В бурни протестни времена, белязани от битки срещу диктатори и заплахите на COVID-19, най-ангажирани с болките на съвремието, както винаги, са писателите. Те са тези, които първи виждат, оценяват и предават за историята духа на времената.

Към събитията в Беларус са обърнати погледите на целия свят. Нобеловата лауреатка, родената в Беларус Светлана Алексиевич изпрати емоционално писмо до своите съмишленици в Русия, в което каза:

„Обръщам се към руската интелигенция, да я наречем така по стар обичай. Защо мълчите? Чуваме само редки гласове на поддръжка. Защо мълчите, когато виждате как смазват малък горд народ. Ние все още сме ваши братя”.

И получи отговор. Текстът на Виктор Ерофеев – писател, литературовед, телевизионен водещ, автор на книгата „Добрият Сталин” („Жанет 45”, 2005), носител на френския Орден на Почетния легион – е болезнена равносметка за състоянието, в което се намира руската интелигенция, но и картина на обща световна тенденция, която изглежда все по-отчайваща.

Ето какво написа той в отговор на Алексиевич*:

„Защо мълчите, когато виждате как смазват малък горд народ.”

Светлана Алексиевич, светъл човек със световно име, хуманистичен писател от Беларус, е удивена защо мълчи руската интелигенция по повод държавния тероризъм на Лукашенко. С кой друг, освен с писател, може да се говори за метаморфозите на духовните ценности, които се случват както на изток, така и на запад от беларуските граници?

Светлана, руската интелигенция мълчи, защото вече не съществува. Не я унищожиха нито царизмът, нито съветската власт, макар и последната особено жестоко да я изкореняваше, но тя изгни от корен, когато в постсъветска перестроечна Русия дойдоха политическите свободи, оскъдни, но за Русия просто безпрецедентни.

Руската интелигенция беше забележителна, митосъздаваща каста, бореща се за свобода, справедливост и народно щастие. В края на ХХ век стана ясно, че всеки има собствена представа за щастие и справедливост, но също и за народ. Руското общество днес е в дифузно състояние. То е разделено до такава степен, че нервно и безпощадно враждува само със себе си, щура се във вътрешни противоречия. Едни не се ръкуват, други са подозирани в компромиси с властта на трети, четвърти реално са се продали на властите, пети просто са излезли от играта. Такова разногласие не е имало в постсталинския СССР, където са съществували различни форми на съвместно противопоставяне на властта.

На писмото на Светлана Алексиевич ще откликнат от Русия само няколко съвестни възрастни писатели, мъжествени групи на идейни опозиционери, които пишат протестни писма по различни поводи – и толкова. Руските телевизионни зрители не четат тия писма. Протестите против избиването на мирните жители на Беларус ще потънат в дивите измислици на кремълската пропаганда, която като Змей Горянин има няколко глави и объркващи версии на събитията.

И това не се отнася само за Беларус. Пред очите ни се случва чудовищна история с Алексей Навални. Ние също не виждаме, Светлана, особена поддръжка за Алексей от страна на руските дейци на културата и науката.

Ако в Русия няма интелигенция, то не съществува и народът, когото интелигенцията е измислила. Народът, притиснат от властта и мечтаещ за освобождение. Ние имаме население. То може да се възмущава, но това са емоции, а не политическа зрялост.

Даже в тези думи на подкрепа, които стигнаха до Беларус от независими руски активисти, се вижда, че събитията в Беларус ги хванаха неподготвени, че те не са очаквали подобен развой на събитията, че Беларус и Европа за повечето руснаци са несъвместими неща. А междувременно ние (руската постинтелигенция) сега от по-голям брат, културен, мъдър, след събитията в Беларус се превръщаме в по-малко братче, още не съвсем осъзнато. Така че надеждите за по-добро ще ги отложим за бъдещето.

А около нас, над нас, а понякога и вътре в нас плътно се е заселила държава, която се отъждествява с Русия, и вместо Луи ХІV, който е казвал „Държавата – това съм аз”, в Русия има президент, за когото шефът на Думата казва, че именно той е Русия, а Русия – това е той. Делото на Путин живее и побеждава, системата зрее и работи вече двайсет години и прякото ѝ влияние върху Беларус на Лукашенко може да се превърне във военно, поглъщащо, фатално.

Тази система отправя предизвикателство не само срещу разбунтувалите се съседи, но и срещу целия Запад. Тя е безцеремонна, мобилна, уверена, че говори от името на правдата, че има изключителна духовна основа (православието) и най-добрите в света морални и материални възможности (за които грубо и сладко гърми от телевизора).

Колкото и да е странно, Западът се отдръпна като изплашен от путинския режим. Ту се възмущава, плаши със санкции, въвежда ги, ту се разпада на групи по национални, икономически, антиамерикански и прочие интереси. Западната демокрация, която има дълбоки корени, победила комунизма, явно не знае какво да прави с Русия и губи от нея в гъвкавостта, в бързината на взимане на решения. А и Западът болезнено се разделя с големите съвместни икономически проекти.

Бъдещето на Русия си остава загадка. Расте ново поколение и може би то ще тръгне по беларуския, по европейския път. А може би силовите методи, подкупите и идейната пустота, останала в наследство от руската интелигенция, ще предложат на Русия друг път – пътят на вечния антагонист на западната цивилизация.

Във всеки случай, скъпа Светлана, мирното въстание в Беларус е велико историческо събитие и аз се прекланям пред героините и героите на вашия бунт”.

* Преводът на писмото е на Силвия Недкова, „Площад Славейков“, по текста, публикуван в руската секция на „Дойче Веле”.

Площад Славейков