Сериозна реформа в здравеопазването бе сред основните предизоборни обещания на Реформаторския Блок и бе включена в програмните приоритети на подписаното миналата седмица коалициононно споразумение за съвместно управление между ГЕРБ и Блока.

Според мен обаче задълбочена реформа на хоризонта не се задава.

Не ме разбирайте погрешно – Петър Москов може и да иска да направи десни реформи, но просто в този сектор нещата не зависят само от него. Полезната реформа в здравеопазването зависи от стабилно парламентарно мнозинство зад нея, а такова няма.

Първо, нека кажем какво му трябва на българското здравеопазване най-вече. И не, не е само повече пари, защото бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се е удвоил за последните 6 години. В момента системата се проваля, тъй като естествените стимули на чиновници и политици, управляващи монопола НЗОК, не са да изразходват средствата ефективно и справедливо, а напротив – да събират максимум пари от осигуряващите се и след това да ги разпределят на близките до тях частни компании (болници и доставчици на лекарства) и директори на държавни болници с минимум контрол.

Колкото и чиновници и политици да сменяме, монополната система в здравеопазването ще им дава същите стимули. Следователно, най-належащата и правилна реформа е да се премахне монопола на НЗОК. Това не означава да се приватизира касата, а просто тя да остане като доставчик на базов пакет здравни услуги или пък да влезе в конкуренция с новосъздадени в България частни здравни каси. Конкуриращите се осигурители/застрахователи (в зависимост от модела) ще получат напълно различен от монопола системен стимул – да контролират реално изразходването на средства, както като количество (тъй като неефективността намалява печалбата им), така и като качество (тъй като лошото качество ще отблъсне клиенти).

Дори може да се стигне дотам, че конкуренцията да свали здравните вноски, тъй като компаниите, успяващи да предложат задоволително качество на по-ниска цена (т.е. по-ниска вноска) ще спечелят пазарен дял. Ето защо, премахването на гротескния държавен монопол НЗОК е първата и най-голяма стъпка в реформирането на здравеопазването. Докато той съществува, колкото и пари да влеем в него, нищо съществено няма да се промени за пациента, а положението на данъкоплатеца ще се влошава.

Разбира се, съществуват и други проблеми като бързата помощ, борбата с инфекциозни болести (това, че не сте чули за проблемите с тях, не означава, че не съществуват), изграждането на социално здравно подпомагане, което прави разграничение между хора във временна нужда и такива, които трайно са отказали да се интегрират в обществото и т.н. Но всъщност премахването на монопола е голямата и неотложна задача.

За съжаление, днес в парламента липсва ясно парламентарно мнозинство за демонополизацията на НЗОК. ГЕРБ засега отказват стъпки в тази насока. Реформаторският Блок, НФСБ, АБВ и ДПС са записали в програмите си желание за премахване на монопола, но депутатите им далеч не са достатъчни. БСП и "Атака" са категорично против, а при ББЦ всичко е от днес за утре, така че са непредвидими.

От тук задачата на Москов или който и да било министър на здравеопазването става прекалено сложна. Ако иска да направи нещо наистина полезно и да демонополизира НЗОК, трябва да се започне със сглабянето на едно мнозинство, което изглежда херкулесовска задача – обединяването зад една политика на стабилно парламентарно мнозинство, което да премахне монопола на НЗОК. Мисля, че това ще е неимоверно трудно, но не и невъзможно.

За съжаление, Москов досега не дава сигнали, че ще предприеме стъпки в тази посока. От него чуваме заявки за реформи като електронни здравни досиета и лична карта, увеличаване на заплати и ново оборудване за бързата помощ и преобразуване на болниците от търговски дружества в нещо друго (какво ще е то – предстои да разберем).

Първите две неща ще ни спестят известно количество чиновници на държавна издръжка, може би частично ще намалеят злоупотребите с безплатните лекарства, а към третото изпитвам сериозни съмнения, че изобщо може да бъде полезно (кражбите в държавните болници се осъществяват през раздути обществени поръчки, а не през печалбата – повечето болници, така или иначе, са на загуба). Всички тези идеи на министър Москов за реформи са полезни, но всъщност няма да решат кардиналните проблеми в здравеопазването.

Какво трябва да прави министърът? Всъщност, да каже истината на хората. Че без демонополизация на НЗОК българското здравеопазване ще се срине. Единствената въпросителна е дали ще се срине първо финансово или кадрово. Ако е достатъчно убедителен, то има шанс политическият инстинкт в ГЕРБ да ги присъедини към едно парламентарно мнозинство за премахване на монопола. Ако ли пък не е – поне ще си отиде с достойнство като министър, който е опитал да направи правилното нещо.

Защото пък единственото сигурно нещо е, че докато не се демонополизира НЗОК, средната продължителност на престоя на който и да било в креслото на министъра на здравеопазването ще бъде доста кратка.

*Този текст е написан специално за Клуб Z. Авторът Владимир Каролев е икономист, инвестиционен консултант и бивш общински съветник в София. Завършил е Международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс", MBA от Колежа по бизнес на Университета на Алберта (Канада) и Магистър от Университета на Рединг (Англия).

Заглавието е на редакцията.