Кънтри Джо Макдоналд, хипи рок звезда от 60-те години, чиято песен I-Feel-Like-I’m-Fixin’-To-Die Rag се превърна в химн на протестиращите срещу войната във Виетнам и акцент на музикалния фестивал "Уудсток", почина в неделя на 84 г. Това съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА. 

Макдоналд, който свиреше с групата си Country Joe and the Fish, е починал в Бъркли, Калифорния. За смъртта му от усложнения, свързани с болестта на Паркинсон, съобщава Кати Макдоналд, негова съпруга от 43 години.

Макдоналд е дългогодишен участник в музикалната сцена на Бей Ериа, където негови колеги са Grateful Dead, Jefferson Airplane и някогашната му приятелка Джанис Джоплин. Той написва или е съавтор на стотици песни - от психеделични джем сесии до рок песни с влияние от соул музиката, и има издадени десетки албуми.

Но най-известен известен става с блус песента, която написва за по-малко от час през 1965 г. – годината, в която президентът Линдън Джонсън започва да изпраща сухопътни войски във Виетнам. Записът е осъществен у дома на основателя на Arhoolie Records Крис Щрахвиц в Бъркли.

Парчето I-Feel-Like-I’m-Fixin’-To-Die Rag е подигравателна възхвала на войната и ранната, безсмислена смърт.

По времето, когато я написва, Макдоналд е лидер на новосъздадената група Country Joe and the Fish и добавя специален рефрен F-I-S-H преди песента: „Дайте ми F, дайте ми I, дайте ми S, дайте ми H.”

Когато групата му се появява на "Уудсток" през 1969 г., Fish са на ръба на разпадането, скандирането става различна четирибуквена дума, започваща с „F“, а Макдоналд се изявява пред стотици хиляди хора. Мнозина пеят заедно с него - момент, запечатан в документалния филм за Уудсток, излязъл на следващата година, припомня Асошиейтед прес. 

„Някои хора намекваха за мир и други неща (на Уудсток), но аз говорех за Виетнам“, казва Макдоналд пред Асошиейтед прес през 2019 г. Той нарече песента „израз на гнева и разочарованието ни от войната във Виетнам, която ни убиваше, буквално ни убиваше“.

Песента го прави известен, но довежда до правни и професионални последствия. През 1968 г. Ед Съливан отменя планираното участие на Country Joe and the Fish в своето шоу, когато научава за новия начален възглас. Скоро след Уудсток Макдоналд е арестуван и глобен за използването на възгласа по време на шоу в Устър, Масачузетс, което допринася за ускоряването на разпадането на групата.

Антивоенната песен в съдебната зала

Приятелствата му с политически радикали като Аби Хофман и Джери Рубин довеждат до това, че получава призовка като свидетел в процес срещу организаторите на антивоенни протести на Националната среща на Демократическата партия в Чикаго през 1968 г. На свидетелското място той обяснява как се е срещнал с Хофман и другите и им е разказал за I-Feel-Like-I’m-Fixin’-To-Die Rag. Когато започва да я изпълнява, съдията го прекъсва с думите:

„В съдебната зала не се разрешава пеене“. Тогава все пак Макдоналд рецитира текста.

През 2001 г. дъщерята на покойния джаз музикант Едуард Кид Ори съди Макдоналд, твърдейки, че мелодията на песента му много прилича на джаз инструментал на Ори от 20-те години Muskrat Blues. Окръжен съдия в Калифорния се произнася в полза на Макдоналд, позовавайки се отчасти на „неразумното“ забавяне между издаването на песента и завеждането на делото.

Макдоналд продължава да прави турнета и да записва албуми десетилетия след Уудсток, но остава свързан с края на 60-те години, период, за който открито копнееше в рок песента си от края на 70-те Bring Back the Sixties, Man.

Като жанр тя повече прилича на опит за не съвсем задълбочено диско... 

Албумите му включват Country, Carry On, Time Flies By и 50, а той продължава да пише протестни песни, най-известната от които е Save the Whales от 1975 г.

Въпреки че е известен с антивоенната си дейност, Макдоналд признава, че има противоречиви чувства по отношение на Виетнам. В края на 50-те години той служи в морската пехота в Япония и се идентифицира както с протестиращите, така и с тези, които служат в чужбина. През 90-те години помага за организирането на изграждането на мемориал на ветераните от Виетнам в Бъркли, който е официално открит през 1995 г.

Макдоналд е бил женен четири пъти, последно за Кати Макдоналд, и има пет деца и четирима внуци.

През втората половина на 60-те години има периодични връзки с Джанис Джоплин - двама млади хипита, чиито кариери и темпераменти ги разделят. Когато Макдоналд й казва, че според него трябва да се разделят, тя го моли да напише песен, която се превръща в баладата Janis, припомня Асошиейтед прес.

Кънтри Джо Макдоналд всъщност не е роден в провинцията, въпреки прякора си. Роден е на 1 януари 1942 г. в столицата Вашингтон, а е израснал в Ел Монте, Калифорния. Син е на бивши комунисти. Прозвището "Кънтри Джо" всъщност е прякорът на Йосиф Сталин - тъй като точно така го наричат по онова време "свойски" в Америка.

От малък го насърчавали да обича музиката и да се идентифицира с работническата класа. Още като тийнейджър започнал да пише песни, свирел достатъчно добре на тромбон, за да води маршируващия оркестър на гимназията си, и сам се научил да свири фолк, кънтри и блус песни на китара.

„Мисля, че „Лятото на любовта“ беше измислено от медиите или нещо подобно, защото не си спомням да сме си мислили: „Уау, това е „Лятото на любовта“, казва в интервю през 2018 г.

„Но бях развълнуван да бъда част от тази нова контракултура и нова общност, защото никога не се бях чувствал комфортно в другите общности, към които принадлежах, докато растях и служех във Военноморските сили. Родителите ми всъщност бяха евреи комунисти. Никога не се чувствах част от това, но бях наистина развълнуван и щастлив да бъда хипи“, обобщава музикантът.

Интересно е и че през 2019 г. Кънтри Джо даде пространно интервю за Клуб Z.