Текстове от приетите през пролеттта промени в Закона за висшето образование, предложени от правителството с цел реформа увреждат конкуренцията. Това става ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), публикувано в сайта на институцията. Тя се е самосезирала по казуса, става ясно от преписката по темата.

Част от реформата на Министерския съвет въведе т.нар. Национална карта на висшето образование. Тя трябва да бъде приета от правителството в срок от година след приемането на законовите поправки - тоест най-късно март догодина. Целта - всяко решение за откриване, преобразуване, закриване или финансиране от държавата на висшите училища в бъдеще да се прави съобразно тази карта, която указва в кои региони от какви специалности има нужда. Преди картата да е факт се въведе временен мораториум за разкриване на нови университети или филиали. Според ГЕРБ и образователното министерство картата ще бъде съобразена и с нужните на бизнеса от подготвени кадри по региони. 

Още при дебатите в пленарната зала дори от БСП възразиха, че тази реформа всъщност е "свръхцентрализация". 

КЗК, оказва се, също не е съгласна нито с подхода, нито с мотивите на властта. Един от тях бе, че в България има твърде много висши учебни заведения и се "произвеждат" твърде много специалисти в дадени области и твърде малко - в други. 

"От анализа на данните за броя висши училища на 1 млн. население се вижда, че съпоставено с населението България има по-малко висши училища от Ирландия, Португалия и Финландия. При други четири страни (Австрия, Белгия, Словакия, Унгария) показателят е близък до този за България. Едва при 5 от 12-те други страни със сходен брой на населението, броят висши училища на 1 млн. е съществено по-нисък (Чехия, Дания, Хърватия, Швеция, Гърция). Освен това, средната стойност на този показател за 13-те страни членки със сходно население е 6,26 висши училища на 1 млн. население, което е съпоставимо със 7,04 за България. Следователно, по-внимателният анализ на данните от предварителната оценка на въздействие ясно показва, че изводът, че „структурната мрежа в системата на висшето образование в България надвишава значително средните показатели на редица съпоставими като население и територия страни от Европейския съюз“, е неправилен", пише антимонополният орган и дори прилага таблица с данните от останалите европейски страни, на която се позовава.

Според КЗК трябва да се има предвид, че висшите училища в дадена държава обучават и чуждестранни студенти, поради което не би следвало да се счита, че висшите училища сапредназначени единствено за населението на съответната държава. Възможно е да има висши училища, които да развият стратегия чрез предлагане на качествено образование да привличат и студенти от други държави.

"Както при всички останали пазари, така и при висшето образование търсенето и предлагането, както и конкуренцията между висшите училища трябва да определят колко да са участниците на пазара и дали ще бъдат успешни или ще излязат от пазара, а не тези въпроси да бъдат решавани чрез регулации", припомнят от органа.

В изводите към документа на комисията пише:

"КЗК счита, че създаването на Национална карта на висшето образование, на база на която да се определя дали в даден район може да се открие висше училище, предлагащо образование по определена специалност, ограничава конкуренцията, като ограничава възможността на някои участници на пазара да предоставят дадена стока или услуга и поставя съществуващите участници на пазара в привилегировано положение спрямо новонавлизащите. При липсата на конкуренция, съществуващото висше училище няма да има стимул да подобрява качеството на предлаганото образование, поради това, че е единственото по дадена специалност в даден район. КЗК подчертава, че най-големият стимул за повишаване на качеството е конкуренцията, а тя е по-засилена при повече участници на пазара, а не при по-малко. (...)

С разпоредбите се ограничава и географския район, в който може да бъде открито висше училище, което също представлява ограничение на конкуренцията. КЗК установи, че са налице редица мерки, насочени към гарантиране и повишаване на качеството на висшето образование като акредитация, следакредитационен контрол и рейтингова система, което показва, че тази регулаторна цел може да бъде изпълнена, без да се ограничава конкуренцията.

КЗК обяснява, че новите разпоредби пряко ограничават пряко откриването на висши училища по определени специалности и/или в определени райони, а най-сериозно страда конкуренцията заради практическата невъзможност за откриване на нови университети. Съществуващите участници на пазара биха били поставени в привилегировано положение спрямо новонавлизащите, което също е индикация за ограничение на конкуренцията, смята комисията.

"Нещо повече, ново висше училище може да бъде открито само при липса на вече съществуващо със същия профил в същия регион. При наличие на потенциална конкуренция между две висши училища с еднакъв профил в един регион, новото не би било допуснато до пазара. Възможно е ново висше училище да има потенциал да предложи по-качествено образование от вече съществуващото по същата специалност в същия район, но при наличието на тези разпоредби, новото висше училище дори не би имало възможност да навлезе на пазара. Това би довело до точно обратния ефект на регулаторната цел за повишаване на качеството на висшето образование. Най-големият стимул за повишаване на качеството е конкуренцията, а тя е по-засилена при повече участници на пазара, а не при по-малко. Освен това, при наличието на висше училище по дадена специалност в даден район и новонавлизащо висше училище, което има намерение да предлага образование по същата специалност в същия район, конкуренцията трябва да определи кое от висшите училища да е по-успешно и да се утвърди на пазара, а не регулация по административен път да даде предимство на вече съществуващото, като не допусне навлизането на негов конкурент".

От антимонополния орган критикуват и друга поправка в Закона за висшето образование и реформата на властта. А именно, - изискването член на академичен състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище. За КЗК това  също ограничава конкуренцията, при условие че преподавател може реално и ефективно да преподава даден предмет в повече от едно висше училище, а този факт да не може да бъде взет предвид при акредитацията на висшето училище.

"По този начин изискването може да доведе до това преподаватели да работят само в едно висше училище, с което би се намалило качеството на образованието, предлагано от по-малките висши училища и съответно тяхната конкуретноспособност".

Единственият спорен момент при приемането на реформата на ГЕРБ, по който КЗК се съгласява с управляващите е, въведеното изискване за възрастова граница до 65 години за
заемане на ръководни длъжности във висши училища-

"КЗК счита, че като се има предвид, че ръководните длъжности на практика се избират от и измежду преподавателите, а за тях важи ограничение да са до 65-годишна възраст, това изискване е логично и оправдано", гласи заключението по въпроса на антимонополния орган.

Становището на КЗК не може да доведе пряко до промяна в закона.