Article_top

Когато музиката беше музика, а музикантите бяха творци, макар и ходещи "касички" на алчни финансови магнати... 

Ако ви се струва твърде сантиментално, да - това е лукс, който днес може да си позволим.

Точно преди 50 години светът губи Джими Хендрикс - само по себе си събитие, за което едва ли може да се каже нещо ново.

Но пък не пречи да послушаме музика... 

На 30 юли 1970 г. Джими и бандата му участват на импровизирана сцена, построена от страната на вулкана Халеакала в Мауи, Хавай. За отбелязване на 50-годишнината от това уникално изпълнение оригиналните филмови и аудио записи са възстановени за издаване на Blu-ray, съчетани с 2 CD или 3 LP.

Бокс-сетът излиза на 20 ноември.

Ама само как са увили и пазят микрофоните от вятъра, а?... Другите двама - едва ли има нужда от пояснение - са барабанистът Мич Мичъл, отишъл си през 2008 г., и басистът Били Кокс, който е жив.

Малко по-рано - на 14 септември 1968 г., се случва концертът в легендарната Hollywood Bowl. Той е регистриран само на любителска лента, но днес също може да бъде намерен като луксозен подарък за 50-годишнината.

Ако имате 2 часа, позволете си аудиоверсията по-долу:

Някъде по средата между тези две събития - през 1969-а, е фестивалът в Нюпорт.

 

А ако никога не сте гледали, слушали или поне не сте чували за това антивоенно изпълнение по-долу... Преосмислете генерално културните си вкусове:

 

Може да ви е смешно, но Хендрикс има награда "Попмузикант на годината 1967" от "Мелъди Мейкър". Ама, то думата "поп" тогава не е означавала това, което имаме като Криско и Папи Ханс днес.

"Билборд" през 1968-а му присъжда "Артист на годината", а "Ролинг Стоун" - пак тогава - "Изпълнител на годината".

Disc and Music Echo го избира за "Топ музикант на света" за 1969-а, а китарната "библия" Guitar Player - за "Рок китарист №1" в годината на смъртта му - 1970-а.

Цялата група Jimi Hendrix Experience е въведена в Рокендрол залата на славата сравнително късно - през 1992-а, а в британската такава - чак през 2005. Да се чудиш кой ли е бил там преди това....

Доста по-адекватно стои поведението на сп. "Ролинг Стоун", което избира Джеймс Маршъл Хендрикс за най-великия китарист на всички времена.

 

Когато музиката беше музика, а музикантите бяха творци, макар и ходещи "касички" на алчни финансови магнати... 

Ако ви се струва твърде сантиментално, да - това е лукс, който днес може да си позволим.

Точно преди 50 години светът губи Джими Хендрикс - само по себе си събитие, за което едва ли може да се каже нещо ново.

Но пък не пречи да послушаме музика... 

На 30 юли 1970 г. Джими и бандата му участват на импровизирана сцена, построена от страната на вулкана Халеакала в Мауи, Хавай. За отбелязване на 50-годишнината от това уникално изпълнение оригиналните филмови и аудио записи са възстановени за издаване на Blu-ray, съчетани с 2 CD или 3 LP.

Бокс-сетът излиза на 20 ноември.

Ама само как са увили и пазят микрофоните от вятъра, а?... Другите двама - едва ли има нужда от пояснение - са барабанистът Мич Мичъл, отишъл си през 2008 г., и басистът Били Кокс, който е жив.

Малко по-рано - на 14 септември 1968 г., се случва концертът в легендарната Hollywood Bowl. Той е регистриран само на любителска лента, но днес също може да бъде намерен като луксозен подарък за 50-годишнината.

Ако имате 2 часа, позволете си аудиоверсията по-долу:

Някъде по средата между тези две събития - през 1969-а, е фестивалът в Нюпорт.

 

А ако никога не сте гледали, слушали или поне не сте чували за това антивоенно изпълнение по-долу... Преосмислете генерално културните си вкусове:

 

Може да ви е смешно, но Хендрикс има награда "Попмузикант на годината 1967" от "Мелъди Мейкър". Ама, то думата "поп" тогава не е означавала това, което имаме като Криско и Папи Ханс днес.

"Билборд" през 1968-а му присъжда "Артист на годината", а "Ролинг Стоун" - пак тогава - "Изпълнител на годината".

Disc and Music Echo го избира за "Топ музикант на света" за 1969-а, а китарната "библия" Guitar Player - за "Рок китарист №1" в годината на смъртта му - 1970-а.

Цялата група Jimi Hendrix Experience е въведена в Рокендрол залата на славата сравнително късно - през 1992-а, а в британската такава - чак през 2005. Да се чудиш кой ли е бил там преди това....

Доста по-адекватно стои поведението на сп. "Ролинг Стоун", което избира Джеймс Маршъл Хендрикс за най-великия китарист на всички времена.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?