпигел". Ганев е и съавтор в разследването.

Ето пълния текст на позицията на Цацаров:

През март 2016 г. Софийски градски съд не допусна екстрадиция на турския гражданин Абдула Бююк, по молба, предявена от компетентните органи на Република Турция. Решението на СГС бе потвърдено от Апелативен съд – София. В това производство по реда на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, искането на молещата държава се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която задължително постановява задържане на лицето за срок до 72 часа и изпраща преписката на съответния окръжен прокурор /в случая с Бююк – Софийска градска прокуратура/. Следва искане за задържане под стража и разглеждане на делото от съда, на две инстанции, с участието на прокурор. Така се процедира с всяка молба за екстрадиция, включително и с тази, касаеща Бююк.

Впоследствие, след опита за преврат в Република Турция, по искане на посланика на тази страна у нас, е проведена моя среща с него в Съдебната палата. В хода на разговора съм поддържал категоричната позиция, че ново искане на турската страна за екстрадиция на Абдула Бююк със същите основания е недопустимо.

Отклонено е предложението за посещение в София (във Върховната касационна прокуратура) на турски магистрати, с които случаят "Буюк" да бъде дискутиран. 

Подобни срещи с чужди дипломати, акредитирани у нас, са провеждани и по повод на много други случаи, свързани със законовите правомощия на прокуратурата в областта на международната правна помощ.

През август 2016 г. Абдула Бююк бе предаден на турските власти в изпълнение на заповед, издадена като принудителна административна мярка от МВР на основание Закона за чужденците в Република България. По този повод министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви пред медии, че причината за предаването на Бююк е "липсата на валидни документи" и че той "е влязъл в България в началото на февруари с невалидни документи".

Преди това, вицепрезидентът на Република България отхвърли молбата на турския гражданин за предоставяне на убежище у нас.

Нито аз, като главен прокурор тогава, нито въобще прокуратурата имаха участие в тази процедура.

Предаването на Бююк на турските власти е извършено по реда на Закона за чужденците в Република България, а не чрез екстрадиране.

Статията в „Шпигел“ е предшествана от публикация с идентично съдържание и документи в Клуб Z /„България и ловът на гюленистите“, 15 – 16.07.2020 г., автор Димитър Ганев/.

Без да коментирам целите на тези публикации и начина на предаването им в посочените български медии, мога ясно да заявя, че не съм допуснал каквито и да е нарушения на закона.

В този, а и в други подобни случаи, налагали официални контакти с чужди дипломати у нас, съм се придържал стриктно към законовите правомощия на главния прокурор и българските национални интереси.